УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА ДОСТОЙНСТВОТО НА УЧЕНИКА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-23 @ 17:48 EEST

УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА ДОСТОЙНСТВОТО НА УЧЕНИКА

2007-09-24 @ 13:06 EEST

Пред НДТ дългогодишната учителка Дора Димитрова, родена на една дата със свободата на Южна Добруджа:

- Бихте ли се представила за нашите читатели?
- Казвам се Дора Йорданова Димитрова. Родена съм на 25 септември 1927 г. в Добрич. Тогава Южна Добруджа се намираше все още под румънска власт. Така че началното си образование завърших в румънско училище, а прогимназия и гимназия - в България. Това стана след освобождението на Южна Добруджа на 25 септември 1940 г. Така че аз имам двоен празник - родена съм на 25 септември. На тази дата Южна Добруджа се освободи. Тогава за пръв път българските войски влязоха в Южна Добруджа. Аз бях дете и подарих на първия български войник, който яздеше на кон и премина по нашата улица, идвайки от Варна, кърпа. Той остана много доволен. След това завърших българска прогимназия и гимназията в Добрич през 1943 г.
- По какъв начин датата 25 септември беляза Вашия живот и какво е Вашето възприятие за тези събития. Как те се отразиха на Вашия и на живота на Добруджа?
- Мечтата ми да стана учителка е от дете. Живеехме като малки в стара кирпичена къща. Прозорците бяха с железа. Когато седнех на масата, учениците ми бяха железата на прозорците. В началния курс учих в румънско училище. Тази дата даде отпечатък върху развитието ми, разбира се, - учиш на роден език, свободен си в свободна земя да учиш и да преподаваш. Ако беше румънско, трябваше да се преподава на български език с румънски учебници, а в края на годината се полагаше изпит. Много е важно, че се освободи Южна Добруджа. Това бе голяма радост. Пеехме нашия химн "О, добруджански край". Бе много вълнуващо.
- Кога започнахте да се занимавате с история?
- През есента на 1950 г. постъпих в СУ "Климент Охридски" в София, който завърших през 1954 г. Есента на същата година бях назначена в Педагогическо училище в град Добрич. Една година учителствах, след което ме назначиха за директор.
- Кои са по-интересните моменти във Вашия дълъг преподавателски стаж, които сте запомнила през годините?
- Такива моменти мисля, че има всеки човек, който е работил. Първият такъв момент, който искам да споделя с Вас и Вашите читатели, е от времето, когато все още бях четвърти курс студентка по история. Бяхме на учебна педагогическа практика, разпределени по училища. Поех и си знаех деня и часа, когато ще изнеса първия урок пред група студенти и методичката от университета Лиляна Попова. Преживях голямо вълнение. Когато сутринта отидох в училище, помолих образцовата ми учителка да ми отстъпи втория час. Тя се съгласи, но ме предупреди, че учениците са недисциплинирани и могат да ми провалят урока. Целта ми бе да се чуя, защото за първи път излизах пред ученици. Тя седна на последния чин. Методиката, по която работехме тогава, бе да изпитваме, задаваме въпроси, да мотивираме оценките, след това правехме преход към новите знания, обявявахме темата и започвахме урока. Така и направих. Изпитах две ученички. И двете добре се справиха - едната по-бързо, другата по-бавно. След това обявих темата и започнах. Урокът ми бе на тема "Борба за защита на Търновската Конституция". Когато пристъпих към разказа, аз очаквах учениците да ми саботират урока, тъй като образцовата ми учителка бе казала, че са недисциплинирани. А, те вместо това, се подпряха на ръка и впериха поглед в мен. Много се развълнувах. Кръвта нахлу в главата ми, но не издавах колко се вълнувам. Когато урокът свърши и аз освободих учениците, навън моята образцова учителка ми стисна ръката и ми каза думи, които аз запомних до днес: "Имате солидни данни за учителка". И ми се извини за това, че ми е казала, че учениците са недисциплинирани. Каза, че повече няма да прави това, тъй като същите тези деца ме слушаха с голям интерес. От този случай аз си направих един извод, а именно - за да те слушат учениците, за да имаш дисциплина в час, трябва много сериозно да си подготвяш уроците. Използвам възможността да се обърна към всички млади учители - винаги, каквато и дисциплина да преподават, подготовката трябва да е солидна. От учителя зависи каква дисциплина ще има в час.
- На какъв принцип в работата си залагахте?
- Моят принцип в работата бе: "С човека по човешки" или иначе казано: да се уважава учениковата личност. С този принцип аз се пенсионирах.
- Вие сте получавала много награди като педагог. Какви са те?
- Пет години след като станах учител, Министерството на народната просвета ме награди с медал за трудово отличие. Той беше първата ми награда. Орденът ми - "Кирил и Методий" първа степен, е от 1973 г. А през 1981 г. получих званието "Заслужил учител". Бях делегат през май 1962 г. на Първия конгрес на учителите.
- Колко години сте била директор?
- Осем години бях директор - първо на Педагогическото училище, после на Трета смесена гимназия, която се ликвидира при мен и се сля с Второ средно училище "Райко Цончев" и получи ново наименование - Втора политехническа гимназия "Иван Вазов", която през 1973 г. се преименува в Математическа гимназия, където останах учител и там се пенсионирах. През 1964 г. излязох по майчинство. Тогава се освободих от директорството, защото, аз не съм искала да бъда директор, това не беше моето призвание. Обясних на началниците ми, че искам да взема дневника и да вляза в час.
- Вие сте изнасяла и много доклади и открити уроци…
- Изнасяла съм много доклади. Например, на Осмите окръжни педагогически четения през 1972 г., на деветите - през 1976 г. И на десетите - през 1980 г. На тях аз споделях опита си. Първият ми доклад бе отбелязан в списание "Исторически преглед". Темата бе: "Как осъществявам патриотичното и интернационално възпитание на учениците чрез обучението по родна история". Примери изобилстват. Цялата ни история е изпълнена с героизма на нашия народ. Изнасяла съм и много открити уроци - два месеца след като станах учител, започнаха да ме посещават. Два месеца преди да се пенсионирам - също. В Педагогическото училище тогава се учеше "История на БКП и КПСС". По решение на партийното ръководство, предполагам, партийните секретари на Милицията, от авиацията, идваха и сядаха край стените в класната стая и слушаха история на БКП и КПСС. Един урок бе по 50 страници. Когато бях студентка ни обясняваха, че урокът трябва да е с 5-6 точки. Това не можеше да стане с урок от 50 страници. Затова наруших изискването и започнах тезисно да разработвам урока си. Партийните секретари идваха да го слушат, тъй като бе конспектиран.
- Какъв бе екипът, с който работехте в гимназията?
- Искам да изкажа благодарност на г-жа Невяна Константинова, която бе зам.-директор на Педагогическо училище, а след това на Втора политехническа гимназия. Тя ме въведе в работата, защото аз бях учител с едногодишен стаж. Не знаех правата и задълженията си като учител. Но, благодарение на г-жа Константинова, успях да се справя. Тя много ми помогна. Нашите взаимоотношения бяха отношения на взаимно уважение, на толерантност, на сътрудничество. За тези наши отношения изрази много добри впечатления и експерт от Министерството на образованието. При нас нямаше разделение на директор и зам.-директор. И двете бяхме в една стая. Тя вече навърши 93 г. Сега аз ходя да я видя, говорим по телефона, обаждам й се на празници, особено на нашите - 24 май, 15 септември, 1 ноември. Много се радвам, че за своя 90-и рожден ден тя получи високата оценка на обществеността и бе вписана в Почетната книга на Добрич.
- Събитията, с които се гордеете, с пенсионирането Ви ли свършиха или продължиха и след това?
- Аз се пенсионирах на 25 септември 1982 г. Създадената от Васил Априлов гимназия в Габрово стана музей на националното образование. Явно са поискали от отдел "Просвета" имената на някои учители и те са дали моето. Получих писмо от Габрово с молба да изпратя автобиография, разработка на уроци, снимков материал и др. Спазих всичко това. Чух по радиото, че музеят вече е открит и там са изложени материали на изявени учители. Нашите доклади отразяваха действителността за времето, когато са разработвани. След събитията от 10 ноември 1989 г. предположих, че те вече слагат нови материали. Все пак, по настояване на моя племенник Максим, направихме запитване до музея в Габрово и оттам отговориха, че материалите се съхраняват и ги ползват учители и научни работници. Аз много се зарадвах. Голяма част от същите тези материали ги има в Държавен архив-Добрич.
- Казвате, че помните всичките си ученици от първия випуск. Какви хора станаха те, срещате ли се с тях?
- Всички станаха учители, защото, за да бъдат приети в Педагогическо училище, те полагаха изпити. След като ги приемеха, подаваха декларация, че са готови да отидат да преподават на село, тъй като добруджанският край имаше голяма нужда от учители по селата. Ние приемахме в училището определен брой ученици и същият брой трябваше да завърши. Нямаше изоставащи. Цял учителски колектив работеше с тези ученици. На нас не ни тежеше, когато ученикът идваше и искаше помощ, за да изнесе урок. Сядахме с него, но никой не поставяше въпроса за възнагражденията. За нас най-важно бе нашите курсисти да се представят достойно. През годините често сме се събирали с учениците от първия ми випуск. Преди няколко години честваха 50 години от завършването. Тогава децата ме поканиха, но аз отказах, тъй като синът ми бе току-що починал. Не исках да им развалям настроението. Все пак учениците ми ме поздравиха. Бяха се събрали у едно от момичетата. Обадиха ми се по телефона и всички ми изпяха песента за Педагогическото училище. Много съм трогната от вниманието на моите ученици.
- Какво ще си пожелаете в навечерието на 80-ия Ви рожден ден?
- Здраве.
- Какво е пожеланието Ви към младите учители?
- Да не забравят, че най-важна е подготовката на преподавателя за часа и това да запазиш достойнството на ученика. Учителят никога не трябва да забравя, че авторитетът много трудно се гради и много бързо се руши. Не забравяйте, драги учители, че най-големият ви инспектор, са учениците.

Сходни връзки
Още от Новини

УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА ДОСТОЙНСТВОТО НА УЧЕНИКА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats