Бендер ближе някъде рани и е трета категория ментърджия, след като бе засенчен в занаята, който считаше за свое призвание.
Неговите сподвижници, децата на лейтенант Шмид обаче са живи и здрави и до днес. Макар и под вънкашност друга, те са си същите и за ужас на учителя си Остап се радват на успех и парични попълнения.
В един от първите материали от поредицата "Балчишки потайности" илюстрирахме с факти и документи хипотезата как се става милионер в Балчик. Оказа се, че една от важните предпоставки за реализирането на една такава мечта е добра връзка на кандидат-милионера с общински съветник. Полезните варианти също са близка дружба със син на заместник-кмет, работа върши и приятелство с отрасло мъжко чедо на обикновен общинар.
Ако разгърнем регистъра по вписванията към общината, където се отбелязват всички сделки с недвижимо имущество, ще разберем обаче, че съществува и друга хипотеза, която е далеч по-проста - при нея не са необходими емоционални обвързаности, достатъчен е щат в администрацията на общината. Например в Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" - местенце, за което всяко дете на лейтенант Шмид мечтае.
Ако хвърлим поглед върху задачите и функциите на тази дирекция, научаваме че там кипи истински труд - повече от 46 са формулираните задачи, които стоят пред разрешаване от чиновниците в общинската администрация. Нито една от тях обаче не допуска, че  някой от тази дирекция трябва  да зареже обществената работа и да развие свръхактивност при осъществяването на покупко-продажби на парцели в землището на града и околните села. В свой интерес, разбира се.
 Регистърът по вписванията разкрива един твърде любопитен факт - сред най-активните играчи при сделки със земи в района е не някой друг, а самият шеф на Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" на община Балчик г-н Минко Дончев.  Според документите той трескаво започва да купува земи именно през периода, когато е начело на тази дирекция.
В каква степен длъжността му на шеф в тази отговорна дирекция се е оказала решаваща при осъществяването на поредицата от прехвърляния, замени и сделки, които само за 2006 г. са повече от 18, е въпрос, по който би трябвало да се произнесе компетентна инстанция.
Не може обаче да не направи впечатление, че общински чиновник, дори и от този ранг, е замесен в сделки за милиони левове. В интерес на истината някой би могъл да каже, че в основата на бизнес-размаха на този отговорен общински чиновник стоят земи, които са върнати на майка му и баща му. Вярно, така си е, само дето връщането на земите странно съвпада с времето, през което Минко Дончев е юрисконсулт на общината и разполага както с информация, така й с различни властови инструменти. Решението за връщането на земите е на общинската поземлена комисия и е от 2 октомври 2006 г. Пасищата са в землището на с. Рогачево. След като са придобити от родителите му, те се отблагодаряват на грижовния си син и му ги даряват. Стойността на дарението, извършено на 17 октомври 2006 г. е 642 лв, земите общо са към 120 дка.
Междувременно юрисконсултът на общината не стои със скръстени ръце и продава земи, също от землището на Рогачево.  Земите са станали негова собственост чрез констативен акт, издаден по документи, като са на обща стойност 581 лв. Най-големия парцел от получените по този начин парцели Дончев бързо продава - на 13 ноември 2006 г. например той се "отървава" от 29.874 дка в Рогачево за... 964 069 лева. Още 32. 286 дка той продава за 1 041 907 лева. Трети парцел в същото село юрисконсултът продава за 686 150 лева... Четвърти - на 24 ноември 2006 г. юрисконсултът на общината успява да ожени за 125 141 лева, друг за още 187 759 лева, пасище в Рогачево от 4.504 дка незнайно как успява да продаде за 176 181 лева.
Както се казва, дай боже всекиму. Странно защо цифрите при паралелно осъществяваната от Дончев покупка на земи са далеч по- скромни. Въобще в края на 2006 г. Дончев  развива дейност, за която би му завидял не един брокер на недвижими имоти в страната. От друга страна той си е за завиждане заради възможността му да съвместява общинските си задължения с търсенето на продавачи и купувачи на земите си, но това бихме могли да го отдадем на щедростта на природата.
Докато тече продажбата на придобити с актове по документи и актове по т. нар. обстоятелствени проверки земи, Дончев не си губи времето и купува на едро, но... евтино. Например 20 дка нива в с. Преспа той купува за нищожните 1 600 лева на 20 ноември 2006 г.  На 29 ноември с. г. закупува 34 дка в с. Храброво за сумата от 2 700 лева.  Нивичка от 20 дка пък в с. Сенокос той придобива за 1 600 лева. Е, и комбинативният юрисконсулт се охарчва понякога - например при покупката на 100 дка в с. Гурково, придобити срещу 92 000 лева.
Иначе сред  търговските "постижения " на Минко Дончев има и покупки на стойност между 500 и 800 лева. Интересът му към пасища и ниви в района е изключителен - сред сделките, записани в регистъра са десетки декари в землищата на селата Дъбрава, Преспа, Безводица, Змеево, като за най-малко пари той е броил за две нивички от  по  3 дка в с. Дъбрава - всяка за по 300 лева. 
Най-странен е фактът, че поредица от сделки са извършени от добросъвестния купувач Дончев на забележително ниска цена. Явно способностите му да убеждава клиентите си в предлаганите от него суми са невероятни, иначе как да повярва човек, че метър земя в района струва само 10 стотинки...
Един бегъл преглед на данните, които всеки би могъл да провери в книгата по вписванията, сочи, че шефът на Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" се разбързал да окрупни имотите си и през 2007 г. е извършил поредица от сделки.  Те са повече от 20, стойността на закупените имоти е около 300 000 лева. 
И понеже въпросът нормално ли е един общински чиновник, пък бил той и на такъв отговорен пост като г-н Минко Дончев, да върти бясна търговия със земя, поне засега е в сферата на моралните терзания, не ни остава нищо друго, освен да вярваме, че моралът все още има пристан в Балчик. Законите - също.

Платена публикация