изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-09-26 @ 01:08 EEST
ПОВЕЧЕ ЗА Великата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия Либия    
НовиниВеликата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия (на арабски:ал-Джамахирия ал-Арабия ал-Либия аш-Шабия ал-Иштиракия ал-Узма) или Либия е държава в Северна Африка, граничеща със Средиземно море на север, Египет на изток, Судан на югоизток, Чад и Нигер на юг, и Алжир и Тунис на запад. Столицата на Либия е Триполи. Само 2,5% от територията са земеделски обработваеми, но има значителни находища на нефт и природен газ.

Либия

Пълно наименование -  Социалистическа народна либийска арабска джамахирия

Страната има площ 1 759.8 хил. кв. км. Граничи (в км) с Египет - 1 080, Судан - 380, Чад - 1 040, Нигер - 440, Алжир - 1 020 и Тунис - 480. Има брегова линия със Средиземно море - 1 820 км. Територията и е заето от пустиня - плато с височина 200 - 600 м, разделено от обширни понижения, на юг са разклоненията на планинската област Тибести с най-голяма височина 2 286 м (вр. Бетте).

Климат - тропичен, пустинен, на север - субтропичен, средиземноморски. Средни месечни температури - януари 11 - 12 градуса Сº, юли 27 - 29 градуса Сº. Валежи - от 400 - 600 мм на север, до 100 - 250 мм - на юг. Характерни са топлите, изсушаващи ветрове. Постоянно течащи реки няма. Съществуват значителни записи на подземни води. Пустинята е почти лишена от растителност, а по крайбрежието - субтропична, полупустинна растителност.

Население - 5 830 хил. ж. Гъстота - 3.3 жит. на кв. км. Естествен прираст 31. Средна продължителност на живота - мъже 64 г., жени - 68 г.

Етнически състав - либийски араби - 83.8 %, араби от Египет и Тунис - 6.9 %, бербери - 5.2 %, туареги - 0.5 %, пакистанци - 1.0 %, други - 2.6 %.

Официален език - арабски, разговорен - либийски диалект на арабския.

Конфесионален състав - мюсюлмани - 98.8% (от тях сунити - 98.4 %, ибадити - 1.6 %), християни - 1.1 % (католици и православни). Градско население - 88 %.

Столица - Триполи (1.5 млн. ж.). По-големи градове - Бенгази (800 хил. ж.), Ел Бейда (150 хил. ж.). Номади и полуномади са около 10 %, а 90 % от населението на страната живеят в крайбрежните райони.

Административно деление - 10 мухафази (губернии).

По-важни исторически дати и събития - 1000 г. пр. Хр. - поява на финикийски колонии по Средиземноморското крайбрежие; 700 г. пр. Хр. - възникване на гръцки колонии (Кирена); V в. пр. Хр. - страната е завоювана от Картаген; II в. пр. Хр. - Римска окупация; VI в. - страната влиза в състава на Византийската империя; VII в. - арабско завоюване и ислямизация на Либия; ХVI в. - територията на страната е включена в състава на Османската империя; 1912 г. - източна Либия е завзета от Италия; 1918 г. - западна Либия (Триполитания) е провъзгласена за република; 1928 г. - Италия окупира Триполитания; 1939 г. - цяла Либия влиза в състава на Италианската империя; 1943 г. - установяване на британска и френска администрация; 24 декември 1951 г. - провъзгласена независимостта на Либия; 01 септември 1969 г. - военен преврат, сваляне на монархията, режим на Муамар Кадафи; 1977 г. - провъзгласена Социалистическа народна либийска арабска джамахирия (СНЛАД).

Държавно устройство - джамахирия (държава на народните маси). Висш орган на държавната власт - Съвет на Революционното Командване (СРК). Глава на държавата е председателят на СРК, той е и главнокомандващ на въоръжените сили.

Парична единица - либийски динар (LD) = 1000 дирхама

Стопанство - Основа на икономиката е нефтодобивната и нефтопреработващата промишленост (150 млн. т. г.) със запаси от нефт - 4 млрд. т. Добива се и природен газ. Металургичен комплекс в Мисурата. Има предприятия за производство на тръби и електрокабели. Леката и хранителната промишленост са по-слабо развити. В селското стопанство се използват около 2 % от земята. Основни култури - зърнени, тютюн и фъстъци. Животновъдството е примитивно. Отглеждат се овце, кози, също и едър рогат добитък, коне и др.

Транспорт - шосета - 48 хил. км, няма ж.п. линии.

Туризъм - има много забележителности, но чужди туристи практически не посещават страната.

От София до Триполи - 1 407 км

http://www.journey.bg

 

Либия се дели традиционно на Триполитания, Киренайка и Фезан. В Древна Гърция, Либия се употребява в по-широк смисъл, обхващащ цяла Северна Африка на запад от Египет. В някои случаи името се отнася дори за цялия континент Африка.

Либия е гръцката дума за Африка (макар в Античността да се отнася само за северната част). Киренайка се колонизира от Гърция, Триполитания е била провинция на Картаген. През 1 век, след като Триполитания за кратко е владение на Нумидия, набрежните територии се завземат от Рим.

Римските колонии Триполи и Киренайка са завладяни от арабски мюсюлмани през 7 век. Към 19 век Либия се очертава все повече като независима oсманска провинция. През 1911 г., докато Османската империя се разпада, Италия нахлува и поема управлението.

