ОРИСАН С ПОБЕДАТА, ХУДОЖНИК ПО ПРИЗВАНИЕ И СЪЗИДАТЕЛ ПО ДУХ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 06:25 EEST

ОРИСАН С ПОБЕДАТА, ХУДОЖНИК ПО ПРИЗВАНИЕ И СЪЗИДАТЕЛ ПО ДУХ

2007-06-22 @ 17:25 EEST

След загубата на зрението си, Иван Тодоров се радва на възможността да може да сънува цветове. Надява се да помогне на обществото да бъде адекватно към хората с увреждания

Иван Тодоров е роден на 9 май 1944 г. Завършил е Механотехникума в Добрич. Има три допълнителни квалификационни обучения - по "Промишлена естетика", "Машиностроене" и "Трудово право и охрана на труда". Женен. Има две деца - син и дъщеря, внуците му - засега 6, а скоро и седем, са голямата му радост. Инициатор и председател на "ХобиСклуб".
- Г-н Тодоров, Вие сте роден на специална дата - 9 май, Ден на победата и Ден на Европа. Какво Ви носи тази дата като орисия?
- Мисля, че на първо място ми носи много приятели. Радостта, че ти се обаждат, за да те поздравят за личния празник, означава, че не са те забравили. Може би, това, което приемам като орисия е, че се чувствам щастлив всеки ден от всеки контакт с хората. Всеки сам си носи орисията. Аз съм имал възможност да преживеят Деня на победата - 9 май, в тогавашния Ленинград на Пискарьовското гробище. И там видях истински човешки сълзи, жени с много медали, които плачеха като виждаха своите другари от фронта. Преди години като художник виждах този ден като една каска и цвете, което я пробива и се показва от нея. След това, когато на 9 май започна да се празнува Денят на Европа, вече виждах този ден в синята гама, с флага на Европейския съюз и гълъба на мира.
- Какво сте работил? Доколкото зная, Вие сте изобретил първото българско полуремарке, а след това дълги години сте работил в Завода за полуремаркета и контейнери...
- Започнах работа в едно малко предприятие - ТПК "Георги Сотиров". Там се изработваха много неща - от машинки за гушене на патици и машинки за зареждане на патрони до каруци и надстройки за камиони за хляб. Там имаше бензиностанция. Един ден проумях, че има и друг начин за транспортиране на по-големи товари. Тогава в главата ми се зароди идеята за полуремарке. Споделих идеята си с Радослав Радичков, който бе председател на кооперацията. И той ми възложи задачата. Аз съм художник по призвание. Затова чертежите ми бяха и аксиометрично изображение. Те бяха почти на земята. Чертаех с дървена чертилка. Това се случи в периода 1965-66 г. Така бе изработено и първото полуремарке в България. То бе създадено с ръчен труд по рисунки и чертежи. Използваше се за транспортиране с влекач ЗИС, с дървени капаци и брезентови покриви. Имаше проблеми, но успяхме да наложим нашето изобретение и производството на полуремаркета да започне тук.
- Автор на колко различни конструктивни проекта сте?
- Имам 20-30 собствени конструкции. През 1970 г. Министерският съвет и Окръжният комитет на БКП се съгласиха в Добрич да се основе завод за полуремаркета и контейнери. Първоначално той бе въз основа на полуремаркетата. След това започнахме съвместна работа със столичен институт и направихме съвместни подобрения на конструкциите, разработване на съвременни модели.
- В предварителния ни разговор Вие споменахте, че сте художник по призвание. Как сте прилагал таланта си на практика?
