Строежът се издигнал светкавично. Щетите са непоправими, категорични са от Историческия музей в Каварна

Комисия, назначена от директора на Националния институт за паметниците на културата, днес ще се събере в Каварна, за да реши каква ще е съдбата на бетона, който е излят в архитектурния резерват “Яйлата”. Заповеди за спирането му издадоха директорът на Националния институт за паметниците на културата и кметът на Каварна Цонко Цонев.

Стотици кубици бетон бяха излети за три дни в националния археологически резерват “Яйлата” край Камен бряг, съобщи кметският наместник на селото Добринка Ялнъзова. Строителната дейност е извършена за три дни, между двата тура на местните избори. Работило се е и нощем, площадката е осветявана от прожектори, захранвани от агрегати. На 1 ноември, късно вечерта, хора от селото ми се обадиха, че към Яйлата вървят бетоновози, а откъм морето нощем се виждат светлини. Обадих се на полицията и на директорката на Историческия музей в Каварна, който отговаря за резервата, каза Добринка Ялнъзова.  Тя няма представа дали строителството е в границите на защитената територия или на археологическия резерват, който обхваща по-голяма площ. Възможно е да имат разрешение, но фактът че са изливали бетон на прожектори, под проливния дъжд и във времето, когато няма назначен кмет на общината и общински съвет, ме кара да се съмнявам в чистотата на намеренията на инвеститорите, коментира кметският наместник.

     В понеделник ме намери един едър мъж и ме попита ти ли си Жоро, добави Георги Чалъков, назначен за пазач на обекта. Даде ми две банкноти по 50 лева и каза да понаглеждам наоколо, а след седмица щял да ми даде още 100 лева. Ама ти кой си, попитал Георги Чалъков, но едрият мъж му отвърнал: “Това не те интересува”, качил в микробус и потеглил към Яйлата.

    Според новоназначения пазач през първия ден в Яйлата работели 30 души, а през следващите два – към 40 работници. Те са излели бетона на площ около 500 кв. м за основите на правоъгълна постройка на десетина метра от морето в местността “Малката Яйла”. Тук според Георги Чалъков е имало преди двадесетина година рибарска хижа, собственост на ТКЗС – Българево. По-късно хижата е съборена, а ликвидационният съвет я  продава на Иван и Илко Павлови – арендатори от гр. Генерал Тошево.

    В момента на строителната площадка  се валят изоставени дървени греди,  десетки чифтове  неизмити гумени ботуши, тръби за строеж на скеле, план на обекта, дори и кожено яке, видя кореспондентът на НДТ. Всичко наоколо е пусто, сякаш работещите са избягали неочаквано и са изоставили всичко..

   Община Каварна не е издавала разрешително за строеж и не може да кажем законен ли е строежът, обясни временно изпълняващият длъжността кмет на община Каварна инж. Тодор Ахпазов.

Сигнал за извършващо се строителство на територията на резервата е подаден от местни хора до Историческия музей в Каварна в четвъртък вечерта. В петък специалистите от музея на място са видели каква е ситуацията. След като се убедили, че сигналът отговаря на истината, алармирали Националния институт за паметниците на културата. Още в понеделник от там разпоредили на Регионалния музей в Добрич да извърши проверка. Специалистите от музея са изготвили констативен протокол. Видяхме, че се строи. Излята е бетонова плоча с площ около 300 кв. метра, върху една от най-ниските тераси на резервата Яйлата, каза директорът на РИМ Дияна Борисова. Не е станало ясно кой и с какви цели строи. Историците не са намерили на мястото нито инвеститор, нито строител. Констативният протокол е изпратен в Националния институт за паметниците на културата. В резултат на това във вторник директорът на НИПК е издал заповед за спиране на строежа. Тя е изпратена до музея в Каварна, до община Каварна, до РПУ-то и ОД “Полиция”, до РДНСК в Добрич. Строителството вече беше прекратено след намесата на кмета на Каварна Цонко Цонев, обясни за НДТ директорът на Историческия музей в Каварна Дарина Мирчева. Със заповед на директора на НИПК е назначена комисия, която да се запознае със случая на място и да излезе с решение дали строежът може въобще да продължи.  В комисията ще има представители на НИПК, на Археологическия институт, ная Регионалния исторически музей, на Историческия музей в Каварна, на общината в морския град.

На територията на резервата са определени две зони, обясин Дияна Борисова. Едната – зона “А”, е с много строга защита, с много забрани. В зона “Б” режимът е друг. Комисията днес трябва да изясни въпросният строеж, за който местните хора казват, че ще става ресторант, в коя от зоните е. Но, дори да е в зона “Б”, когато се извършва строителство, то трябва да се съгласува с НИПК и експертен съвет да даде становище, а такова няма, обясниха запознати с процедурите.  

Строителството беше извършено светкавично, обясни Дарина Мирчева. Тя каза, че тепърва комисията ще изяснява подборностите, но засега е ясно, че за въпросния обект няма издадено строително разрешение от община Каварна, нито съгласувани с НИПК документи. В границите на резервата не може да бъде строено нищо, независимо в коя зона, обясни Д. Мирчева. И добави, че дори за консервационно-реставрационни работи е нужно съгласуване с НИПК. Тя е категорична, че нанесените щети на резервата от изливането на бетонова плоча с такива размери вече са непоправими, тъй като всяко късче от Яйлата съхранява исторически паметници на стотици и хиляди години.   

Строителството не е в защитена местност „Яйлата”, а в едноименния архитектурен резерват, е установила пък проверка на РИОСВ-Варна, съобщиха оттам. На 7 май в инспекцията постъпило искане Иван Павлов и Илко Павлови за възстановяване на покривна конструкция и зидария на съществуваща постройка – рибарска хижа, в имот в землището на село Камен бряг, община Каварна. Издадено е становище за извършване на посочената реконструкция, съобщават от РИОСВ-Варна. И уточняват, че инспекцията не е издавала документ за съгласуване изграждането на нова сграда в посочената територия.   

Националният археологически резерват “Яйлата” се намира на 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна. Той представлява приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви. Там се намира пещерен град от 101 жилища, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. , многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н.-е. до средата на XI век. Местността е обявена за археологически резерват с решение на Министерски съвет през 1989 год.