- От къде бе Вашето съмнение, че именно Тошко е убил дъщеря Ви?
- Още от началото така си мислехме - от разговорите с него, по търсенето му. Заведе ни донякъде първия път и ни остави. И 12  години нямаме среща ни с него, ни с децата.
- Вие кога видяхте за последно дъщеря си?
- Последно по Нова година. От тогава не сме я виждали.
- А как разбрахте, че дъщеря Ви е изчезнала, Тошко ли Ви каза?
- Той не е идвал да ни каже, че е изчезнала. Ние открихме, че я няма, търсихме я по работа на следващия ден.
- За каква присъда ще настоявате за убиеца на дъщеря Ви, какво искате като майка?
- Ние ще искаме най-голямата присъда. Вече ще държим да си я приберем щом са я открили.
- Имахте ли до последно надежда, че Марияна може да е жива?
- Вече почти бях изгубила надежда. Това са 12 години. 12 години съм изтърпяла, но снощи с мъжа ми бяхме се сдървили, викам, можем да получим удар. Тази сутрин мъжът ми не може да стане. Вика ми - край, не мога нищо да движа. Аз по-можах да се държа. Снахата вика: пийте хапчета за успокоение, даде ни такива. Пийте, вика, за да издържите, толкова години издържахте. Вече и да приказваме няма полза, всичко излезе наяве... НДТ