- Успоредно с разработването на конструктивни проекти, отговарях и за промишлената естетика на всичко, което излиза от завода. Мисля, че съм имал добри неща, интересни естетически решения по отношение на контейнери, полуремаркета, животновози. Цистерните за "Българско пиво" са едни от най-добрите ми постижения, а също и цистерните за "Калиакра". Животновозът ПЖ 25 е признат за изобретение. Работех по него с чудесен екип, заедно със сегашния директор на ПРК Петър Михайлов. По онова време беше модерно и да се изкарва допълнителен хонорар от политическа украса. Най-точното ми попадения, най-вероятно, е "Залпът на "Аврора". За манифестацията на площада по повод 7 ноември изработихме оръдие с много дълга цев. Предварително ни предупредиха да няма барут. Все пак сложихме. И явно малко сме прекалили, защото когато гръмна пред трибуната, всички се хванаха за главите. След това с партийния секретар ни извикаха в ОК на БКП. Очаквахме, че ще ни мъмрят. Поканиха ни при първия секретар на ОК на БКП, където имаше и трима руски генерали. Вместо да ни мъмрят, те дойдоха да ни поздравят. Дадоха ми и 100 лева награда, което тогава си беше една добра заплата.
- Кога се появиха проблемите със зрението Ви? То изведнъж ли отслабна или постепенно?
- Зрението ми се срина изведнъж през 1988 г. Никога преди това не съм носил очила. Майка ми до последно плетеше чорапи без очила, което значи, че не е наследствен проблем. Когато бях на обстойно изследване в Париж, ми казаха, че има поне 12 причини, които може да са предизвикали проблема със зрението ми. От работата до осъмване, недоспиването, работата при слабо или луминисцентно осветление, надпреварата за налагане в професионален план и т.н. Възможно е и да съм се облъчил. Трябваше да ходя в Шумен, където се лееха фитингите, нужни за производството ни. Възможно е проблемът да е тръгнал от една гамадефектоскопия. Там трябваше да бъде само лаборантът, но и аз бях, макар и скрит зад една оловна стена. Тогава видях стронций, при което най-вероятно съм се облъчил. Впоследствие разбрах какво нарушение на дисциплината е било това и е възможно именно то да е предизвикало проблема със зрението ми, но тогава не съм си давал тази сметка.
- Как преживяхте тази коренна промяна? Предполагам, че е много по-различно, когато човек, който е имал идеално зрение, го загуби, отколкото ако по рождение е незрящ...
- В продължение на една година преживях жестока депресия. Бях се затворил в себе си. Колеги-художници са ме канили само и само, за да усещам миризмата на бои и са ми възлагали малки задачи, колкото да не ме оставят сам с проблема ми. Постепенно разбрах, че не мога и няма да мога да виждам. Много ми тежеше. Дори написах молба за напускане на Завода за полуремаркета и контейнери, но директорът я скъса. И не от куртоазия, а ми предложи да бъда полезен като се занимавам с охрана на труда. Тогава записах и третата си преквалификация. Проектирах и изградих един от кабинетите-учебни центрове, които бяха еталон. Идваха да го видят от цялата страна. Той стана учебен център в ЗПРК. Там направихме електромеханични макети на всички машини в завода и той се използваше като учебен център. Дори от ОК на БКП ни наградиха с видео за нуждите на центъра, което се използваше за инструктажи. В рамките на една година зрението ми от идеално стигна до нулево, което означава пълна чернота. В медицинското заключение от болницата в Париж пише, че не мога да виждам пръстите на ръката си, когато са пред очите ми.
- Какво Ви помогна да преживеете депресията и да приемете ситуацията?
- Разбирането на хората около мен. Само веднъж една жена в завода, разбрах, е казала - "Толкова съкращения се правят в завода, а този слепия го държат". Тогава пак подадох молба за напускане. Вместо това директорът ми предложи да съм му съветник при съкращенията. Помогна ми и д-р Берова, която ме изпрати в Националния център за късно ослепели в Пловдив. Там се срещнах с напълно сляп директор и екип от 20 души, половината от които напълно слепи преподаватели. Те ми помогнаха да усвоява Брайловата азбука, да работя с компютър. Решихме да изградим такъв център и в Добрич. Предложих на тогавашния кмет Лъчезар Росенов и той каза да го направим. Вместо това, възложил на други да го реализират. Когато дойде ред да го откриват - ни