изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-10-16 @ 03:29 EEST
ПЪРВИЯТ ДАРИТЕЛ НА ДОБРИЧ – 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РАЙКО ЦОНЧЕВ    
История Той е роден на 1 ноември 1857 г. в гр. Елена. Навършват се 150 години от рождението му. През 1867 г. родителите му се преселват в гр. Хаджиоглу  Пазарджик /Добрич/. Тук баща му се занимава с градинарство. Райко продължава своето учение в училището в храма “Св. Троица”.

След втората година и половина почива баща му. Той и сестра му Цона потъват в бедност и немотия. През третата учебна година учителят Ст. Деребеев раздава учебници по “Бащин език” – всеки за три гроша и половина. Райко радостен занесъл учебника вкъщи, но се наложило да го върне със сълзи на очи поради липсата на средства.

Така Райко напуска училище и майка му го главява слуга при касапин.

         Така започва трудовата биография на Райко Цончев. Започва да работи като слуга тезгяхтар. Вече момче на 13 години разбрал, че от просто слугарство няма твърде голяма полза. Тогава решава да изучи абаджийството при Янко Арабовлу в продължение на две години без заплащане. Той изучил занаята колкото да иска само да скрои и ушие дрехи. Неговият път минава през село Богдалии /Белоклас/ като кръчмарски слуга вече за 800 гроша годишна заплата. И тук стои само една година.

         Шестнадесетгодишен, от 1873 г. започва самостоятелна работа. Отваря кръчма с малко бакалия в с. Алъч-кьой /Плачи дол/. Съвместява две длъжности – шивач в свободното време и кръчмар. За да върви работата му получава помощ от приятели. Жителите на селото го обикнали заради честността, трудолюбието, а той от своя страна ги моли да купуват само от него, за да върне задълженията си. Тук се запознава с местния учител Станко Иванов от Одринско, който му разкрива цената на самообразованието и го запознава с историческото минало на България и борбата за освобождение от турско робство. Бива принуден да напусне селото, подгонен от турската власт. Неговият път минава през село Гяур-Куюсу /Гурково/, където работи три години, но бива ограбен от съдружника си. По време на започналата Руско-турска война бива нападнато селото от черкези и той отива в Каварна, после търси спасение в Гяур- Суючук /Българево/ и после в Калиакра. Оттам в Кюстенджа, където вижда руските войници и офицери, изпитва радост и надежда, че България ще бъде освободена. За да се изхранва, заедно с няколко другари започват производството на дървени въглища. С част от печалбата купил една кола хляб и заминал за Добрич. След освобождението на Града се установява тук и започва отново да се занимава с търговия. В продържение на две години служил в 20-та варненска дружина, по-късно влиза в състава на 8-и Приморски полк. Райко се сдружава с търговеца Желез Абаджиев. Тяхната фирма развива успешна дейност. От Български алманах за 1897 г., с. 1493,  става ясно, че “за приготовление на кашкавал от най-добро качество, са наградени от Пловдивското изложение и от Добрички конкурс”.

         По време на Съединението на Източна Румелия и Княжество България Райко е войник в 8-и Приморски полк и участва в боевете при Цариград и Пирот през 1885 г. по време на Сръбско-българската война.

          В края на ХІХ в. той започва самостоятелна търговска дейност и на 21 февруали 1905 г. подарява 30 000 златни лева на общинското управление в Добрич за построяване на училище. “А колкото по-късно ми растеше капиталът, толкова повече ми растеше идеята за благотворителност. Тя топлеше душата ми.”

         На 11 и 12 март 1906 г. е организирано тържество в чест на Райко Цончев. На тържеството присъства Йордан Бойчев – също дарител на училището в с. Баладжа /Стожер/. На тържеството Цончев споделя: “Бях слуга, после господар. Съгражданите ми ме дариха с доверение, избраха ме за окръжен съветник, училищен настоятел и пр. Но винаги си мисля, че не ми достига науката, защото някога нямах три гроша и половина, да си купя “Бащин език”. Затова дарих парите си за строеж на училище – нека децата учет в него.

Райко Цончев умира на 16 май 1909 г., без да види завършено училището, което строи и носи неговото име. Училището “Райко Цончев” е осветено на 18 октомври 1909 г. и в продължение на 71 години много жители на Добрич учет в това училище. Новата профилирана гимназия по туризъм и предприемачество “Райко Цончев” ще напомня и в бъдеще за големия добрички благодетел.

          Райко Цончев осъществява разнообразна дарителска дейност: “А по-после, когато се съставиха Македоно-Одринските дружества, той помагаше и морално, и материално на освободеното македоно-одринско дело, именно: беше член на настоятелството на местното дружество, подари 100 кримкови пушки и още толкова продаде без печалба, притежател на няколко облигации от патриотическия заем.” Той също така е направил следните дарения: “ 1/ 5 000 лв. за довършване църквата “Св. Троица”, 2/ 100 лв. на църквата “Св. Георги” – и двете в града, 3/ 200 лв. на Еленското общинско управление – за бедните, 4/ 350 лв. на читалището на същия град, 5/ по 100 лв. на фонд “милосърдие” при Солунските основни училища, 7/ около 1000 лв.  засега на бедните с роднини, 8/ 5-6000 лв. на ипаднали в бедност негови клиенти, като унищожи изпълнителните им листове.”

         Във фонда 181 К на Териториална дирекция – ОДА-гр. Добрич е отбелязано следното:

  1. Досегашната улица “Миладинова” е преименувана на “Райко Цончев”, в чест на щедрия дарител на 27 март 1907 година.
  2. От заседание на общинския съвет на 12 декември 1907 г. се отбелязва, че строителството на училището от страна на Райко Цончев ще му струва 50-60 хиляди лева.
  3. На 19 август 1908 г., след като Райко Цончев напуска заседанието на съвета, кметът докладва следното: ”Известно Ви е, г-да съветници, че в нашия град първи се яви като благодетел г. Райко Цончев, който предприе да направи със свои средства и подари на общината едно голямо здание, по изработен от градския инженер /Е. Винтер/ и надлежно утвърден план за училищно помещение, което на 29 юний /1908 г./ - Петровден при полагане основния камък, се именува съгласно заповедта на г. Министъра на Народното просвещение под № 1434 от 28 юни т.г. Добричка мъжка прогимназия “Райко Цончев”. Името на тоя щедър дарител трябва да остане паметно за нашия град и затова, в неговата чест, който ще похарчи една доста голяма сума за един такъв храм и за поменуване на поколението, а съм на мнение да се купи един портрет, с фотографическата снимка в естествена величина, на благодетеля г. Райко Цончев и се постави на видно място в общинското управление, спомен на вечни времена. Такъв портрет е приготвил тукашния фотограф Сисашяк и е съгласен да го отстъпи на общината с красиви корнизи за 50 лв., затожва умолявам съвета, ако одобрява това мое предложение да вземе решение за купуването. “ Съветът е приел ршението.
  4. Във връзка със смъртта на благодетеля Райко Цончев е поднесен венец на гроба му на стойност 13 лева.
  5. В протокол на съвета от 24 ноември 1913 г. се преименуват улиците с румънски имена е отбелязано, че “улица “Райко Цончев” остава, понеже е наименована на починалия дарител Райко Цончев, който е построил със свои средства училището в същата улица.”

В писмото на д-р Иван Д. Шишманов, Министър на народното просвещение, пише: “Нека Вашето високо благородно дело, за което считам за свой дълг да Ви поднеса моята искрена благодарност и дълбока признателност, насърчи и други наши родолюбци и състоятелни граждани в благородните им желания да оставят благороден спомен в потомството като радетели на българското народно образование.”

Ст. Аврамов, варненски окръжен училищен инспектор, подчертава в словото си: “ че и Добрич ще може занапред с гордост да казва: и ние имаме своя благодетел – Райко Цончев”.

         Примерът на Райко Цончев е достоен за уважение и подражание!

                                                        Тодор Нинов

 

 

 

РАЙКО ЦОНЧЕВ

 

ВДЪХНОВЯВАЩ ПРИМЕР

ЗА УЧЕНИЦИТЕ ОТ НОВАТА ГИМНАЗИЯ

 

С какво се промени животът ми след влизането в Профилираната гимназия по туризъм и предприемачество “Райко Цончев”?

 

Велин Минчев, ІХ клас:

 “Влизането ми в Гимназия “Райко Цончев” се радва на добри и лоши страни. Вече не мога да отделям достатъчно време на приятелите си, но за сметка на това обучението тук е на много високо равнище. Училището ми осигурява по-добро бъдеще. Това беше риск, който се радвам, че поех.

 

Симеон Каменов, ІХ клас:

Животът ми наистина се промени, откакто влязох  в ПГТП “Райко Цончев”. Вече ги няма конфликтите с учители и ученици. Тук се чувствам по-сигурен. Убеден съм, че от това училище ще си отида с повече знания и непременно с успех. Тук учителите дават всичко от себе си – нещо, което не се случва другаде.

 

Павлин Йорданов, ІХ клас

Според мен в тази гимназия има голяма перспектива. Тук се уча на много по-високо ниво. Учителите стимулират учениците и им задават по-особен начин да видят своето бъдеще. Сигурен съм, че в Гимназия “Райко Цончев” ще получа солидно образование.

 

Неджмие Хайредин, ІХ клас

Тук започнах да уча все повече и повече, защото разбрах, че накрая ще получа това, което искам. Запознах се с много хора – учители и ученици, а това ме радва много. Промени се вниманието към мен тук, в нашето училище ПГТП “Райко Цончев”, а това ме прави щастлива.

 

Подготвила: Димитрина Каменова

 


Сходни връзки

ПЪРВИЯТ ДАРИТЕЛ НА ДОБРИЧ – 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РАЙКО ЦОНЧЕВ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди