Национално представително изследване на НЦИОМ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 14:58 EEST

Национално представително изследване на НЦИОМ

2007-10-04 @ 22:05 EEST

Агенция "Фокус" публикува пълния текст на национално представително изследване, проведено в периода 18-25 септември 2007 г. за обществено-политическите нагласи през септември. По метода на полустандартизираното интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, в 125 гнезда, в 86 населени места страната.

Коментар на данните

Събитийният фон на изследването бе доминиран от негативните настроения, породени от покачването на цените на основните хранителни стоки. Всеки трети българин определя ценовия скок като най-неприятното събитие на месеца. Учителската стачка в своята ефективна фаза поражда противоречиви мнения. Трябва да се прави разлика между високата обществена съпричастност към проблемите на учителите и техните искания, от една страна, и нарушения учебен процес през последните седмици – от друга.
В публичното пространство се нагнетяват представи за известна дестабилизация и несигурност в навечерието на зимата, което се дължи освен на покачването на цените на основните продукти и услуги, също и на преценките за известно изоставане на реакциите на властта към тези остри проблеми.
Повишението на цените обуславя спада в одобрението към работата на Народното събрание и на правителството. Регистираме недоволство към съвкупния образ на властта. С по 5% се увеличава неодобрението към работата на парламента и правителството, в сравнение с началото на лятото. По-важни обаче са структурните промени, когато става дума за подкрепата към работата на парламента. В настоящето изследване отчитаме спад в подкрепата за парламента сред партийните електорати на партиите, съставляващи тройната коалиция. Постепенно избирателите на БСП и на ДПС се изравниха с тези на НДСВ, що се отнася до критичните оценки за работата на Народното събрание.
Доста по-различно е отношението на политически ангажираните избиратели към партиите от тройната коалиция, когато става дума за работата на кабинета. Тук симпатизантите на трите партии декларират два пъти по-високо от средното одобрение към дейността на кабинета.

Общественото мнение за лидерите на основните държавни институции

Публичният образ на председателя на парламента – Георги Пирински, е значително по-добър от имиджа на институцията, която той ръководи. Одобрението на неговата работа е два пъти по-високо от одобрението за свършеното от парламента. Това показва, че оценката за усилията му като ръководител на най-важната държавна институция се дава и на основа, различна от партийната.
Рейтингът на министър-председателя търпи леки корекции надолу в контекста на събитията от последните седмици. Няма основание обаче да се смята, че към момента публичният му образ е пострадал значимо от тези събития.
За последните шест месеца Георги Първанов губи 2.5% от одобрението към дейността му. Няма симптоми за радикална промяна на обществените настроения към президента. Папката “Гоце” обединява плътно зад него левите избиратели и отблъсква част от привържениците на ДСБ, на Атака и на СДС.
На фона на критичните настроения към политическия елит у нас през последните месеци, в очите на хората еврокомисарят Меглена Кунева е еталон за български политик, който работи по европейски. Европейското лице на България до голяма степен се допълва и от образа на министър Грънчарова, доверието към която постоянно нараства.
Даниел Вълчев е министърът, чиято работа напоследък се задържа във фокуса на общественото внимание. Регистрираме спад на доверието към дейността му с 9 пункта. Така един от най-рейтинговите доскоро министри в кабинета, днес е изправен пред сериозно изпитание.
Сред министрите през септември общественото мнение дава най-високи оценки за работата на Стефан Данаилов (54%), Ивайло Калфин (38%), Румен Петков (27%) и Гергана Грънчарова (26%).
Лидери на ранглистата на одобряваните български политици за пореден път са президентът Георги Първанов (63%) и софийския кмет Бойко Борисов (62%).
Расте одобрението и към работата на лидера на ГЕРБ – Цветан Цветанов, който печели позиции и сред елитните обществени прослойки – сред младите, сред образованите, сред жителите на големите градове и сред заможните хора.
Сред лидерите на парламентарни групи най-високо одобрение (от по 18%) имат Волен Сидеров и Михаил Миков. Оценката за работата им е обвързана и с обществените представи за работата на народните представители от техните групи. Според интервюираните именно парламентарните групи на Коалиция за България и на Атака откликват най-бързо със собствена позиция по актуални обществени въпроси, говорят на най-достъпен език с хората и най-често са сред своите избиратели.

Обществените представи за предстоящите местни избори
Нараства общественото доверие към политическа партия ГЕРБ на национално ниво, но също така расте и увереността, че БСП сега работи много сериозно на регионално равнище, за да компенсира представянето си на евровота. Затова съществува и обществено очакване, че ГЕРБ и БСП ще се представят по-добре от останалите партии на предстоящите местни избори.
На национално ниво електоралното влияние на ГЕРБ е с два пункта по-високо от това на БСП (24%:22%). В сравнение с края на лятото, тенденцията е БСП да връща своите избиратели. Досега социалистите си връщат 5% от избирателите. Сравнително близки са дяловете на следващите две политически сили – ДПС(8%) и Атака(7%). СДС получава 3% електорална подкрепа, а НДСВ и ДСБ - по 2%.
Всеки четвърти българин заявява, че в навечерието на местните избори се чувства разочарован от политическата партия, на която симпатизира. Най-изразително е разочарованието на възрастните хора, на образованите респонденти, на жителите на столицата и на бедните избиратели. Сред политически ангажираните българи най-много са разочарованите симпатизанти на СДС и на НДСВ, следвани от тези на БСП и на ДСБ. Макар и нова формация, ГЕРБ също поражда разочарование сред една седма от избирателите си. Най-малко разочаровани от собствената им партия има сред избирателите на Атака.
Три фактора обуславят спецификата на електоралните нагласи за местните избори: 1) мажоритарния избор за кмет, съчетан с пропорционалния избор за листа за общински съветници; 2) местни коалиции, които съществено се различават от представата за партийните взаимоотношения на национално ниво и 3) изключителното многообразие от участници, включително и независими кандидати, и местни формации с регионално влияние. Всичко това води до ръст на конформистките нагласи сред избирателите – 15% от хората твърдят, че биха променили вота си в последния момент, за да подкрепят евентуалния победител. В същото време е сигурно, че по-малко копромиси ще се правят по отношение на листите, отколкото при избора за кмет на общината.

Общественото мнение по темата с досиетата
От данните на НЦИОМ се налага изводът, че интересът към досиетата ще расте. Той обаче е правопропорционален на доверието към поднасяната информация.
72% от пълнолетните българи не се интересуват от информацията, която комисията по досиетата оповестява за сътрудниците на бившата Държавна сигурност.
От досиетата се интересуват 28% от българите. Сред тях преобладават мъжете, хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите, столичаните, заможните хора и симпатизантите на десните партии.
Немалко хора гледат на времето на ДС като на нещо чуждо и външно спрямо техния живот и биография. Повечето българи са готови да затворят, без да четат отново, или пък набързо да прелистят чисто информативно тази страница от нашата история.
Има обаче и други хора, за които разкриването на дейността на службите на бившата Държавна сигурност е въпрос на биография и последователна позиция. Тези хора са готови да изпият до дъното горчивата чаша и да убеждават околните в обществената значимост на подобна гражданска позиция.
Радетелите на тезата за цялата истина от недалечното ни минало имат немалко шансове да спечелят последователи. Още повече, че предстоят поредните важни епизоди от разкриването на неизвестни страници и имена от недалечното минало, които със сигурност ще отключат нови емоции и ще привлекат общественото внимание.

Общественото мнение за нуждата от училищен лекар
Предложението за връщане на лекарския кабинет във всяко училище среща изключително висока обществена подкрепа – одобряват го 92% от българите. Сред всички социално-демографски групи, както и сред симпатизантите на всички политически сили одобрението към тази мярка е в пъти по-високо от неодобрението. На фона на проблемите в здравеопазването, връщането на училищния лекар увеличава сигурността на хората, че поне децата ще имат осигурен достъп до бърза и компетентна медицинска помощ.

Сходни връзки
Още от Общество

Национално представително изследване на НЦИОМ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats