“Дошло е време учителя да покаже, че никой няма право да се гаври с достойнството му и да обрича семейството му на мизерия”, заяви синдикалният лидер Павлина Димова

18 коли се включиха в автошествието на учителите в Добрич. Протестът бе воден от регионалния координатор на КНСБ Гинка Василева, председателят на СБУ Павлина Димова и председателят на единния стачен комитет Красимир Кръстев. Автомобилите преминаха през булевардите в града с надути клаксони. Преподавателите развяха трикольора и знамената на синдикатите. “Достоен труд, достойна заплата” и “STOP на бедността” бяха издигнатите от протестиращите учителите плакати. Участниците в протеста издигнаха плакати, на които имаше нарисувано училище зачеркнато с две черни ленти.

Преди автомобилите да направят своята обиколка из града Павлина Димова направи обръщение пред своите колеги, в което заяви: “В момента България е изправена пред един от най-сериозните трудови конфликти в своята най-нова история. Обединеното българско учителство е твърдо решено от 24 септември да започне национална ефективна стачка до пълно изпълнение на единственото поставено стачно искане 100-процентово поетапно увеличение на работните заплати на работещите в средното образование. Край! Търпението на унизените, на лъганите свърши. Безвъзвратно се стопиха надеждите, че днешните управници могат да ни предложат радост и държавническа отговорност, вместо мускули. Дошло е време учителя да покаже, че никой няма право да се гаври с достойнството му и да обрича семейството му на мизерия. Как ни отвръща държавата в лицето на управляващите - с яростна репресивна атака, със заплахи и опити за всяване на вътрешни вражди в гилдията между учители и синдикати, между учители и родители, с търсене и скалъпване на  компромати, та да се стигне до изтъркания вече рефрен, изваждан при всяка подобна гражданска акция в тези преходни времена – обявяването на стачката за политическа, и очевидно не съзнават, че са обявили война на българския учител. Тази война обаче е загубена предварително. Който не го знае, скоро ще го научи, защото никой не може да воюва с този, който му е отворил очите за света, го е въвел в дебрите на познанието. Защото няма по-греховна война от тази насочена срещу образованието и неговите първи носители учителите. Дошло е време учителя да заяви ясно и твърдо своето аз, пред своите ученици, които са заели кормилото на държавното управление. За да прогресира обществото, гласът на учителя трябва да бъде чут”.