изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 13:26 EET
ЧУДЕСАТА НА СВЕТА    
ЗабележителностиНовите и старите седем чудеса на света

Старите седем чудеса на света

Седемте чудеса на света са постройки и статуи, невероятни за античния човек със своите размери, красота и начин на създаване. Може да се каже, че първата идея за събиране на чудесата на древния свят в списък е на Херодот, който впечатлен от Египетските пирамиди и Вавилон, смята че това са най-значителните постижения на хората до това време. За първи път те са написани и оценени като най-великите човешки творения, от Антипатър от Сидон, който твори около 120 пр. Хр. Той бил главен библиотекар в Александрийската библиотека. По-късно е имало няколко други списъка, както и предложения да бъдат добавени и други забележителности, (като Колизеума, Капитолия, Ноевия ковчег), но днес ние познаваме именно чудесата от списъка на Антипатър.
Древните 7 чудеса на света са съществували преди повече от 2000 години и всички са били в региона на Средиземно море. От всички чудеса на света, единственото оцеляло до наши дни са Египетските пирамиди, намиращи се в Гиза. Те са и най-древния паметник. Най-кратко е оцелял Родоския колос, който се е разрушил при земетресение само половин век след построяването си.

Чудесата на света, по реда на тяхното създаване

Египетските пирамиди

Най-големи и най-добре запазени са пирамидите на фараоните Хеопс, Хеферн и Микерин, които се намират в Гиза, Египет. Те са построени в периода 2650-2500 пр.н.е.
Пръв от египетските фараони, който построил над гробницата си пирамида бил фараон Джосер от III династия. Тази пирамида се състои от 6 огромни стъпала, облицовани от полирани плочи.
Най-голямата пирамида в Египет е построена от фараон Хуфу, или на гръцки Хеопс. Височината й е 147 метра (поради срутване днес тя е 137 метра), а всяка от стените й е 233 метра. До 1889 г., когато е изместена от Айфеловата кула, тази пирамида е най-високата постройка на планетата. Учените са изчислили, че за да бъде построена пирамидата са били нужни 2 300 000 огромни блока варовик, всеки от които бил с тегло 2 тона. Когато градежът на пирамидата привършил, тя била облицована с полирани гранитни плочи.
Втората по големина пирамида е тази на фараон Хефър (Хефрен) Тя е с 8 метра по-ниска от Хеопсовата. Останалите, около 70 пирамиди, са с много по-ниски размери.
Недалеч от пирамидата на Хефрен се намира статуята на знаменития Сфинкс. Днес лицето му е пропукано, а носът и брадичката отчупени. Арабите обезобразили статуята, защото вярвали, че в изображенията на древните египтяни живеят зли духове.

Висящите градини на Семирамида

Висящите градини са били построени (600 пр.н.е.) в двореца на вавилонския цар Навуходоносор, който ги създава за своята любима жена, мидийската принцеса Семирамида.
Градините били разположени върху широка четириетажна кула. Етажите на градината се издигали стъпаловидно над крепостните стени на двореца. Всеки етаж се подържал от здрави тухлени сводове, които се опирали на колони. Платформите на терасите били направени от масивни каменни плочи, покрити с чакъл и заляти с асфалт. Над тях имало уплътнение от два реда тухли. Отгоре тухлите били покрити с оловни листове, за да не прониква водата от почвата в долните етажи на градината. Върху всичко това бил насипан дебел пласт почва, в която растели дори най-високи дървета. За поливане на растенията стотици роби доставяли вода от Ефрат. Градините били обърнати на северозапад, откъдето духал прохладен вятър.
След голямо наводнение (столетия по-късно) двореца на цар Навуходоносор бил разрушен. Водата постепенно размила лошо изпечената глина на терасите. Те се свлекли, рухнали сводовете на кулата, на чиито стъпала зеленеели висящите градини. За две хиляди години всичко си изравнило със земята.

Статуята на Зевс в Олимпия

Статуята на Зевс била сътворена от гръцкия скулптор Фидий, около 435 г. пр.Хр. Тя достигала 17 метра. В основата си фигурата била изрязана от дърво, а върху тези части от тялото, които оставали голи, били поставени тънки пластинки от слонова кост. Частите на статуята, загънати от наметалото, били покрити със злато. От злато и слонова кост бил направен и тронът на Зевс. Краката на Зевс били обути със златни сандали и почивали на малка скамейка, украсена със златни лъвове. При краката на Зевс имало надпис: "Атинянинът Фидий, син на Хармид, ме създаде."
Статуята на Зевс била унищожена по време на пожар в двореца на император Теодосий II, през V в. пр. Хр, по заповед, на когото тя била пренесена от Олимпия в Константинопол. Запазило се само едно описание и едно изображение върху монети, което дава възможност на съвременните художници да я възпроизведат.

