Докторантката във Виенския университет Христиана Милчева запозна водещите руски учени с последните тенденции в българската историография за връзките между българската и древно-иранската култура.

Тя обобщи новите виждания за света на древните българи в контекста на материалната култура, държавната традиция, древната религия, българския древен календар, изкуството и езиковите особености.

Изследователите определят антропологичния тип на древните българи като преобладаващо памирско-фергански. Българската култова и дворцова архитектура са строени по източна традиция, като се открояват някои специфични древно-ирански черти. В изобразителното изкуство на древните българи са използвани преимуществено древно-ирански изобразителни мотиви, поднесени с известна самобитна стилистика, напомняща сакските и сарматските образци.

Бяха цитирани български учени за терминологията в цикличния календар, донесен от българите на Балканите, която е свързана с източно-иранската памирска специфика.

"Днес все повече учени обръщат внимание на многочислените ирански изрази, запазили се в българския език /системата на родство, стопанската терминология, антропонимията и др./, както и на неговите граматически неславянски особености, оставащи без историческо обяснение", посочи докладчикът и изрази надежда, че "като наследници на древните българи заедно ще продължим търсенето на нашите "загубени кодове" и ще ги декодираме".

Докладът бе приет много добре и получи подкрепа от водещи учени. Игор Кизласов е съгласен с българското начало от Ферганската група. Според него древно-българските руни не са от тюркски произход и конкретно посочи надписите от Мурфатлар. Юрий Моргунов, който проучва от години Маяцкото селище, намекна за сходства на българската с осетинската писменост.  БТА