изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-23 @ 21:54 EEST
ІІ. БАЛЧИШКИТЕ ПОТАЙНОСТИ: АРХИТЕКТУРА НА БЕЗЗАКОНИЕТО    
Политика

Преди много години, когато думичките “геология”, “геодезия”, “абразия”, “ерозия”, “екология” все още не бяха излетели през прозорците на университетските зали, някогашните балчиклии имали свое мерило за процесите, развиващи се навътре и върху повърхността на земята. Старите хора разказват, че ако някой искал да разбере дали Земята потъва, достатъчно било да отиде на чешмата в Гемеджи тепе. Ако напорът на водната струя там намалявал, значи в земните недра имало движение и ситуацията ставала опасна. Днес повечето стари чешми в Балчик мълчат с пресъхнало гърло, а земята върху която Белия град е построен, само за година е потънала с 15 сантиметра и бавно върви към началото си.



Няма ги и старите балчиклии, които помнят приказката за онази чешма. Колкото до думичките “геология”, “геодезия”, абразия”, “ерозия” и “екология”, през нощта те късат сънищата на обикновените хора в Балчик, а през деня са част от словесната еквилибристика на местните властници.

Втора седмица в един от потъващите райони на града земята не спира да се тресе. Тежки багери с хищни муцуни рият пръстта на улица “Д-р Вичев”  и гонят съня на обитателите й. От една седмица няма сън и за Атанаска Златева, стопанката на къщата на № 1 на същата улица. Многотонни камиони и багери пълзят на метри от прозорците й, стъклата дрънчат от мощните вибрации, а стените на къщата издайнически простенват.

Всеки ден четири–пет тежки претоварени камиона неуморно пъплят по улицата и пресичат бившата детска площадка, доскоро огласяна от радостните викове на хлапетата. Обградена с мрежа, като в клетка, опитомена и самотна стърчи люлка и сънува добрите си дни. Облаци прах скриват синьото на морето, изсивялото небе сърдито извръща очи.

Напук на природата и нейните повели, въпреки хората и писаните закони, на ул. “Д-Р Вичев” кипи трескава дейност. По някаква зла ирония мястото на действието се развива не някъде другаде, а в парцела на човек, който би трябвало да бъде наясно, както с природните дадености, така и със законите. Ръмжащите багери и камиони, като някакви съвременни чудовища, шетат из двора на г-жа Нелка Цанкова, главната архитектка на община Балчик. А за никой от живеещите наоколо балчиклии не е тайна, че точно този район е сред най-застрашените свлачищни места в града.

Проблемът със свлачищата всъщност е бил отразен още в първия градоустройствен план, правен през 50-те години. При изработването на този план са били взети предвид някои изводи от инженерно-геоложкия доклад на “Енергохидропроект”, направен още през 1954 г. Изводите от доклада са доста крайни, но са били направени в името на бъдещето на града и неговите обитатели. Един от тях сочи, че трябва да бъде забранено новото строителство върху територията на града, с изключение на Гемеджи махала, и че се налага изместване на града и градския център в северна посока върху “здрави терени”.

При подготовката на градоустройствен план още в онези далечни години са били поискани компетентни мнения от различни институции. През 1955 г. в оценка на геоложката обстановка в Балчик Геоложкият институт към БАН пише, че счита за “правилна тенденцията за постепенно изместване на града от участъка на активните свличания”. Учените от института предупреждават, че  въпросът за строителство върху тези терени е сложен и не е разрешен докрай.

В крайна сметка ръководните указания за градоустройствения план уточняват: “При проектирането на общия градоустройствен план на град Балчик да се вземат предвид направените геоложки проучвания на терена с цел да не се допуска построяването на нови държавни, обществени и частни жилищни сгради върху застроени от свличане терени, да се предвиди разширението на града върху незастрашени от свличане терени в северна  посока”. 

Планът за Балчик е бил изработен на базата на още един геоложки доклад на “Водоканалпроект”  от 1957 г. И в него е посочено, че “площоразпределението и разместването на жилищните и стопанските зони върху територията на град Балчик се усложнява от обстоятелството, че значителни части от сегашната площ на града са обхванати от свлачищните явления”.

От тогава до днес много вода е изтекла по каверните, намиращи се под Белия град. И ако днес съвременната технологична мисъл открива нови възможности пред хората, точно тези каверни и скритите свлачища остават непокътнати от времето, сякаш да докажат, че пред природата всички ние понякога сме безсилни.

Човешкото безсилие пред капризите на природата всъщност бе дефинирано дори и от сегашния кмет Красимир Михайлов. На среща на черноморските кметове с президента Георги Първанов през 2006 г. Михайлов изплака, че ”за Балчик проблемите са свлачищата, срутищата, процесите ерозия и абразия”.

Една година по-късно същият кмет обаче сякаш е забравил за проблемите на града и е затворил очите си пред поредния “героизъм” на подопечната си главна архитектка на общината Нелка Цанкова.

През годините, в които Цанкова обитава кабинета на главен архитект в община Балчик, в името на личния си интерес тя загърби не само повелите на природата, но и желанието на балчиклии да живеят в по-сигурен, по-благоустроен и по-уютен град. Достатъчно е да посочим, например, че широко рекламираният подземен паркинг пред общината, лишен от всякакъв смисъл, е нейно дело. Творческият размах на архитект Цанкова лиши балчиклии от площад, от който се открива неповторима гледка към морето, и даде възможност на някои общинари да припечелват парици чрез подставените си фирми.

Другият “подвиг” е разрешението й на крайбрежната алея “Дамбата” да се вдигне един хотелски комплекс, който извисява ръст над околните хотели напук на предписанията за строителство не по-високо от десет метра. Това също стана пред очите на добродушно мълчащия кмет Михайлов, който пак забрави що е рекъл по повод застрояването на “Дамбата” преди една година. На онази среща с президента не някой друг, а самият той каза, че “в тази част има опасни свлачища... Аз съм издал заповед туристи да не преминават по тази част на крайбрежната алея, защото има реална опасност от срутища и нещастни случаи”.

Явно и кметът, и подчинената му главна архитектка четат законите така, както дяволът чете евангелието. И в резултат вместо допустимите четириетажни сгради се появяват бетонни гиганти на шест етажа, под чиято тежест изнемогващата и без това балчишка твърд се превръща в пясък.

Цанкова буквално се опълчи и на богинята, олицетворяваща Великата майка природа, наричана от древните Кибела. С нейно благоволение, в откритото светилище на майката на боговете и всяко живо същество на земята, се допусна строителство на жилищна кооперация и храмът бе застрашен от унищожаване.

Явно храмовете божии, в които от векове хората са изграждали вярата си в бъдното, доброто и справедливостта, са последната грижа на видната архитектка. Достатъчно е да обиколим сградата на църквата "Свети Георги" в града, за да се убедим в това. Фасадата е така напукана, сякаш сатаната е драснал с кривия си нокът, преди да се скрие в мрака.

Дали човекът е божие или дяволско творение е въпрос, по който от векове спорят теолози и изследователи на древните книги. В случая с храма "Свети Георги" причината обаче е съвсем очевидна. Може би заради това предположението, че някои люде са дяволски чеда, сякаш натежава.

Без зачитане на законите и морала, архитект Цанкова дава старт на строителни работи, от които дори и дяволът силно би се притеснил в подземните си покои. Фамилното й място на ул. "Д-р Вичев" № 4, върху което днес кипи усилена дейност, се намира в свлачищен район. Според неофициалната информация обаче върху парцела се предвижда да се изгради сграда на 4 етажа плюс партер, с две тела и два отделни входа.

Новият обект е собственост на архитект Цанкова и е в непосредствена близост до къщата на Атанаска Златева. Малко над дома на Атанаска пък се намира и храмът "Свети Георги", който вече видимо е пострадал от строителните работи в близост. Според действащите разпоредби височината на новостроящите се сгради не трябва да превишава 10 метра. Слуховете обаче сочат, че кооперацията на архитект Цанкова ще надмине предписанията, така както досега не веднъж се е случвало с нейни строежи. Пред изпитание са и шофьорите на автомобилите, преминаващи по най-опасния завой в града. За да се осигури достъпът на тежките камиони до строежа, са премахнати бордюрите по улицата, разбит е плочник за стотици левове.

И докато на обекта на архитект Цанкова кипи и ври, построената през 1973 г. къща на Атанаска Златева все повече е застрашена от разруха. По всичко личи, че я очаква нерадостната съдба както на храма църковен, а може би и тази на малката къщица на съседката й Гинка Колева. Тя почти рухна след като архитект Цанкова даде разрешение непосредствено до нея да се построи 6-етажна сграда. За тази цел бе съборена детската ясла, в която са израсли децата на десетки балчишки семейства.

Преди изграждането на сградата на семейство Златеви на улица "Д-р Вичев" № 1, тогавашната общинска управа издала разрешение за строеж, но забранила в строителството да се използва каквато и да е техника. Общината също така забранила и дълбоките изкопни работи. Съобразихме се изцяло с предписанията, защото от общината ни предупредиха, че районът е свлачищен , разказва Атанаска. Знаехме, че мястото е върху каверна и затова всичко правихме на ръка, припомня си тя. В същото време главният архитект на община Балчик не се посвени да излъже в телевизионния ефир, че за този район е направено сериозно геоложко проучване, според което теренът е стабилен.

Днес очите на Атанаска се пълнят със сълзи, когато разказва за дома си, вдигнат от собствените и ръце и ръцете на съпруга й Атанас. Преживяла тежко загубата му, тя обаче не за първи път се хвърля в защита на общия им дом. По ирония на съдбата през 1986 г. първата й битка е за... улица "Д-р Вичев". Тогава тя легнала пред багерите, които без проектен план трябвало да разширят улицата буквално до прага й, заради прищевка на местен големец. И докато тя воювала за своите и правата на съседите си, враговете просто спирали кранчето на водата до къщата й, само и само тя да вдигне белия байряк.

Няма да се предам, заявява днес Атанаска, гледайки багерите пред къщата си. Пред очите й изчезва детската площадка с пясъчник, люлки и пързалки. А устоите на дома й, граден с толкова любов заедно със съпруга й Атанас, когото всички балчиклии помнят с добро, се рушат от Цанковите бензинови динозаври.

На 16 октомври Атанаска Златева депозира в общината жалба до кмета Красимир Михайлов. В нея тя описва обстоятелствата около строежа на ул. "Д-Р Вичев". Г-н кмете, този район на гр. Балчик е свлачищен, с по-голяма активност от останалите райони на града, пише Атанаска в жалбата си. " Във връзка с горепосочения строеж неотдавна бе демонтирана част от тротоара, намиращ се до църквата "Св.Георги". Целта е оттам да се осигури достъп за необходимата строителна техника - МПС до мястото на предстоящия строеж. Преминаването на МПС през посоченото място би могло да засегне притежавания от мен имот и да го увреди с оглед на причиняването на продължителни вибрациии от посочените МПС, някои от които са с тегло от няколко десетки тона. При така заложените обстоятелства аз имам право да получа копие от Вашата заповед за демонтирането на горепосочения тротоар. С оглед на изложеното Ви моля да ми бъде представено копие от заповедта, с която Вие сте разрешили демонтаж на част от горепосочения тротоар до църквата "Св.Георги", се казва още в жалбата на Златева.

Както е видно, желанията на стопанката на дома от улица "Д-р Вичев" № 1 са повече от скромни - тя иска само някаква си кметска заповед за демонтаж на тротоар. Няма и дума за плана за строежа в съседство, какъвто архитект Цанкова упорито не желае да представи на съседите си, поне от кумова срама.

Нека да познаем каква е съдбата на тази простичка молба на Атанаска до кмета. Втора седмица багерите продължават да дълбаят, облаците прах дращят гърлата на преминаващите, чешмите са отдавна пресъхнали, очите на Атанаска - също.

Зает с неотложните си дела, кметът мълчи добродушно, както винаги досега. А някъде в столицата архитект Цанкова се радва на белите си пари, изцедени от кръвта на Белия град и сълзите на неговите жители.      

 

Платена публикация

Балчишките потайности: КМЕТЪТ И МОСТЪТ НА ДАЛАВЕРАТА

БАЛЧИШКИТЕ ПОТАЙНОСТИ: КАК СЕ СТАВА МИЛИОНЕР В БАЛЧИК

 

 


Сходни връзки

ІІ. БАЛЧИШКИТЕ ПОТАЙНОСТИ: АРХИТЕКТУРА НА БЕЗЗАКОНИЕТО | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди