изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 17:44 EET
ДОБРУДЖА Е КАТО АКУМУЛАТОР ЗА МЕН    
Култура

В рамките на международния младежки фестивал-конкурс "Фолклор без граници" снощи концерт изнесе известната добруджанска певица Галина Дурмушлийска. В него участваха и преподавателите от музикалното училище в Котел Огнян Христов /кавал/ и Тодор Петров /гъдулка/, както и Момчил Николов /тамбура/ - студент в Музикалната академия в Пловдив, вече бакалавър. Малко преди концерта г-жа Дурмушлийска даде интервю специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна".



- Г-жо Дурмушлийска, с какво се занимавате в момента?
- Откакто живея в Холандия тази година ще бъда за първи път ще бъда девет месеца в България. Време, в което ще развиваме туризъм в Котел. Той е в две посоки. Едната е етническа седмица. В Котел има четири етнически групи - българи, турци, цигани и каракачани. В тази седмица гостите ни от Холандия, от чужбина, може и от България, един ден ядат българската храна, гледат български костюми, слушат българска музика. На другия ден - цигански, после каракачански и т.н. Много е интересно. Досега сме имали една група, която прояви много голям интерес към тази седмица. Другото е екотуризъм по пътеките на Котел. Също е интересно, красиво е там. В Котел имаме три къщи. В едната живеем, другата даваме под наем - къща за гости. Нашият туризъм е за малки групи - от 7-9 души, за да можем да им обърнем по-голямо внимание, да бъдат като лични гости. И да видят една истинска българска къща и хората, с които ги свързваме - истински български граждани. А не нещо изкуствено - в голяма група не може да се обърне достатъчно внимание.
- От кога работите заедно с музикантите от Котел?
- От скоро работим заедно, събрали сме се конкретно за този концерт. Той бе първият ни. Дори има една песен, която бе представена за първи път на сцена. Това е добруджанска песен, която знам от Стоянка Узунова. Аз съм доволна от колегите, от това, което правим. Надявам са и нататък да имаме концерти.
- Вие живеете в Холандия, сега и в Котел. Липсва ли ви Добруджа?
- Добруджа е нещо много специално за мен. Аз много отдавна излязох от този град, това наложи просто животът ми. Но мисля, че от периода, в който живея навън от Добруджа, помагам повече, отколкото когато бях тука. Липсва ми, разбира се, Добруджа е като един акумулатор за мен. Странното е, че сега, когато решихме да купим къща в Котел, въпреки, че има планини, това не ме потиска. Аз като човек на равнината, и в Холандия беше лесно, защото и там е равно. Но Котел е много красива планина, красиво малко градче, много спокойно. И това много ми допада. Работя за едно котленско-добруджанско сдружение, каквото е имало преди. Така можем да си ходим на гости, да правим концерти.
- Казахте, че от Холандия помагате повече отколкото като сте били в Добрич. Бихте ли разказали за помощта, която оказвате на сдружението на родители на деца с увреждания "Свети Мина"?
- Аз съм като шията в цялата работа, не съм главата. Насочвам нещата в една посока и те си вървят по канален ред. Специално за "Свети Мина" пеейки на концерт не съм поглеждала нещата точно в очите. Пея и до там. А сега, тъй като Красимира Обретенова /председател на УС на "Свети Мина", б. а./ ми е приятелка, аз видях голямата болка на тези семейства, които в България дори не смеят открито да живеят. Докато в Холандия тези хора са между другите, те не са някак отделени. И много ми се иска това да стане и в България. Със съпруга ми намерихме и други хора, които работят конкретно в тази област. И това, което сега правим, е да дойдат тук специалисти, които да помогнат, да научат българските специалисти в тази област, за да могат да помагат на тези семейства. Човек трябва първо да си освободи душата, да го каже. Когато другият знае какво те боли, вече може да ти помогне.
- Какви са бъдещите Ви планове, свързани с музиката?
- В тези последни години, да, бях певица, но повече учех другите да пеят. И сега тези, които съм учила да пея, идват в България, за да видят къде е родена тази музика. Това помага на  новото ми амплоа - да се занимавам с културен туризъм. Ето сега направих и този оркестър, за да мога да ходя на концерти, когато ме поканят. В Холандия направих оркестър, който се казваше "Късмет". Надявам се сега, когато живея в България, да бъда повече канена.
- Фестивалът "Фолклор без граници" е младежки. Какво бихте казали на младите изпълнители на фолклор?
- Аз първо бих ги поздравила, че пеят народни песни. В българската народна песен има много мъдрост, която идва от едно много старо време, препатено и премислено. Богата е българската народна музика. Макар че вече от 30 години пея народни песни, когато отидох в Холандия започнах да се вглеждам по-внимателно във всяка една песенчица, и запетайка, и буква. Така, както народът го е казал, по-добро и по-мъдро не може да бъде. Холандците казват, че се лекуват с нашата музика. А ние небрежно я подритваме понякога. Може би като го има човек не може да разбере какво богатство е.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

ДОБРУДЖА Е КАТО АКУМУЛАТОР ЗА МЕН | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.50 секунди