Храмът на Артемида в Ефес

Храм на Артемида в Ефес е построен (550 г. пр.Хр.) по заповед на цар Крез. Намира се в днешен Ефес в Турция. Изграждането на храма било дело на всички жители на Ефес. Те искали да построят на богиня Артемида величествен храм, който да надминава по красота всички светилища строени дотогава. Изграждането на храма било поверено на архитект Херсифрон. За постройката той избрал мрамор, които доставяли по мучурливи и блатисти пътища до мястото определено за построяването на храма. Строежът на храма продължил много години. Херсифрон не успял да завърши работата. Тя била продължена от неговия син Метаген. Но и той не доживял построяването на храма, който бил завършен от Пеонит и Деметрий през 450 г. пр. Хр. Строежът продължил 120 години.
Храмът предизвиквал възхищението и учудването на всеки, който го видел, но той просъществувал около 100 години. През 365 г. пр. Хр. жител на Ефес – Херострат запалил светилището на Артемида. По-късно жителите на Ефес решили да възстановят храма си. Възстановяването му се ръководило от архитект Хипократ. Когато бил завършен, храмът се превърнал в един от най-богатите музеи в света.
През 263 г. пр. Хр. привлечени от богатствата на храма, готите завзели Ефес и разграбили светилището. Християните също нанесли значителни щети. Те насъсквали тълпите вярващи фанатици срещу него. Постепенно той запустял.
Най-страшни разрушения на храма причинила блатистата почва, върху която бил издигнат и която според замисъла на строителя трябвало да запази светилището от земетресения. Наносите на река Каистър постепенно скрили останките от разрушения храм, който потънал в тинестото блато.
През 1426 г. турците завзели Ефес и градът западнал. Днес той е малко селище в Турция, в което не е останало нищо от богатия и могъщ град, чийто храм бил гордостта на античния свят.

Халикарнаският мавзолей

В древността Халиракнас бил столица на Карийското царство и един от най-богатите гръцки градове по крайбрежието на Мала Азия. Мавзолеят в Халикарнас (завършен 351 г. пр. н.е.) е надгробен храм на цар Мавзол - владетел на Кария.
Строежът на гробницата бил започнат още, когато Мавзол бил жив. След смъртта му, вдовицата му, царица Артемизия, продължила изграждането й.
Мавзолеят бил замислен като гробница и същевременно като храм, в който след смъртта на царя трябвало да му отдават божествени почити. Били извикани най-добрите архитекти за времето - Питей и Сатир и склуптурите Леохар, Скопас, Бриаксид и Тимотей. Архитектите замислили гробницата като голямо правоъгълно здание, широко 66 метра и дълго около 77 метра. Височината му била 46 метра и били оформени три части (етажа). Първият, бил покрит с бял мрамор и служел за гробница. В него имало също мраморни релефи, които опасвали като лента сградата. Била изобразена амазонимахия - легендарната битка на гърците с амазонките. За покрив на мавзолея служела стъпаловидна пирамида. В пространството между колоните стояли мраморни лъвове. Изобразена била мраморна колесница, впрегната с 4 коня, в която се намирали фигурите на Мавзол и Артемизия. За мавзолея било отредено място на една от най-хубавите улици на града, изкачваща се над пазарния площад. По замисъл гробницата трябвало да бъде главното украшение на града. Смъртта на цар Мавзал ускорила работата по мавзолея, но и царица Артемизия умряла, без да дочака неговото завършване. Строежа на гробницата е продължен от синът им. Саркофазите на царя и царицата, направени от лехнийски мрамор се намирали на първия етаж. Мавзолеят бил завършен напълно при внука на Мавзол, но той вече бил известен на целия гръцки свят.
Мавзолеят се издигал с цялото си величие до XV век, въпреки че животът отдавна бил напуснал Халикарнас. Когато рицарите завзели Мала Азия, те построили замък на Св. Петър, използвайки части от мавзолея, статуи и плочи с релефи. След като турците изгонили рицарите, на мястото на замъка, възникнала турската крепост Будрун, чийто строителен материал отново били мраморните плочи на гробницата.

Родоският колос

Масивна статуя, посветена на бог Хелиос е построена в периода 292-280 г. пр.н.е. Според легендата боговете издигнали Родос от дъното на морето по молба на Хелиос, затова нарекли града "свещен град" на Хелиос. По тази причина жителите му решили да почетат своя бог като му издигнат колос. В древността колоси се наричали статуите, чиято височина била много по-голяма от човешкия ръст. Според решението на родоските жители, техният колос трябвало да надмине всички, строени дотогава. Издигането на статуята било възложено на скулптора Харес, родом от град Линд, намиращ се на остров Родос. За строежа на статуята той използвал тънки листове бронз. Най-напред на мястото на бъдещата статуя бил положен постаментът. Дълбоко в него укрепили каменни стълбове. Статуята издигали постепенно, като я издигали и монтирали на части.
Харес завършил колоса след 20 години труд. Със своята височина 70 лакти, той надминавал всички дотогавашни колоси. Но бронзовият гигант просъществувал само 56 години. През 222 г. пр. Хр. Родос пострадал от земетресение. Опитали се да дигнат колоса, но не успели. Останките му лежали на земята повече от 1000 години, до 977 г., когато били продадени на търговец. Запазено е известие, че за да ги отнесе, той ги натоварил на 900 камили.

Александрийският фар

За да се направи безопасно влизането в пристанищата на Александрия, било решено в източната покрайнина на остров Фарос да се построи фар. През 258 г. пр. Хр съединили острова с брега чрез изкуствено насипан провлак. Дължината на провлака била около три четвърти километра. Строителството на фара било възложено на Сосрат Книдски. Постройката била завършена през 280 г. пр. Хр. Представлявала триетажна кула, висока 120 метра. Долният етаж имал квадратна форма, като дължината на всяка стена била 30.5 метра. Първият етаж бил от големи варовикови плочи. Вторият етаж представлявал осмостенна кула, облицована с мрамор. Третият етаж бил с кръгла форма и бил увенчан с купол, върху който стояла огромна бронзова статуя на бога на моретата, Посейдон, висока 7 метра. На върха горял огън, чиято светлина се усилвала, отразена в цяла система от огледала. Горивото за огъня се доставяло по винтообразна стълба, която минавала във вътрешността на двата долни етажа. Стълбата била талкова удобна, че всички горивни материали се докарвали до фенера на фара, натоварени на магарета.
Фарът служел и за крепост. В него се намирал гарнизон. В подземната част на кулата се пазела цистерна с вода за пиене при случай на обсада. В същото време фарът бил и наблюдателен пункт - системата от металически огледала позволявала да се води наблюдение от върха на кулата на морското пространство и да се откриват неприятелските кораби преди те да се появят близо да града. Бронзови статуи украсявали осмостенната кула, като някои от тях служели за ветропоказатели.
Фарът просъществувал да XIV век. Тогава, в много разрушен вид, височината му била не повече от 30 метра. По-късно фарът окончателно рухнал от земетресение. Останки от основите на фара се пазят и до наши дни, но за археолозите, те са съвсем недостъпни, поради факта, че са вградени в средновековна крепост, сега египетско военно укрепление.


Новите Седем чудеса на света

Идеята за обявяване на седемте нови чудеса на света е лансирана от швейцарския турист и режисьор Бернар Вебер, след като през 2001 г. талибаните разрушават двете гигантски статуи на Буда в долината Бамиян в Афганистан. Целта на инициативата е да се стимулира културният диалог и взаимният културен респект.
До края на 2005 г. над 19 млн. души от цял свят номинират десетки построени от човешка ръка архитектурни и инженерни паметници, които да се състезават във финала за приза „ново чудо на света".
През януари 2006 г. жури, съставено от изтъкнати архитекти, обявява предварително селекционираните 21 обекта, от общо 77. Председател на журито е бившият генерален секретар на ЮНЕСКО д-р Фредерико Майор (Испания), а членове - Заха Хадид (Великобритания), Тадао Андо (Япония), Сезар Пелли (САЩ), Янг Хо Чанг (Китай), Хари Сейдлър (Австралия) и Азиз Тайоб (ЮАР).
Новите седем чудеса са избрани чрез интернет гласуване и по телефона, в което се включват над 90 млн. души по света. Според фондацията "Новите седем чудеса" (организатор от Цюрих), това е най-мащабната изборна кампания досега.

Великата китайска стена

Великата китайска стена е 6700-километрово отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато преди повече от 2000 години през периодите "Чунцю" и "Джангуо". Стената е издигната върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".
Великата китайска стена през различни династии е била унищожена. Само участъкът, изграден през династия Мин (преди над 700 години) е добре запазен досега.
За построяването на Великата китайска стена генералният секретар на Асоциацията за изследване и защита на Великата стена, г-н Дун Яохуей разказва: "Строителите на Великата китайска стена се делят на три групи. Първата са войниците. Построяването на стената е държавна дейност, затова войниците са главната сила. Втората са селяни. Третата са престъпници в изгнание."
Сега Великата китайска стена не се използва за военна отбрана, а е известен културен паметник, която привлича десетки милиони туристи от страната и чужбина всяка година.

Град Петра в Южна Йордания

Петра е древен град в югозападната част на Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.
Набатеите са построили града с големи тунели и водни резервоари, които са им осигурявали питейна вода в града и са ги предпазвали от прииждания на поройни води.
От 6 декември 1985 г. града е включен от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство. Петра е град-музей, град-легенда и апотеоз на творенията, направени от човешка ръка, като вековните дворци, изсечени направо в скалите.
В Петра, е сниман и един от филмите за Индиана Джоунс.

Статуята на Христос в Рио де Жанейро

Прочутата 38-метрова статуя на Христос Спасителя на хълма Корковаду, разперила ръце над Рио де Жанейро, е главният символ на Бразилия. На 12 октомври 2006 г. статуята отбеляза своята 75-а годишнина. До днес има спорове, кой е автор на статуята. Според една от версиите за "баща" на статуята се смята френският скулптор Пол Ландовски, а според друга автори са бразилците Хейтор да Силва Коща и Хейтор Леви. Статуята тежи над 1000 тона и е изградена на части във Франция, които впоследствие били докарани с кораб в Бразилия. Скулптурата, която се е превърнала във визитна картичка на града е открита тържествено на 12 октомври 1931 г.

Мачу Пикчу в Перу

Мачу Пикчу се намира в Перу на 2350 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Мачу Пикчу е архитектурно чудо, скътано в Андите. Предполага се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата.
Градът условно е разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните.
От Мачу Пикчу днес са останали само руини, които продължават да предизвикват интереса не само на учените, но и на туристите от цял свят. Районът, където се намират каменните останки, крие загадки, на които археолози и учени все още не са успели да намерят отговор. Основните въпроси, които си задават специалистите, са как инките са успели да построят града и защо са го издигнали в почти недостъпната планинска местност.

Пирамидата на маите в Чичен Ица в Мексико

Главна забележителност на Чичен-Ица е спълаловидната пирамида "Кукулкан" с височина 25 метра. Към храма на върха й водят четири широки стълби, всяка с 91 стъпала. Общият брой на стъпалата плюс платформата на върха е 365 - т.е. броя на дните в годината, като това не е случайно съвпадение. Пирамидата е строго ориентирана спрямо четирите посоки на света. В резултат на тази изключителна точност на ориентация и особената й форма, два пъти в годината тайнствено явление смайва света. В дните на пролетното и есенното равноденствие, в определен час на стъпалата на северната стълба се появява изображение на гигантската "Свещенна Змия", образувано от триъгълни светлини и сенки, което започва да пълзи бавно към основите на пирамидата. Това изумително зрелища продължава 3 часа и 22 минути. Ако пирамидата била обърната само на един градус в страни, тази удивителна игра на светлина и сенки, не би се появила никога.

Колизеумът в Рим

Колизеумът (на латински Colosseum), наричан още Амфитеатър на Флавиите или също Амфитеатър на Цезарите е най-пространният и най-великолепният в Древен Рим. Амфитеатърът е започнат от Веспасиан (римски император) и завършен през 80 г. от Тит (най-големият син на император Веспасиан). Колизеумът е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.
Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра.
Колизеумът, който е с 50 000 седящи места е вдъхновил дизайна на съвременни стадиони и е бил арена, където гладиатори са се сражавали до смърт.

Дворецът Тадж Махал в Индия

Белият мраморен мавзолей - Тадж Махал, който се намира в Агра, щата Утар Прадеш се смята за храм на любовта. Построен е от легендарният император на могулите Шах Джахан между 1632 г. и 1654 г., в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал (Господарката на двореца), която умира при раждането на 14-ото им дете. Агра е била столица на императорите от династията на могулите. Това е династията мюсюлмански императори, наследници на най-славните пълководци на турците и монголите, управлявали Северна Индия между ХVI и ХIХ век. Именно при управлението на Шах Джахан могулите достигат своя апогей.
Комплексът е ярък пример за комбиниране на индийския, персийския и ислямския стил в архитектурата и включва гробниците на императора и съпругата му.

www.focus-news.net

 


Сходни връзки

ЧУДЕСАТА НА СВЕТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди