РОДСТВЕНИЦИ НА РАКОВСКИ ОРАЛИ С КАМИЛИ НИВИТЕ СИ В ДОБРУДЖА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 13:51 EEST

РОДСТВЕНИЦИ НА РАКОВСКИ ОРАЛИ С КАМИЛИ НИВИТЕ СИ В ДОБРУДЖА

2007-08-02 @ 11:18 EEST

Заможни румънци идвали тук да се снимат с камилите. Балканската война осуетила идването на княз Фердинанд. Най-тъжните спомени са от времето, когато след национализацията изпратили камилите в зоопарк в София

Станислава КРЪСТЕВА

Когато сушата ни връхлетя със страшна сила и температурите у нас станаха по-високи, отколкото в Африка, неизбежно в спомените на най-възрастните добруджанци излиза една картина отпреди век. Колкото екзотична, толкова и реалистична. От времето, когато в Добруджа двугърби камили са били впрегнати да орат чернозема ни. Такава картина е запечатал и царският фотограф в началото на миналия век, за да бъде сега тя изложена в двореца "Царска Бистрица". И до днес камилите в Добруджа красят пощенски картички за спомен от посещенията на заможни туристи в чифлиците на Холевич в добруджанските села Септемврийци и Белгун. А наследниците на фамилията пазят скъпия спомен за миналото на рода, който е кръвно свързан с този на Георги Стойков Раковски.
Историческите данни сочат, че камилите са докарани в Добруджа от основателя на рода тук Жечо Холевич. Той е първият българин, който се заселва в с. Белгун. Родът Холевич е от Котел. Първо тук идват мъжете, те пасат овчите стада на турците, а след това се сдобиват и със собствени. Жечо е дошъл в Добруджа през 1830 г., а през 1846 г. вече има къща. Той има най-много земя в района на Белгун - 15 000 декара.
Според краеведа Антон Карамфилов, родът Холевич е генетично свързан с този на Георги Стойков Раковски. Потомците му са създали чифлиците в Белгун и Септемврийци. В тези чифлици, според изследователите, е имало интересно съчетание по отношение начините на обработване на земята. От една страна това е ставало с камили, а от друга - с модерна земеделска техника, внасяна от Западна Европа.
Наскоро след идването си през 1830 г. Жечо Холевич купил няколко камили. Според някои източници - от Кавказ, а според други ги доставил от Египет. Използвал ги за земеделска работа. По-късно потомците му ги развъждали в чифлиците в Септемврийци и Белгун. Успоредно с камилите, земята в чифлиците се е обработвала и с модерна техника. Още през 1893 г. Холевич доставят модерни земеделсски машини - жътварки, сноповързачки и косачки "Валтер Вуд", както и първите вършачки и трактор. Братята правят и други нововъведения. През 1894 г. в стопанството им е въведено изкуственото осеменяване на птиците.
Камилите остават емблема на рода Холевич, твърди краеведът Г. Топалов и цитира списание "Целина", което посочва, че през 1894 г. в чифлика на братя Холевич в с. Септемврийци е имало 18 камили. Най-много от тези животни е имало през 1908 г. - 46 броя. През 1935 г. в Белгун има пет камили. В тази група е и едно мъжко животно, докарано от друго място. С това се е целяло опресняване на кръвта и избягване на кръвосмешението, както и опасността от израждане. Развъдните камили в чифлиците на Холевич са от азиатската порода "Бактриана" /двугърба/. По-късно тези животни излизат от работния процес и остават обект за любителските очи на гостите на чифлика. Г. Топалов разказва, че през 1935 г. в селото е организирано посещение за запознаване с камилите. По този повод Р. И. Калинеску дава подробно описание на това посещение като пише: "Въпреки толкова скромната местност, известността на малкото селце Дуранлар /Белгун/ е толкова голяма, че е минала границите на окръг Калиакра. Много автомобили спряха в Дуранлар и много официални лица слязоха от тях в тази затънтена местност, за да видят нещо толкова рядко в Румъния - камилите "Бактриана". Развъждането им тук се налага от качествата им като домашни животни. Те се използват за вълна, мляко и месо, но основното им предназначение е жива теглителна сила. Тези са едни от домашните животни, които твърде рядко боледуват, съвсем невзискателни са към храната, даже се задоволяват само с тръни, един чифт камили заменя два чифта волове. Много добре служат за обработване на земята и особено за засяване, понеже се движат много равномерно." Камили в Белгун има до 1946 г.
Моят прадядо Хаджи Гено Холевич е имал 40 камили, с които е обработвал земята в чифлика в Септемврийци, обяснява д-р Кунчева от Добрич. Майка й разказвала как като деца дразнели камилите в чифлика, а те ги плюели, чак ги обливали. След възвръщането на Добруджа към България през 1940 г., когато съм ходила в чифлика, камили вече нямаше, обяснява д-р Кунчева. От тези екзотични животни имало запазени само в чифлика в Белгун. Съпругата на Петър Холевич от чифлика в Белгун разказвала, че когато отишли в зоологическата градина в София, камилата там познала стопанина си и сълзи закапали от очите й. Но дори и камилата да не е плакала, сигурна съм, че Петър Холевич е плакал, обяснява д-р Кунчева. Чифликът в Септемврийци е бил обявен като най-добре уреденият за времето си. Никола Холевич е бил депутат и е чакал Фердинанд да му дойде на гости, но Балканската война започнала и това осуетило височайшето посещение, обяснява д-р Кунчева. Тя споделя, че след национализацията връзката на хората от рода й със земята е прекъсната и сега никой от тях не се занимава със земеделие.
Доц. Йорданка Холевич е преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Тя има спомени от посещенията си като дете в чифлика в село Белгун. Обяснява, че семейството е живеело в Каварна и Варна. Посещавали чифлика от време на време. По нейни спомени и преценка камилите не са били екзотика или въпрос на престиж за фамилията, а проява на усет и начин за справяне с реалностите на добруджанската природа и са принос в българското земеделие. Макар и детски, спомените й за камилите и досега са ярки картини от бита в чифлика в Белгун. Леля й е разказвала как камила е подгонила майка й и тя е тичала с нея като бебе на ръце из двора. Спомня си, че в чифлика е имало специални обори за камилите. Те бяха животни, които не искаха много вода, но бяха много издържливи за работа, обяснява доц. Холевич. Тя не знае фамилията да е използвала камилското мляко. Но и до днес има запазени жилетки от камилска вълна. Тя се е използвала и за дюшеци. Всеки, който дойдеше в чифлика, първо отиваше при камилите и искаше да си прави снимка с тях, обяснява доц. Холевич. Според нея, вероятно предшествениците й са донесли камилите от арабския свят. Тя не изключва възможността тези животни да са използвани в Добруджа и по-рано, още от турските бейове.
В чифлика в с. Белгун използвали екзотичните животни за земеделска работа до национализацията. След това държавата е изпратила последните камили в зоопарка в София. Йорданка Холевич разказва, че когато с баща си го посетили и той се обърнал към камилата по име, тя реагирали - познала е или името си или гласа на стопанина си. Помни, че кръщавали камилите на членове на фамилията. Тази, която видели в зоопарка, била Васко - като баща й Васил Холевич.
Камилите от вида "Бактриана" живеят до 35-40 г. Използва се за месо, мляко и вълна. Женската дава на лактация 700 до 800 литра мляко с 5,4 процента мастни вещества. От камилите се получава и висококачествена вълна, посочва Г. Топалов. Именно тези характеристики на камилите - издържливи на безводие и силни като впрегатни животни, се оказват особено подходящи за тогавашна Добруджа. Те са влезли в историята на българското земеделие и са своеобразна емблема на рода Холевич.

Сходни връзки
Още от История

РОДСТВЕНИЦИ НА РАКОВСКИ ОРАЛИ С КАМИЛИ НИВИТЕ СИ В ДОБРУДЖА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats