Пред НДТ евродепутатът от ПП ГЕРБ Душана Здравкова

-          Вие сте член на Комисията по петициите към Европейският парламент. С какво тя може да бъде използвана от българските граждани за решаване на наболели проблеми у нас?

-          Аз съм член на Комисията по петициите и на Комисията по конституционни въпроси, където също е много важно гражданското общество и гражданите – било отделният човек или група от хора, които считат, че правата им не са достатъчно защитени, да намерят своето място чрез използване на механизмите, които предоставя Европейският парламент. Чрез Комисията по конституционни въпроси също има възможност гражданското общество да влияе върху вземането на решения по отношение бъдещето на Европейския съюз. И това съвсем не го казвам като една обща красива фраза, а като реален механизъм, какъвто предоставя Комисията по петициите. Тогава, когато гражданинът счита, че неговите права са нарушени, той може да се обърне с индивидуална или групова петиция към тази комисия. Това е един много важен механизъм. Аз бях свидетел как граждани от Полша се борят за екологичното равновесие в тази държава. Веднага ще цитирам проекта Виа Балтика, който е абсолютно аналогичен на Виа Понтика. Споменавам го, защото Добричкият регион също е един от тези, които са включени във Виа Понтика. Поляците бяха довели министъра на транспорта в Комисията по петициите, за да дава обяснения защо и как ще се преодолее дисбалансът в екологичното равновесие.

-          Има ли активност в тази насока и у българските граждани?

-          Българските граждани вече започнаха да се активират.  За съжаление, по един нещастен случай - изчезването на голяма част от екипажа на кораба “Хера”, за които се твърди, че са загинали. Това разбуни духовете на близките, които считат, че има възможности и трябва държавата да изпълни докрай ангажиментите си в извършване на пълна проверка, каквато държавата определено не прави, а турската страна също не поддържа добри контакти. В резултат на това хората подадоха петиция, която в момента е приета в Комисията по петициите. И аз ще се боря за това да има мисия, която да установи фактите, защото това е начинът да се помогне на близките на изчезналите моряци от кораба “Хера”. Има и други петиции от България. Много е важно хората да знаят за какво точно, по какви въпроси могат да се обърнат към комисията, за да не пилеят време и надежда, сили и енергия. Да знаят кога могат да се обърнат към съдилищата или други институции у нас, или към Съда в Страсбург, ако става въпрос за грубо нарушаване на техните права. Аз много се радвам за срещата, която проведохме в Добрич, защото това е една първа стъпка, това е предоставяне от моя страна на информация. Гражданите първо трябва да имат информация, а след това на тази база да направят своя информиран избор. Така че, с каквото мога да бъда полезна, аз ще помагам.

-          Имат ли основания опасенията на собствениците на земи, включени в “Натура 2000”?

-          Проблемът “Натура” е много сложен, защото по лоша традиция дълго време собствениците на земи не са били информирани с това какви са възможностите за “Натура 2000”. Едва когато проблемите наистина почукаха сериозно на вратата, започна да се говори за това. Ние не направихме нищо, за да подготвим, да информираме гражданите, да бъдат предприети необходимите стъпки, за да не се достигне до такава колизия на интереси. Аз мисля, че няма отърване от “Натура 2000”. Ако България не предприеме съответните мерки, просто ще бъде осъдена. Европейската комисия ще внесе иск България да бъде осъдена. Т.е. трябваше да се потърси балансът на интереси от самото начало. Има много възможности – по линия на обществено-частни партньорства, по линия на възмездяване с различен вид земи и друг, които държавата трябваше да предложи на хората. Но, това е един сбъркан модел, който, за съжаление, ще доведе до осъждане на България. По-страшното е друго. Ако ние не се съобразим с “Натура 2000”, ние застрашаваме бъдещето на нашите деца, нашето бъдеще, бъдещето на България. Аз съм твърдо решена да застана заедно с природозащитниците, заедно с екологичните организации, за да отстояваме тези интереси. Защото, даже хората, които сега защитават своята земя, не осъзнават, че това утре ще е вредно за потомството им. Но, ги разбирам от друга страна, защото всеки казва, защо щом в мястото на съседа ми има пететажен хотел, в моето да няма. Никой не е предложил друга добра схема, друг добър модел, който хората да използват и да бъдат доволни.

-          Това ли е проблемът на българина – че не е достатъчно добре информиран за възможностите и дейностите на органите на Европейския съюз, за да бъде пълноправен член на ЕС?

-          Аз мисля, че ако иска да бъде информиран, българският гражданин може да бъде информиран. Защото има много сайтове. Те са на български език и той може да получи необходимата му информация. Разбира се, става дума и за това да имаш Интернет, да имаш компютри и т.н., с което пък не всички български граждани разполагат. В това аз виждам и нашата роля. Именно чрез създаване на информационни центрове в отделните градове, които направихме ние членовете на Европейския парламент от ПП ГЕРБ и Европейската народна партия, за да можем да предоставяме такава информация. Центърът, който аз открих във Варна, всъщност е и на Добрич. Той е колкото на варненци, толкова и на добричлии. Те са добре дошли в него по всяко време и по всяко време могат да потърсят и мен. Проблемът на българина е в неговата мнителност и недоверчивост към институциите. Вярно е, че има защо, тъй като ние много сме лъгани от политиците. Много обещания са давани и неизпълнени. Много досада има у политиците, да не би да бъдат обезпокоени от когото и да било. Аз се надявам да не бъда такъв политик.

-          Оказа се, че в много отношения Румъния, макар да бе една страна, приета наравно с България в ЕС, ни изпреварва на светлинни години в някои отношения. Какво е онова, което трябва да направи българската държава, за да се преодолее тази разлика, която, за съжаление, се увеличава, а не се стопява?

-          Правилна е констатацията. Румънските колеги, които все още са наблюдатели в Европейския парламент, тъй като при тях все още не е проведен избор на евродепутати, са много активни. Това, което трябва да направим, включвам и себе си като представител на България в ЕП, е да бъдем много активни, българските институции да имат много активна политика. Дори и сега, ако видите позицията на България по новия договор за реформа, ще видите, че тя има пасивна позиция. Ние нямаме ясно изразена позиция за Косово. Нито за  енергетиката, а тя в регион Балкани, може да стане ключов фактор. Ние нямаме позиция за това какви трябва да бъдат приоритетите ни за България като външна граница на ЕС. Все тичаме след събитията,  а трябва да свикнем да тичаме пред събитията, както правят румънците. Другото, което на нас ни липсва, е национална кауза. Поляци, румънци, англичани – те се борят изключително упорито с една добра агресия, за отстояване на своите позиции. Така англичаните, например, се борят за това да направят референдум за Конституцията. Тогава всички застанаха с едни огромни табели: “Къде е нашият референдум”. Т.е. всички онези въпроси, които представителите в ЕП на Англия считат,че са важни за техния избирател, те се борят със зъби и нокти докрай. Ако и това да не се харесва на другите техни колеги от съответната политическа група. Ние не сме свикнали да се борим по този начин, а трябва да го направим.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА