На този ден православната църква отбелязва преп. Симеон и начало на църковната Нова година
Според народния календар с Летен Симеон се поставя началото на есенната оран, а светецът се смята за покровител на орачите, а денят се отбелязва като начало на новата стопанска година. На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите. Според традицията в навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци. Коли се курбан - петле или кокошка, който заедно с питата, орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята. На този ден нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата навън, според поверието, защото се смята, че така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете. На Симеоновден е забранена всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата. Както на Игнажден и на Летен Симеон е известен обичаят полазване, като всички в къщата следят кой първи ще влезе - ако е богат, се смята, че следващата година реколтата ще бъде добра. Всъщност Летният Симеоновден отбелязва единия преход в природата - идването на есента, докато Зимния Симеоновден, който се отбелязва на 3 февруари, отразява другия преход - наближаването и настъпването на пролетта. Двата празника са ориентири в земеделската дейност и слагат началото на есенната и пролетната орани и сеитби.