Няколко години след Втората световна война Либия получава своята независимост като условие на Съюзническия мирен договор с Италия. От 1969 г. Либия се управлява от полковник Муамар ал-Кадафи, който идва на власт чрез държавен преврат и прекратява либийската монархическа традиция.

Кадафи отхвърля както съветския комунизъм, така и западния капитализъм, и заявява, че ще следва независим курс, описвайки себе си като защитник на „потиснатите народи“ и страните от Третия свят, стремящи се да отстояват независимостта си на международната сцена.

Отношенията между САЩ и Либия се обтягат на 2 декември 1979 г., когато либийски тълпи нападат американското посолство в Триполи. Кадафи определя инцидента като „спонтанна демонстрация“ и отрича всякакво участие. През май 1980 г. САЩ оттегля всички свои дипломати от Либия, но не прекъсва дипломатическите си отношения със страната.

През същата година либийското правителсво заплаща 220 000 долара на Били Картър, брата на Джими Картър, в опит да постигне по-добри дипломатически отношения между двете страни.

На 6 май 1981 г., повече от година след стъпването на власт на президент Роналд Рейгън, САЩ обвинява либийското правителсвто в подпомагане на международния тероризъм. Всички либийски дипломати са изгонени от САЩ и дипломатическите отношения с Либия са прекратени официално.

Администрацията на Рейгън разглежда Либия като нежелан играч на международната сцена, защото тя поддържа палестинските терористични групи, подкрепя революционен Иран по време на войната (1980–1988) срещу Ирак и Саддам Хюсеин, и помага на различни освободителни движения по целия свят, ръководени главно от сепаратистки терористични групи като Ирландската републиканска армия (ИРА), Родина и свобода на баските (ЕТА), Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и др.

През март 1982 г. САЩ налага ембарго върху вноса на либийски нефт и върху износа на индустриални стоки към Либия, повечето от които до момента били използвани за нефтената промишленост. Тези мерки не са последвани от Европа.

Америка напада либийски патрулни кораби от януари до март 1986 г. по време на несъгласия спрямо достъпа до залива Сидра, към който Либия предявява претенции като териториални води, които не са международно признати. Кадафи отдавна нарича залива „линията на смъртта“. На 14 април 1986 г. Рейгън дава заповед за обстойни бомбардировки срещу т.нар. от него „терористични местоположения“—Триполи и Бенгази. Жертвите са около 60 души, измежду които и осиновената дъщеря на Кадафи. Бомбардировките са вследствие на обвинения на САЩ за либийско участие в бомбения атентат на 5 април в често посещаваната от американски служещи немска дискотека „Ла Бел“, взел 3 жертви.

Обединените нации налагат санкции срещу Либия през 1992 г. заради взривяването на Пан Ам 103 над шотландското градче Локърби, когато загиват общо 270 души.Атентатът над Локърби влошава допълнително изострените отношения на режима на Кадафи със Запада. Санкциите са отложени на 12 септември 2003 г., след като Либия се съгласява да поеме отговорността и да заплати 2,7 млрд долара на семействата на загиналите. Впоследствие, на 26 февруари 2004 г., ООН премахва 23-годишната забрана за пътувания до Либия. Въпреки това, много други ограничения са все още в сила, като например някои икономически санкции и забраната на полети към Либия за американски самолети.

Политика
Основна статия: Политика на Либия

Либия притежава необичайна система на управление. Муамар ал-Кадафи твърди, че Либия е „същинска социалистическа държава“. Официалните институции на правителството не са съвсем ясни. Кадафи технически не е „президент“ или „министър-председател“, а се описва като един вид „водач“, който помага на либийския народ в постигането на социализма. За повечето хора по света той е „полковник Кадафи“. Либия не разполага с конституция, законите на страната идват от ислямското право и „Зелената книга“ по политическа философия на Кадафи. Формата на държавно управление в Либия се нарича джамахирия. Думата представлява модификация на арабската дума джумхурия (република), която може да се преведе като народна държава.

На практика обаче, Либия е под диктаторството на Кадафи, който е подпомаган от тесен кръг военни и политически служебни лица. Либия е многократно обвинявана в повсеместно неспазване на човешките права и държавно подпомаган тероризъм.

На 19 декември 2003 г. Либия признава, че притежава програма за оръжия за масово унищожение (ОМУ), и едновременно с това обявява намерението си да я прекрати и премахне всички ОМУ, като се съгласява да бъдат направени изненадващи проверки. Либия също се съгласява да ограничи дълго-полетните си ракети до 300 км. Съобщението е вследствие на тайни дипломатически преговори с Обединеното кралство и САЩ. На 7 март 2004 г., Белият дом потвърждава, че последните либийски съоръжения за атомни оръжия са пратени към САЩ.

По същото време се разкрива, че Либия тайно предава атомни технологии от Северна Корея към трети страни. Пакистан и Китай се назовават като сътрудници в тези програми. Преди това, според американски служебни лица, Египет придобива технологии директно от Пхенян, но САЩ блокира пратка с ракети през 2001. Въпреки това американските власти научават, че година по-късно Египет получава 24 ракетни двигатели „Нодон“ от Северна Корея.

По време на посещението си в Либия на 23 февруари 2004 г. Мохамед Ел Барадей, генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), прави следното изказване: „Все още се опитваме да изясним мрежата, да разберем дали други страни са получили [оръжейните] технологии и схеми за конструкция. Това естествено е от много важно значение за нас.“

http://bg.wikipedia.org

 


Сходни връзки

ПОВЕЧЕ ЗА Великата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия Либия | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди