Бебето, ранено при стрелбата в квартал “Белите брези”, е син на сръбския бос от Земунския клан Ненад Миленкович
2007-07-12 @ 14:14 EEST
София. Шестмесечното бебе, което снощи беше ранено в ръката при стрелбата в столичния квартал “Белите брези”, е син на един от босовете на сръбския Земунски клан Ненад Миленкович, предаде БНР.
Според Интерпол 28-годишният Миленкович е замесен в над 20 поръчкови убийства. В блока на ул. “Праскова” 13, в чиито вътрешен двор снощи стана стрелбата, има регистрирани повече от 15 македонски и сръбски семейства, които живеят там под наем, научи “Хоризонт”. Полицията продължава да издирва нападателите на четиримата простреляни.
София. Има данни, че част от пострадалите при стрелбата снощи са свързани със Земунския клан и инцидентът вероятно е резултат от опит за уреждане на отношения между свързани със сръбската престъпна групировка, съобщиха от МВР. Агенция “Фокус” представя справка за Земунския клан през годините.
Земунският клан се заражда в белградското предградие “Земун”, откъдето идва и името му. Набира скорост в края на 90-те години, като се смята, че сред дейностите на групировката са наркотрафикът, развлекателният бизнес и трафикът на оръжие. През 1999 г. - 2000 г. босове на Земунския клан са Милорад Лукович-Легия и Бранислав Лаинович-Дуги. Основният бизнес на Бранислав Лаинович е развлекателният бизнес. Притежава множество заведения и дискотеки в Сърбия. Има заведения в София и Самоков. Сочен е за организатор на убийството на Желко Ражнятович - Аркан на 20 март 2000 г. Два месеца след смъртта на Аркан Лаинович е застрелян с два куршума пред белградския хотел "Сърбия". След смъртта му под ръководството на Милорад Лукович-Легия Земунския клан дирижират Душан Спасоевич-Шиптър и Любиша Буха-Чуме. Шиптър поема наркотрафика от Турция през България за Белград. Близък до тях е соченият за наркотрафикант Ненад Миленкович. Основен конкурент на Земунския клан за “Балканското трасе” на наркотрафика е Сурчинският клан. Два от големите скандали, свързани със Земунския клан през 2000 г., са отвличането на бившия сръбски президент Иван Стамболич на 25 август 2000 г. и последващата му екзекуция, както и неуспешното покушение на 15 юни 2000 г. срещу Вук Драшкович - бивш дисидент и по това време бъдещ външен министър на Сърбия и Черна гора. По тези дела през 2003 година Милорад Лукович-Легия е сред основните подсъдими. На 12 март 2003 г. е застрелян сръбският премиер Зоран Джинджич. Сръбската полиция светкавично, предприема операция срещу организираната престъпност под името “Сабя”. Според официалната версия на правителството, покушението срещу Джинджич е организирано от мафиотския "Земунски клан", чиито лидери в този момент са Милорад Лукович - Легия, Душан Спасоевич и Миле Лукович. Операция "Сабя" дава добри резултати. Разкрити са всички главни групировки или престъпни кланове в Сърбия, а в ареста са вкарани над 3000 души. Заведени са 2000 наказателни дела, а през септември 2003 г. на подсъдимата скамейка са изправени около 1500 души. Щабквартирата на Земунския клан на ул. "Шилерова" в белградското предградие е атакувана и разрушена до основи. На 24 март 2003 г. са арестувани физическият убиец на Джинджич - Звездан Йованович (заместник-командир на отряда за специални операции към сръбската тайна полиция, известен като "Червените барети"), както и двама от преките му съучастници: баретата Саша Пеякович и командирът на баретите Душан Маричич. Три дни по-късно най-верните сподвижници на Легия - Душан Спасоевич и Миле Лукович, са убити след престрелка при опит да бъдат задържани близо до Белград, а самият Легия е обявен за международно издирване. Милорад Лукович-Легия се предава на сръбската полиция на 2 май 2004 година.
Милорад Лукович (Улемек)-Легия Милорад Лукович (Улемек)-Легия е роден през 1965 г. в Белград в семейство, произхождащо от село Печка, Хърватия. Завършва средно музикално училище. Известен е още като Милорад Улемек и носещ прякор Легия или Цема. Той не постъпва и не служи в Югославската народна армия. В средата на 80-те години на миналия век бяга във Франция, където се присъединява към Чуждестранния легион, в който прекарва седем години и откъдето идва прякорът му. През това време участва в няколко войни в различни краища на света - Чад, Либия, Бейрут, Френска Гвинея и Персийския залив. Завръща се в Сърбия в началото на войната през 1992 г. и се присъединява към Сръбската гвардия на доброволците или “Тигрите” на Желко Ражнятович-Аркан, където се занимава с обучението на доброволци за фронта. Като един от главните командири на армията на Аркан, той воюва в Хърватия и Босна и Херцеговина. След като Аркановата гвардия е разформирована, Легия се прехвърля в Отряда за специални операции към Държавна сигурност на сръбското МВР, т.нар. “Червени барети”, известен още като “Френки бойс” по името на основателя на отряда Френки Симатович. Това са най-добре тренираните и екипирани специални части на разположение на Слободан Милошевич, опериращи в Косово през 1998 и 1999 г. Легия е назначен за командир на отряда в началото на 1999 година, когато началник на сръбското разузнаване става Радомир Маркович. Достига чин полковник и с указ на Милошевич е награден с медал “Обилич” за храброст и доблестно изпълнение на задълженията си. Милорад Лукович е заподозрян за съучастничество в убийството на четирима висши партийни представители на Сръбското движение за обновление, извършено на 3 октомври 1999 г. Ибарската магистрала. Тогава кола, в която пътува и Вук Драшкович, се удря в намиращ на магистралния път камион с пясък. От инцидента Драшкович остава само с телесни охлузвания. По време на военния конфликт в Косово, Легия, в качеството си на командир на “червените барети”, участва в многобройни специални операции. По стечение на обстоятелствата той участва в свалянето на бившия югопрезидент Слободан Милошевич. Когато хиляди демонстрират в Белград през октомври 2000 г. с искане Милошевич да се откаже от властта, след като загуби на президентските избори, Легия и други висши офицери отказват да пуснат спецчастите срещу демонстрантите. След свалянето на Милошевич през октомври 2000 година изразява подкрепа на новата власт начело с президента Воислав Кощуница, но скоро влиза в конфликт с реформаторите. През април 2001 г. е отстранен от поста си и според публикации в пресата, се премества със семейството си в Република Сръбска /Босна и Херцеговина/, където с други бивши служители на Отряда за специални операции укрепва охраната на Радован Караджич. Предполага се, че Лукович ползва фалшива самоличност, сдобивайки се с фалшив хърватски паспорт на името на хърватския гражданин Владе Вукоманович. Фалшифициран хърватски задграничен паспорт има и неговата съпруга - под фалшиво име Александра Иванович. Чрез посредници Легия е разпитвал и за възможността да се сдобие с нова самоличност и местопребиваване от Трибунала в Хага в замяна за информации за бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич и ген. Ратко Младич. През 2001 г. Легия пребивава в Македония, където е бил ангажиран с тренировъчните лагери на специалната част на македонската полиция "Лъвове". Междувременно Легия оглавява един от най-мощните мафиотски кланове в Белград - Земунския. Легия е семеен и има три деца, едно от което е от първия му брак. Наскоро е приел фамилията на съпругата си-Лукович. Поради подозрение, че е замесен в атентата срещу сръбския премиер Зоран Джинджич от 12 март 2003 година, министерството на вътрешните работи на Сърбия го обявява за международно издирване. Срещу него са повдигнати и обвинения за участие в убийството на бившия сръбски президент Иван Стамболич през 2000 година, както и за втория опит за убийство на външния министър на Сърбия и Черна гора Вук Драшкович в черногорския курорт Будва на 15 юни 2000 г. През лятото на 2003 г. Съветът на ЕС приема декларация, с която включва името на Лукович-Легия в списъка си с лица от страните от бивша Югославия, на които е забранено влизането в страните-членки на Съюза.