В ИМЕТО НА ЖИВОТА - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 11:50 EEST

В ИМЕТО НА ЖИВОТА

2007-07-23 @ 20:44 EEST

* Проф. Енчо Калчев най-дълго е оглавявал болницата в Добрич
* Направил е революционни безкръвни операции и е създал първата клиника за еднодневна хирургия
* Оперирал е по време на земетресение и в гипс, използвал е скалпела и върху съпруга и дъщеря
* "Хирургията е ревнива любовница" - твърди медикът, който е и човек на режима

Енчо Калчев е роден в Добрич на 23 юли 1937 г. Завършил гимназия в Добрич с пълно отличие. През 1961 г. завършил Висшия медицински институт в София. На 1 декември 1961 г. постъпил като ординатор в хирургичното отделение на болницата в Добрич. През 1967 г. започнал реално да ръководи отделението. Същата година е назначен за зам.-главен лекар на болницата по медицинската част, а през 1969 г. - за главен лекар. Бил е завеждащ катедра "Хирургия" към филиала на Медицинския университет в Добрич, а по-късно и декан. През 1993 г. направил първите ендоскопски операции, а през 1996 г. създал първата клиника по еднодневна хирургия. През 1998 г. е пенсиониран и е назначен за управител на Медицинския център в Албена - балнеология, поликлиника, хемодиализа, дори е с методични управленски функции над базата на "Албена" АД в Приморско. Общински съветник в ОбС - Добрич. Има две дъщери, лекарки. Съпругата му е операционна сестра.

