Но не чуват "Лалето...", а детската песничка "Катеричка рунтавелка" и едно детско гласче - на Вярка Сидерова.
Колкото и да звучи банално, еднотипно, това е наистина така - откакто се помня обичам народната музика и музиката като изкуство. Тя осмисли детството ми и определи живота ми. Любовта ми към народната музика ме поведе към детската ми мечта. В един летен ден на 1970 година чух, че в Средното музикално училище в Котел приемат деца със завършен седми клас в класовете за народни инструменти. И взех решение - ще свиря на кавал и ще уча в Котел. И това ми решение ме отведе в Пионерския дом. Там кларнетистът от Духовия оркестър Атанас Генчев учеше децата да свирят на народни инструменти. И така, в началото на седми клас започнах да се уча да свиря на кавал, водена от моя учител и от моята детска мечта. В края на учебната година в час по български език трябваше да напишем съчинение на тема "Моята бъдеща професия". Написах съчинението си за пет минути - аз знаех, че ще бъда приета в Котел и след пет години ще крача с диплома в ръка по калдъръмените улички на възрожденския град. На това съчинение получих отличен. Както всеки ден отидох да свиря в Пионерския дом. А вечерта... почина майка ми.
Това обърна живота ми в друга посока. Да, приеха ме в мечтаното училище, завърших го и така се сбъдна едната половина на мечтата ми. Защото другата половина беше да продължа да свиря на кавал. Това не се случи - трябваше да се погрижа за възрастния си баща и се върнах в Добрич. Кавалът остана на заден план. Но през всичките тези 37 години се виждах по-често или по-рядко с моя учител. Преди време ми сподели, че подава документи за Дома за стари хора, останал сам.
Преди два месеца моят учител дойде и ми предложи да бъда корепетитор на новообразувания в дома хор. Приех с радост, защото в неговото предложение видях сбъдването на втората половина на детската ми мечта. Вярно, че е доста късно, но много по-вярно е, че моята детска мечта се изпълни - аз свиря на кавал. Когато някой е щастлив, казва, че е на седмото небе. Аз казвам - над седмото небе съм! За осъществяването на детската ми мечта ми помогна и ми помага моят учител Атанас Генчев. Разбира се, помагат ми и всички хора от старческия дом и неговата директорка, за което съм им много благодарна!
Не ми стигат думите, за да изкажа благодарността си. За това ще го кажа с най-простичките думи, а ти, учителю, знай, че е много, много повече. Учителю, целувам ти ръка!
Подписвам се както ти ме знаеш - Вярка Сидерова