Димитър ДУКОВ

Вчера Европейският съюз спаси българските си дъщери Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Валентина Сиропулу, Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и новия си син д-р Ашраф ал-Хаджудж. Десетдневната мисия в Либия на съпругата на френския президент Никола Саркози - Сесилия Саркози, се увенча с успех, който помрачи злъчните нападки от неделя на френските социалисти, че тя прави само едно шоу в Триполи. Същите тези социалисти, с чиито гласове бе скалпирана и ядрената ни централа в Козлодуй. Помръкнаха и злобните атаки на различни политици от някои европейски държави, че Франция отнема венеца на усилията им да спасят нашите момичета. Започнах и ще спра с тези редове, защото сме свидетели как плеяда от български политици, които бързо забравиха немощ и съмнения, вече се кичат с успеха и ни заливат с някакъв си огромен личен принос за освобождаване на невинните ни героини от ада на смъртните присъди за едно неизвършено зловещо дело.
Който се чувства българин, вчера е бил  радостен, може и сълзи от щастие да е проронил, почувствал се е доволен и поне малко по-силен в голямото семейство на Европейския съюз.
Аз мисля, че от много години насам за първи път съвременна България е почувствала реалната сила на израза СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА! Убеден съм, че Европейският съюз ни даде една практическа възможност да се освестим кои сме ние - българите, къде сме и какво трябва да правим в  новия си дом - Европейския съюз.
Радостта и емоциите около посрещането на аерогарата в София, гъстият фронт от български политици пред камерите оставиха в дебела сянка жената, която за десет дни се превърна в Жана д'Арк за българския народ и Европейския съюз с блестящата си победа - своя, на президента на Франция, на Европейския съюз и на всички големи и малки личности, които се обединиха за освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар от смъртната сянка на либийското правосъдие. Президент и министър-председател, политици и какви ли не  хора вчера говориха много и направиха това, за да се харесат на българите и да се оневинят за дългия низ от грешки, които извършиха. За обикновения българин истината е друга. Простата истина е, че много преди Никола Саркози да обяви кампанията си за президент, неговата съпруга Сесилия не само се е вълнувала от съдбата на българските медицински сестри, но и от съдбата на стотиците болни от СПИН деца в Бенгази. При изборната си победа Саркози обяви, че освобождаването на българките е един от приоритетите му като новоизбран президент на Франция - най-демократичната държава в света. Това беше през май. В края на юли Сесилия Саркози преговаря 10 дни с Кадафи, освободи българките от затвора и ни ги докара на летище София, без да се натрапва на камери и журналисти.  След по-малко от час се качи на президентския самолет и излетя за Париж - семпло облечена, уморена от спечелената битка и доволна, че е сторила едно голямо добро, достатъчно много загрижена за бъдещето на болните от СПИН либийски деца. Един обикновен урок по европейски интернационализъм.
Повече редове не са нужни - който е живял със съдбата на българските медицински сестри, вчера е видял и чул много, днес има възможност да прочете много повече от страниците на електронните и печатни медии, които станаха преки участници в едно изключително събитие, което тепърва ще има отзвук с грижливо укриваната досега информация.
Нека като добруджанци пожелаем на завърналите се у дома щастие, обич и сигурност, които им липсваха 2755 дни!