БЪЛГАРИЯ СИ ОСТАНА ПЪРВАТА МИ РОДИНА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 06:07 EEST

БЪЛГАРИЯ СИ ОСТАНА ПЪРВАТА МИ РОДИНА

2007-10-01 @ 13:08 EEST

Пред НДТ - Галина Дмитриева - Скрофани:

- Галина, представете се за нашите читатели!
- С голямо удоволствие искам да подчертая, че не мога да живея без България. Младостта ми, хубавите минути са преминали тук. В Италия живея вече десет години. Детето ми от първия брак с българин сега завършва университет със специалност "англо-американска литература". В момента е подписала договор за работа с българска и руска фирми от Варна и Санкт Петербург.
- Къде сте родена, как дойдохте в България?
- Аз съм родена преди доста години във Вологда. Баща ми беше пилот, ветеран от войната. В Архангелск завърших хорово дирижиране. След това задочно учих съветска литература в Саратовския университет. Около 15 години работих в училища. Получих покана по линия на Байкало-амурската магистрала - строеж на СИВ, и се озовах в Сибир, в Иркутска област, при езерото Байкал. Между унгарци, германци и българи, се запознах с красив българин, който впоследствие стана мой съпруг. Детето ми е родено през 1978 г. в Иркутска област. Има руски акт за раждане, но имената са български - Иванка Димитрова Илиева. Имах покана да работя в Москва като хоров диригент, но предпочетохме България - родината на съпруга ми. Още повече, че детето тук се чувстваше по-добре здравословно. Така се озовах тук - в голямата красива страна на Орфей.
- Тук сте работила като преподавател по музика в Добрич. В кои училища и за колко време?
- През 1980 г. започнах като учител в училище "Стефан Караджа". Преподавах на 7 и 8 клас. Много съм благодарна на учениците, че ми позволиха през първите месеци да говоря на руски език. Дори ми помогнаха, понеже трудно ми се отдават чужди езици и не знаех добре български език. След две години започнах работа в СОУ "Св. Кл. Охридски", където работих общо 15 години с музикални паралелки и имахме много изяви. Аз съм голяма почитателка на хор "Добруджански звуци" и на покойния вече Маестро Захари Медникаров, а той бе голям почитател на нашето училище.
- Как и кога заминахте за Италия?
- Имах много красив мъж, по-млад от мен. И го изтървах. Откраднаха ми го на Албена. Мога да кажа, че там е гробница за семейства. Там има млади момичета, чужденки. Той не се завръщаше у дома и не обичаше семейството си. Не можех да му досаждам. Затова се разведох с болка в душата и си гледам детето. През 1996 г. дойдоха тук двама италианци, на гости при приятелка. Запознахме се, понеже този човек много обичаше музика, хореография, а класическият руски балет в Италия е на голяма почит. Той много обикна дъщеря ми, понеже прилича на него. Повече отколкото на мен. Веднага решихме и се оженихме на следващата година в Добрич. Лили Митева ми беше свидетел, а Детелина Николова бе гост на тържеството. Направихме тук скромна сватба. След това веднага заминахме за Италия. Детето три години не можа да постъпи в университет, понеже тяхното образование е 13-годишно. Но, тя написа много добро есе, посветено на град Добрич. Със съдействието на българското и италианско посолства й бе издаден необходимият диплом. Тя почти без база влезе в профил "Англо-американска литература". Така италианският език, без да иска, й стана майчин. За пет години взе всички изпити, а година и половина след това писа теза върху творчеството на Едгар По. Издържа отлично и сега започна работа в голяма корпорация на строителни гиганти, които имат филиали по цяла Европа, включително и във Варна и Санкт Петербург. Там ще работи като консултант. Професорите й предлагат да работи в структури на Европейския съюз, тъй като владее пет езика - италиански, френски, английски, руски и български.
- Как се разбират съпругът Ви и дъщеря Ви?
- Дъщеря ми е капитан на нашето семейство. Съпругът ми много я уважава, понеже той е на 74 години, а тя на 28 години. Тя много добре говори италиански и той е възхитен от това. Смята, че се справя по-добре и от италианците. Затова я слуша безпрекословно. Тя се занимава с всички документи. В Италия аз се чувствам малко позатворена, макар да имам приятели, но душата ми е тук.
- С какво се занимавате в Италия?
- В Италия с моята професия не мога да намеря работа по много причини, основно заради езика, тъй като не го владея особено добре. Но, дори италианци, които са завършили висше, а не полувисше като мен, музикално образование, стоят без работа. В Италия има голяма безработица. Затова аз ходих на различни места да търся работа, но не се получи. Вместо това намерих едно голямо приятелство. Имам приятелки българки и рускини, но най-големите ми приятелки са италианки, понеже те умират за моето гледане на карти. Аз не вярвам в тях. За мен картите са само една хубава игра, като шахмата. Но обратната връзка идва по друг начин. Правя им психоанализа. Вземат ме с коли на вилите си в петък, събота или неделя. И там правим психоанализа, музико-релаксация. Това ми запълва времето. Иначе трябваше да стоя затворена, тъй като италианците не ходят по улиците.
- Вие се занимавате и с астрология, правите хороскопи. Можете ли да кажете кой е зодиакалният знак на България?
- Зодиакалният знак на България е Козирог. Планетата Сатурн - както е злокобна, според астрологията и митологията, така е и много интелигентна. Това определя високият капацитет на интелигентност на много от българите - над 84 процента, което вече е доказано.
- Кой е силният период на България?
- България ще има силен период, ако има съгласие във всички позиции. Винаги има леви и десни, както в България, така и в Италия, но обединението, хармонията са важни. Важно е да уважаваш чуждото мнение.
- Вие правите хороскопи и гледате на карти по молба на Ваши приятели. Откъде се научихте?
- Това не се учи. Няма университет по астрология. Помага ми практиката 30 години като учител. Психологията ми вървеше още в института. Баща ми гледаше на карти. Аз му се присмивах, а той ми казваше: не се присмивай, това е генетично и един ден и ти ще гледаш на карти. Един ден точно в Италия ме помолиха да гледам на карти, след като бях направила хороскоп. А правенето на хороскопи ми идва отвътре. Явно от дарбата на баща ми, идва генетично, без нарочно образование, въпреки че аз съм учила психология, педагогика. Баща ми бе военен пилот. По време на войната самолетът му се запалил. Той изпаднал в кома. Явно това се е отразило на невроните му, на възприятията.
- Как пишете хороскопите?
- Винаги, когато правя хороскоп на човек, искам да зная асцедента, за да не се получи като хороскопите, които и аз съм писала пет години във вестниците. Иначе хороскопът е една голяма психонагласа. Ако психологът е много добър, той никога не говори за лоши неща. Защото хората, абсолютно всички, се сугестират. И най-много тези, които не вярват. Хората не бива да ходят при екстрасенси, които им вливат негативна енергия. Така и за моите приятелки италианки се опитвам да пиша само позитивни хороскопи. Правенето на хороскопи трябва да идва от душата. И да е подплатено с образование. Защото хора със завършен трети клас не знаят къде е черният дроб, не могат да направят обратната връзка с тъй нареченото трето око - хипофизната жлеза. Затова не вярвам, че те биха могли да осъществят контакт. Затова повечето от моите приятели, на които правя хороскопи, са с високо интелектуално ниво и ми е по-лесно, защото се получава все едно, че компютър говори с компютър. Има случаи, когато пред мен седне жена с по-примитивни знания, не мога да получа сигнал, не се получава. Много хороскопи съм написала, но в Италия не мога да се справям с писмения език, а дъщеря ми няма време да ми превежда, за да публикувам във вестниците. Затова повече се занимавам с психоанализа, с релаксация. И накрая пак ме молят да гледам на карти.
- Как италианците се отнасят към пазара и с какво техният пазар е по-различен?
- Ако позволите да бъда много искрена, без да обиждам нашия български пазар, италианският пазар, т.нар. меркато, е много добър. Можеш да го обхождаш по цял час. Интересното е, че има голямо изобилие и различни цени. Например, можеш да намериш зеленчуци или плодове за 1 евро килограма. Те са в същото състояние като тези, които струват 3 евро. Няма никаква разлика в качеството на продуктите. Просто се предлага възможност да пазарят различните хора - както тези, които нямат много пари и пазарят за по 1 евро, така и тези, които могат да си позволят да платят по 3 евро за същото.
- Съпругът Ви идва ли в България и как се чувства тук?
- Когато дойде тук и постои два месеца, му идва малко много и след това заминава. Казва, че не иска да се върне в България. След една година отново е готов да дойде. Проблемът е, че постоянно критикува България. Казвам му: "Салваторе, недей. Когато хората нямат материална възможност - при цени като в Европа, а заплати на старо ниво, това ги изнервя". Когато и той иска да ги критикува, това идва повече. Затова му казвам, че трябва да прочете книги за българската история. Защото тогава ще плаче заедно с българския народ.
- Русия, България и Италия - коя е родината Ви?
- Засега, честно казано, е там, където иска да бъде детето ми. Засега втората ми родина е Италия, но първата остана България. Може би, това е свързано с работата ми или с любовта ми към моя бивш съпруг българин. Може да е свързано и с детето ми, което всички смятат за българо-италианка. Но, Русия, разбира се, е останала в сърцето ми. Душата ме боли. Зная, че нашият народ много пие, че мъжете на моменти много отвратително се държат и проявяват някакъв вид национализъм, не зная откъде дойде този руски фашизъм, но зная, че в Русия жените страдат повече отколкото тук.

Сходни връзки
Още от Новини

БЪЛГАРИЯ СИ ОСТАНА ПЪРВАТА МИ РОДИНА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats