Явно и самите биолози от Университетската Ботаническа Градина в Балчик не са наясно с колко точно вида растения разполага въпросния филиал. Те са ту над 2500, ту около 3000, ту над 3000- все внушителни цифри обаче. Отваряйки сайта на въпросната градина (forum.uni-sofia.bg/ubg/balchik) четем списък на “Дървета и храсти, намиращи се на открито на територията на УБГ - Балчик”, в който фигурират точно 202 вида и “Списък на тревисти растения в откритите площи на територията на УБГ - Балчик”, съдържащ 387 вида растения. Сборът е 589 вида, поне на хартия. А на практика от посочените 202 вида дървета и храсти на територията липсват 46 вида, а от тревистите липсват 184 вида, т.е. реално на терена, който ботаническата градина ще спре да ползва, присъстват 363 вида растения, в това число паразитни видове, какъвто е белият имел. Останалата внушителна част от колекцията - поне 2000 вида, явно се намира на закрито - в оранжериите, които според постановлението на МС се дават за управление на биолозите. Оранжериите обаче не са експозиционна площ и до тях няма достъп на посетители.

Не е за пренебрегване фактът, че от всички тези 363 вида едва десетина са видовете, които са що-годе рядко срещани - останалите могат да бъдат видени във всеки по-голям градски парк, като например Борисовата градина, Южен парк, морската градина във Варна и други. А едроцветната магнолия, с която биолозите са толкова горди, е засадена още по времето на кралицата.

Изложената ситуация поражда следните въпроси:

Защо вместо обявените 589 вида на терена има само 363?

Защо на хората се казва, че плащайки 5 лв. на касата на УБГ, ще видят 3000 вида растения, когато реално те могат да видят само 363, повечето от които не са етикетирани?

Защо няма публикуван списък на останалите над 2500 вида растения, които съставляват 5/6 от колекцията, за която се твърди, че съществува?

Защо не се издава Index Seminum на така наречената ботаническа градина в Балчик и това не безпокои ли международните организации, на които тя твърди, че е член?

Защо една такава огромна колекция от 2500 вида растения не се експонира?

Колко, какви и къде точно са засадени растенията, спасени по границите и има ли документи за тях? Да имаш статут на спасителен център не е същото като да функционираш като такъв. ДКИ “Двореца” също може да получи такъв статут, стига само да поиска, а УБГ ще може да спасява растения и на площ от 11 дка.

Нещата съвсем се оплитат, когато при направената от Лесотехнически Университет експертиза, в парка се оказват 274 вида дървета и храсти - със 72 повече от тези в списъка на УБГ - тези биолози знаят ли изобщо какви и колко растения има в парка?

Едно е сигурно обаче - на територията, която от 1940 г. насам винаги е била собственост на държавата, винаги се е управлявала от Министерството на Културата и в продължение на 52 години е била отдадена за ползване от филиала на УБГ, няма да се унищожават ценни видове растения (доколкото такива има) и вратите на дворцовия парк ще са винаги отворени за научните работници, които искат да развиват наука.

И докато трите хиляди вида растения все пак може би наистина съществуват в оранжериите, далеч от зли очи, то прословутите 600 вида кактуси са откровена лъжа. Тук също има известни колебания - кактусите веднъж са над 350, друг път са над 600 вида. Тук биолозите си позволяват да спекулират с игра на думи - когато ги попитате къде са тези 600 вида, те ви отговарят, че не сте разбрали правилно и че в същност става въпрос за 600 индивида - грешка на езика, която обаче те нямат нищо против да се разпространява в публичното пространство. На практика са експонирани около 45 вида сукулентни растения.

Друга неяснота е критерият за сравнение с най-голямата кактусова колекция в Европа - тази в Монако. Не става ясно по кой критерий нашата е втора - дали по броя на видовете - едва ли - само в България има поне две частни колекции с по повече от 500 вида; дали пък по броя на растенията - пак едва ли, защото в някои топли райони на Европа кактусите растат като плевели; дали пък по техния размер … Нека спрем да гадаем и кажем само, че от борсата на цветя в Амстердам можете да си закупите колекция от 250 броя кактуси от 50 вида, с по 10 см по-големи от тези в Балчик за сумата от 75 000 лв.

Интересно е също как при преглед на печата от последните четири дни ще установите, че с всеки изминал ден кактусовата колекция става с 10 години по-стара. В събота беше над 60 годишна, а в понеделник - над 70 годишна. А пък филиала на УБГ в Балчик съществува от 52 години!?! Добре, че Ректорът на СУ забрани на служителя си Красимир Косев да говори пред медиите, иначе днес кактусите щяха да са вече 80 годишни. Явно професорът си спомни приказката за лъжливото овчарче.

Драматичното изкореняване на кактуси в понеделник беше сценка за пред медиите, разиграна от наказания вече директор на УБГ Красимир Косев. Повечето растения са върнати обратно на местата им. Освен това те са от вида кактус, който съставлява почти 1/2 от колекцията - Opuntia ficus-indica - от него има поне 200 броя. Никой не е принуждавал биолозите да преместват преждевременно кактусите в оранжериите, нещо, което се случва обикновено през октомври всяка година - това беше тяхно решение.