Той впечатли журито с изключителната си зрялост, "дори плаши с тази зрялост", каза председателят на оценяващите проф. Виктор Чучков. Стефан е възпитаник на националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" в Плевен. Свири на пиано от 5-годишен. Ето какво сподели за читателите на НДТ:
 
- Очакваше ли да станеш носител на Гран при?
- И да, и не. Според мен бях си изработил нещата и се представих възможно най-добре. Бях доволен от себе си. Резултатите не ме вълнуват много, но се радвам, че удостоиха мен с тази чест.
- Силна ли бе конкуренцията, като се има предвид, че ти си във втора възрастова група, а се състезава с изпълнители в пета група?
- Конкуренцията беше наистина голяма. Дори много членове на журито споменаха, че на този конкурс толкова силни групи не е имало до сега.
- Предполагам, че си участвал и в други фестивали. Какво е мнението ти за "Надежди, таланти, майстори"?
- Прави ми впечатление, че организацията е много добра. Атмосферата също. Защото  фестивалът е международен, има много участници от други страни и просто се забравят различията по отношение на езици, традиции и т. н. Всички сме едно музикално семейство.
- Какви награди имаш от други конкурси и фестивали?
- От "Млади виртуози" в София през 2004 г. имам първа награда. Сега, през пролетта на 2007 г. в Бургас спечелих първа и специална награда за изпълнение на произведение от Фогел. В Стара Загора през 2002 г. имам втора награда и в София през 2006 г. - също втора. Това е първото отличие Гран при за мен. Надявам се да не е последното.
- Какво е чувството, когато на 14 години станеш носител на най-голямата награда на един фестивал?
- Чувството е прекрасно. Но все пак с голяма сила идват големи отговорности. Към музиката са насочени и бъдещите ми планове. Не знам точно дали към класическата, но със сигурност към музиката.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА