Това решение няма прецеденти в най-новата история на Русия.
Мораториумът влиза в сила в нощта на 12 срещу 13 декември, 150 дни след датата на предаване на съобщението за това на депозиторите и държавите-участници в ДОВСЕ.
В съответствие с документа решение за възобновяване на действието на договора взима президентът на Русия.
Руските власти посочват седем основни причини за това свое решение. Една от тях е разполагането на американски военни бази на територията на България и Румъния. Като най-важен проблем Москва определя за фланговите ограничения за Русия.
Началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия ген. Юрий Балуевский заяви по време на днешните парламентарни слушания, че фланговите ограничения за въоръжението в ДОВСЕ трябва да бъдат отменени, тъй като носят дискриминационен характер за Русия.
Междувременно министерство на отбраната на Русия обяви, че страната може да засили военното присъствие по границите си с Европейския съюз след напускането на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.
Руската преса коментира днес действията на Съединените щати, които точно преди обсъждането на ДОВСЕ в руския парламент, обявиха готовност за отстъпки, ако Кремъл не прекрати участието си в договора.
От външно министерство на Русия съобщиха, че консултациите за ДОВСЕ продължават, въпреки сложния характер на този процес.
Министерство на отбраната на Русия смята за недопустима от военна гледна точка ситуацията в Европа, заяви на 19 септември тази година ген.-майор Владимир Никишин. Изявлението на Никишин бе направено в рамките на парламентарните слушания по повод изтеглянето на Русия от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).
“Ако се разгледа от военна гледна точка ситуацията, съществуваща в момента, то тя е неприемлива за министерство на отбраната ”, заяви генералът. Той назова седем причини, които принуждават Русия да постави въпроса за евентуално изтегляне от ДОВСЕ. Първо, отклоняването на бившите страни-участнички във Варшавския договор от преоформяне на тяхното въоръжение в западен блок. По този начин те всъщност “прехвърлиха” в НАТO своята квота от 6800 танка. В резултат квотите на страните-участници в Организацията на Договора за колективна сигурност за танкове е малко над 8000, а при НАТО - 20 хил. единици. Трето, разполагането на териториите на България и Румъния на военни бази на САЩ. Четвърто, неизпълняването на страните от Централна и Източна Европа членки на НАТО на допълнителните задължения да намалят териториалното ниво на обикновеното въоръжение. Шесто, фактът, че балтийските страни не участват в ДОВСЕ, които и досега фигурират като балтийски военен окръг. “Там може да бъде разположена групировка фронтово звено и това много ни тревожи”, каза Никишин. Но най-важният проблем, според Никишин, са фланговите ограничения за Русия.
“Ако утре бъде ратифицирано споразумението за актуализирания ДОВСЕ, то на дневен ред ще бъде поставен и въпросът за премахването на фланговите ограничения за Русия” - каза той. Днес Варшавският договор вече не съществува, а в споразумението за актуализацията на ДОВСЕ също не се споменава нищо за бившите блокове. Липсва фронт, а следователно няма как да бъдат определени и фланговете. Защо е необходимо те да се намират на Север и на Юг, а не в Урал или в Португалия?” Според генерала съотношението на петте вида въоръжение по фланговете не е в полза на Русия. “Това не ни устройва”, подчерта Никишин. “Само след решаването на тези въпроси Русия ще бъде готова да се върне в ДОВСЕ”, заяви Никишин.

Агенция "Фокус"