поканиха. Вместо, както очаквахме, да ни поканят като преподаватели, ни обясниха, че ще бъдем клиенти на центъра. Там не назначиха незрящи хора, а само зрящи. Не зная какво ще ме научи момиче, завършило гимназия, как да се справям с проблемите си. Смятам, че трябва да се даде възможност на хора, които имат умения, да ме научат. Има документи на ООН, които предвиждат до две трети от работещите в социални заведения да бъдат хора с увреждания. Аз непрекъснато съм създавал. Затова и след като загубих зрението си, реших да продължа да съзиждам. Огледах се и разбрах, че трябва да направя организация, която е по-различно устроена от другите.
- Така ли поставихте началото на "ХобиСклуб"?
- Да, през 2000 г. поставихме началото върху една съвсем различна основа. Благодарение на Капка Панайотова от НПО "Независим живот"-София, регистрирахме сдружението. Целта ни беше да променим нагласите на хората с увреждания, да дадем повече шанс на пострадалия да се почувстват човек. "ХобиСклуб" означава "Хора, обединени около истината за слепотата". Убеден съм, че докато проблемът не те връхлети, той е чужд за теб. Затова, когато се съберем, аз обяснявам какво съм преживял. На срещите си разговаряме за своите хобита, защото всеки има хоби - филателия, нумизматика, музика, стихове. Така се събираме с хора, които са съпричастни към съдбата ни. Общо "ХобиСклуб" обединява 105 души, не само хора с увреждания, но и наши близки, приятели. Около нас се събраха и деца, които нарекохме "Малките ангели". Те са зрящи, но в тях се прояви милосърдието след реализация на наш проект в училището и също идват при нас, макар някои вече да станаха тийнейджъри.
- Кои са най-значимите проекти в седемгодишната дейност на "ХобиСклуб"?
- Всички проекти за мен са значими. Може би, един от най-важните е последният - трансграничен проект, по който работим с партньори от Румъния. По него членове на клуба преминаваме обучение по компютър, при което усвояваме умения за комуникация, използване на SKIPE, което ни дава възможност за връзка с цял свят. Друг важен проект осъществихме през 2002 г. "Когато си с човек без зрение". Защото смятам, че всеки трябва да бъде адекватен, когато на улицата или в учреждение се срещне с незрящ. Трябва да знае как да му помогне и как да се държи. Много често се случва така, че човек иска да ни помогне, а просто не знае как.
- Какво промени у Вас загубата на зрение - като усещане, душевност?
- Не съм мислил дали съм се променил. Но в един момент, когато бях в депресия, си направих вътрешна преценка. Махнах с ръка и приех, че и така трябва да се живее. Реших, че трябва да приема ситуацията оптимистично и да гледам на нещата по друг начин.
- Какво най-много Ви липсва?
- Всичко ми липсва. Това, което ме радва, е, че когато съм загубил зрението си, не съм загубил възможността си да сънувам. Дори и цветовете виждам насън. При това много ясно. Съзнавам, че не е реалност, но е хубаво. Липсва ми да виждам очите на хората, с които говоря. Вече е невъзможно да рисувам. Който каже, че може да рисува в слепотата си, лъже. Сега хобито ми е да разказвам преживени случки. Но никога няма да ги напиша и издам. Това вече не е за мен.
- Какво трябва да знаят зрящите за хората като Вас?
- Че и ние сме като всички останали хора. Да знаят, че ние не сме по-различни от тях. Също имаме глави, ръце, крака, сърце, мисли, семейство, душа. Това, че сме с увредено зрение, не ни прави по-различни. Не бива да ни съжаляват, а да ни предложат помощ. Затова една от целите на "ХолиСклуб" е да променим нагласите си към обществото и след това да искаме обществото да промени нагласите си към хората с увреждания.

Сходни връзки
Още от Интервюта

ОРИСАН С ПОБЕДАТА, ХУДОЖНИК ПО ПРИЗВАНИЕ И СЪЗИДАТЕЛ ПО ДУХ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats