Няма и не би могло да има зърнена или хлебна криза е заявено на Консултативния съвет. Първите резултати от ожънатите площи с пшеница и ечемик давали основания за добри прогнози.
Министърът е заявил, че България е част от свободния пазар на Европейския съюз и тя би могла да разчита на ресурсите, в това число и на зърнените, на територията на целия съюз, където действат общи пазарни правила и няма митнически ограничения. Затова нямало основание да има притеснения за осигуряването на страната с достатъчно и качествено зърно за потребление, информира в прессъобщение земеделското министерство. Признато е обаче, че едва ли тази година ще могат да се експортират отново 1 млн. тона пшеница, колкото е бил износът през последните години. Причината - очакваните по-ниски добиви от пшеница и по-високи вътрешни цени. Това щяло да направи износа на българско зърно не дотам атрактивен.
Шефът на Софийска стокова борса Васил Симов е заявил, че има трайна тенденцията към намаляване на зърнената реколта в световен мащаб, както и към повишаване на цените на повечето световни борси. От Асоциацията на търговците на зърно са заявили, че в момента е некоректно да се изразяват очаквания за прогнозните резултати от реколтата и би било твърде спекулативно да се посочват каквито и да е било нива за добиви и цени на нова реколта.
Работи се успоредно и по осемте мерки, по които се постигна договореност на среща между ръководството на МЗГ и браншовите организации в сектора, проведено на 30 май, е уверила зам.-министър Светла Бъчварова. Създадената национална комисия за независим мониторинг на въздействието на неблагоприятните климатични събития в земеделието с участие на научни експерти вече изготвила доклад във връзка с прилагането на европейския Регламент 1857/2006 за компенсирането на загубите на зърнопроизводителите в България с европейски средства. Докладът е изпратен и до Европейската комисия, информирала С. Бъчварова. В пресинформацията се посочва, че удовлетворение от спешните и адекватни мерки, които Министерство на земеделието и горите предприема, изказа председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите инж. Красимир Аврамов.

 Инж. Аврамов е изразил притесненията на зърнопроизводителите, че европейският регламент 1857 е трудноприложим при български условия, доколкото не всички производители имат 5-годишна производствена история, а и цените са имали доста колебания в последните години и са трудно сравними помежду им, както това се изисква от регламента. В тази връзка той предложил земеделските производители по възможност да бъдат компенисирани до реалния размер на разходите им на декар. Три са параметрите, които, според членовете на асоциацията, трябва да бъдат взети предвид при изчислението на всеки конкретен разход на всеки конкретен производител, физически парцел и регион, считат от асоциацията - добив на декар, направени разходи и цена на реализацията на пазара. В заседанието, както НДТ вече писа, участва и говорителят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, който е член на националната асоциация, Татяна Жендова.