- Проф. Калчев, бихте ли разказал за старта на Вашата кариера в хирургията?
- Когато на 24-годишна възраст бях назначен в отделението по хирургия в болницата в Добрич, заварих добро отделение, с добър колектив. Д-р Казанджиев беше човек ерудиран, с голямо чувство за отговорност, той много рано ми даде да върша самостоятелна работа. За съжаление, няколко години след това той започна да боледува. Така аз го наследих. От него научих основните неща - любовта към професията, клиничното мислене, голямото чувство за отговорност. Той ми даде голям шанс, тъй като аз заварих по-възрастни от мен колеги, но той гласува доверие на мен. На 30-годишна възраст започнах реално да ръководя хирургичното отделение, което е много отговорно, тъй като 50 на сто от работата на окръжна болница е при спешни условия.
- Как успявахте да съвместите административната работа с хирургията?
- Много се тревожех, че това ще ми попречи да работя по моята специалност. Но, човек, когато обича една професия, намира варианти да я практикува. Бях главен лекар с огромни отговорности - персоналът стигна 1800 души. Аз подбрах добри заместници, гласувах им доверие и това ми позволи да осигуря лимит от време за любимата си професия. Сутрин отивах първо в хирургията, правех оперативка, виждах кой е за операция, после за малко отивах в администрацията и в 9 ч. влизах да оперирам. Следобед обикновено бях в администрацията и към 17 ч. посещавах болните си. През нощта съм бил на разположение. Хирургията е ревнива любовница - тя иска много да й се дава, но тя те увлича да правиш все по-сложни и по-сложни операции.
- С Вашето управление на болницата, което е и най-дългото в историята на здравното заведение, кои нови структури бяха изградени?
- Положихме началото на Първа градска поликлиника, която също ръководех. Също и работническа поликлиника, която по-късно стана ДКЦ 2, както и консултативна поликлиника към болницата. През 1976 г. защитих степен "кандидат на медицинските науки". Година по-късно тук бе направен факулетът на Медицинския университет, който също бе голям ангажимент. Според мен, значимо е, че в нашия колектив има защитени още две кандидатски работи - на доц. Белчев и доц. Радев, и три докторски - моя, на доц. Белчев и доц. Радев. Трудно достижимо е да има три докторски дисертации в един колектив.
- Кога бе положено началото на ендоскопските операции?
- През 1993 г. направих тук първите ендоскопски безкръвни операции, десет месеца след София. След това набрахме скорост и през 1997 г. направихме първите безкръвни гинекологични операции у нас. Например, първата операция на миома в България направи нашият екип. Направих смесен екип от хирурзи и гинеколози. През 1996 г. организирах първата клиника по еднодневна хирургия. Бях подкрепен много сериозно от "Албена" и за това по-късно останах да работя там. На конгрес в Боровец през 2000 г. колегите излязоха с девет случая, а аз - с 225. Иновационният подход в професията не е възрастово понятие - или го имаш, или го нямаш. Аз и сега се увличам по новото.
- Съвместявайки толкова много функции, по колко часа в денонощието работехте?
- Аз не зная по-малко от 12 часа работа. Много пъти съм работил и по 14-15 часа. Десет години не бях излизал в отпуск. За 45 години работа, 45 минути нямам отпуск по болест. Единствено бях скъсал сухожилие, но тогава с патерици влизах в залата и оперирах. Много съм работил, но аз съм човек на режима - без алкохол, цигари, късни събирания. Дори по време на земетресението през 1976 г. бях в операционната зала. Оперирах момче на 12 години с преплитане на червата. Не ме интересуваше дали сградата няма да се срути. Жените се разплакаха, искаха да излизат навън. След като свърши трусът, изведох цялата болница навън и чак в 1,30 ч. се обадих вкъщи. Разчитах, че имаме кола, жена ми кара и тя ще изведе децата от града, както и направила.
- Вие сте оперирал два пъти съпругата и два пъти дъщеря си. Докъде в тези случаи беше хирургът и докъде съпругът или бащата?
- Правил съм секцио на съпругата ми за малката ни дъщеря и операции на жлъчка на съпругата ми и дъщеря ми. Аз съм емоционален и безкрайно сантиментален човек, но това е въпрос на отговорност и професионализъм. Влизам в операционната зала в последния момент, защото, ако вляза по-рано, започвам емоционално да се зареждам.
- Кои са най-странните ситуации, при които сте влизал на операция?
- Помня случай с родилка, на която не можеха да спрат кръвотечението след раждане. Аз трябваше да отстраня матката й. Цялото поделение в Каварна се мобилизира да дава кръв. Аз също дадох кръв, защото бях подходящата кръвна група, и след това влязох да оперирам. Изобщо не съм се замислял, защото знаех, че по спешност трябва да се реагира. Другият особен епизод в практиката ми е през 1971 г., когато почина баща ми. Смъртта бе вкъщи, когато дойдоха колеги у дома и ми казаха, че има 30-годишен мъж с кървяща язва. Отидох да оперирам. Два-три пъти се сещах какво е у дома, забавихме погребението с три часа, но реших, че спасявам този човешки живот за баща ми.
- Коя беше най-разтърсващата Ви операция?
- Най-разтърсващата бе, когато кранист от Каварна падна върху крана. При това едно желязо го прониза - влезе през ануса, разкъса пикочния мехур, премина през корема, тънкото черво и излезе над пъпа. За щастие, без да засегне кръвоносни съдове, от което човекът би починал на място. Започнал да вика, но когато дошли колегите му, избягали при страшната гледка. След това се върнали и го докараха заедно с кола. Извадих желязото, операцията продължи 24 часа. Казва се Стилиян, беше 24-годишен. Това беше една добре тактически изиграна операция. Хирургията е като шаха - можеш да спечелиш с 50 хода, но по-добре е да спечелиш на 30-ия. Важно е да се прецени етапността, по какъв начин да се направи операцията. Имал към по 500 операции годишно.
- Не сте ли се блазнил от мисълта да заминете да работите в чужбина?
- Имах такава възможност, но ние бяхме патриоти. Преди десети ноември това можеше да стане, ако избягаш. През 1979 г. бяхме цялото семейство в Гърция и, ако съм искал, можех да го направя. Съпругата ми има чичо в Лос Анджелис. Той каза, че, ако искам, първата година ще ни издържа, докато аз си стъпя на краката. Можех да отида, но не съм считал, че ще намеря уюта на чуждо място. Аз Добрич не напуснах, макар да бях поканен от проф. Камбуров да се преместя във Варна, когато се закри факултетът тук. Свикнал съм с хората, с града тук, не мога да се оплача от внимание. Тази приказка, че камъкът си тежи на мястото, също е важна.
- Една от програмите, по които работи Медицинският център в Албена е свързана с отслабването. Успешна ли е тя?
- За десет дни по-пълните отслабват с 5 кг, а по-слабите - с 3 кг. Тя не залага на глада. Ние ги учим как - в условията на по-слабо хранене с режим, с двигателна активност, да постигнат добри успехи. Бързото отслабване води до бързо напълняване - пример е Стефан Данаилов. Имаме хора, които са идвали по пет пъти, защото програмата е много релаксираща. Наднорменото тегло е сериозен проблем. Проведохме симпозиум. Качваме нещата на научна основа.
- Колко най-много са тежали клиентите Ви?
- Имали сме 160-килограмови. Дори ми предложиха да поканим най-тежкия българин, който тежи 250 кг. Той не може да се самообслужва, страхувахме се дали ще може да влезе в асансьора, нямаше подходящо легло. Сега обмисляме варианта да го поканим. Ще разчитаме "Бряст" да изработи специално легло.
- По какви нови програми се работи в Медицинския център в Албена?
- Работим по програма "Кентавър" - за повишаване на мъжката сила. Както и по програма за спортно възстановяване.
- Какво си пожелавате за 70-ия рожден ден?
- Желая си физическо и умствено здраве. В нашата професия късно се става майстор и, ако си запазиш ума и двигателното умение, можеш да работиш още дълго време.

Сходни връзки
Още от Интервюта

В ИМЕТО НА ЖИВОТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats