Той бил един от 12-те Христови ученици. Бил родом от Витсаида, откъдето били и апостолите Петър и Андрей. Филип тръгнал след Христос и бил свидетел на многото негови чудеса. След Тайната вечеря, когато Господ в беседата с учениците Си ги съветвал и укрепвал във вярата, Филип казал:

 Господи, покажи ни Отца, и стига ни. А Спасителят отговорил: Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене (Йоан 14:8-11)

С тези и с още едни думи на Христос: Аз и Отец едно сме (Йоан 10:30), повече от три века по-късно светите отци от Първия Вселенски събор опровергали учението на Арий, който казвал, че Христос не е истински Бог, нито е Син Божий, събезначален и единосъщен с Отца, а някакво най-висше първо творение Божие, някакво оръдие, чрез което Бог сътворил света. С това си лъжеучение Арий накърнявал богооткровената вяра в Св. Троица и в нашето изкупление.

След Възкресението на Спасителя и слизането на Св. Дух върху апостолите, Филип проповядвал Евангелието отначало в Самария, където чрез името Божие извършил много чудеса (Деян. 8:5-7) и в Иудея, а след това в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали множество хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога.

Като видели това иудеите, които се намирали в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците: „Някакъв си човек, дошъл от вас, проповядва тук разпнатия Христа, изцерява болни, възкресява мъртви, и вече мнозина повярваха по неговите думи”. От Иерусалим изпратили един началник да разследва случая. Той повикал Филипа на съд и с гняв му казал:
-    Не беше ли достатъчно това, че ти прелъсти прости и неучени люде в Галилея и Самария? А още си дошъл при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо учение. Нали и самият твой учител Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че уж бил възкръснал.

Като чул това, стоящият тук народ взел да иска смъртно наказание за Филип. А апостолът смело казал на началника:
-    Защо сърцето ти се е ожесточило и не иска да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че уж учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетелства за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението.

Началникът яростно се спуснал срещу Филип, но веднага ослепял. Също такова наказание постигнало и другите, които искали смъртта на Филип, като на вълшебник. Тогава само те познали истината Христова. Филип, като се помолил за тях, върнал зрението на ослепените, и всички приели Кръщение, освен иудейският началник, който бил наказан със смърт за своето жестокосърдие.

Ап. Филип, след като поживял известно време с повярвалите и им поставил епископ, напуснал Гърция и отишъл да проповядва в други страни. Господ му оказвал Своята помощ и го подкрепял чрез чудесни прояви на Своята близост. Филип проповядвал в Арабия, в Етиопия и навсякъде обърнал много езичници към Христа. Обиколил много области в Мала Азия, където смело проповядвал словото Божие и понасял търпеливо гонения и страдания. Придружавала го сестра му – девойката Мариамна (паметта й се чества на 17 февруари). Тук, по Божия повеля, се присъединил към тях и св. ап. Вартоломей (11 юни).

Заедно те отишли във фригийския град Йеропол. Той бил пълен с идоли и идолски капища. А между другите имало и едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гадина местните жители смятали за някакво божество, многобройни жреци й служители, суеверните жители й принасяли дарове и жертви. Апостолите изобличили лъжата и суетата на това поклонение и погубили ехидната, а храмът й опустял, понеже множество езичници повярвали в Господа. Между тях се намирал един известен в града човек, на име Стахий, който вече 40 години бил сляп. Св. апостоли му възвърнали зрението и благодарният Стахий, като повярвал и приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. Тук се събирали всички, които желаели да чуят спасителното учение, което проповядвали чужденците, които живеят у Стахий. Началникът на града, в припадък от гняв, заповядал веднага да хванат проповедниците Христови. Заловили Филип, Вартоломей и Мариамна, били ги, влачили ги по улиците и най-после ги затворили в тъмница.

След няколко време ги извели на съд. Събрал се много народ, дошли и идолските жреци, които силно негодували против апостолите и се стараели все повече и повече да възбудят против тях гнева на началника.
-    Отмъсти за нашите богове – казвали му те. – Откакто тия люде влязоха в града ни, нашите храмове, опустяха и народът престана да принася на боговете подобаващите им се жертви. Смъртно накажи тия магесници!

Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна смърт. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво срещу капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но внезапно се явило страшно земетресение. Развълнуваният народ започнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, но той вече бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погр*** тялото му.

Много жители от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие. След това св. ап. Вартоломей им поставил за епископ благочестивия старец Стахий.

Впоследствие Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна смърт. Св. Мариамна обърнала мнозина към Христа и умряла в дълбока старост.

Вземайки повод от думите, които Господ казал на св. ап. Филип, си струва да споменем още няколко думи за истинското (православното) учение за Света Троица и за въплътилия се Син Божи Иисус Христос.

Бог е Един по Същество, но Троичен по Лица: Отец, Син и Свети Дух. Трите Лица на Света Троица имат една същност, но се отличават едно от друго по следното: Бог Отец не е роден от никого и не изхожда от никого. Бог Син не е сътворен от Бога Отца и не изхожда от Него, а предвечно се ражда от Него. т.е., винаги е бил, е и ще бъде Син Божий. Бог Дух Свети не е роден, нито сътворен от Бога Отца, а винаги изхожда от Него. И трите Лица на Света Троица имат равно Божествено достойнство. В светлината на църковното учение за Троичността на единия Бог се разбира и същността на Християнството – именно любовта. Бог е любов. Пълна изява тази любов намира в единството на Трите Лица. Светът и хората са плод именно на тази Божествена любов.

За слабия човешки разум е невъзможно да разбере изцяло тайната на Света Троица. Но отчасти можем да хвърлим малко светлина около разбирането на този догмат, като си припомним един разказ на нашия равноапостол и просветител Константин-Кирил Философ. Веднъж сарацините го попитали:

-    Как вие, християните, разделяте единния Бог на три божества? Вие говорите за Отец, Син и Свети Дух.

-    Не хулете Пресвета Троица! – отговорил св. Константин Философ.  – Отец, Син и Свети Дух не са три божества, а три Лица на единия Бог. Погледнете слънцето! В него има три неща – кръг, светлина и топлина. Сравнете това с Пресвета Троица! Слънчевият кръг е подобие на Бога Отец, защото както кръгът няма нито начало, нито край, така и Бог у безначален и безкраен. И както от слънчевия кръг произлизат светлината и топлината, така и от Бога Отец се ражда Синът и изхожда Светият Дух. Светлината е подобие на Бога Син, Който е просветил с Евангелието целия свят. А топлината е подобие на Светия Дух, Който предвечно изхожда от Отца. И така, разгледайте слънцето и ще добиете представа за Пресвета Троица. Слънцето се състои от три различни неща, но разделя ли се поради това на три слънца? Така и Пресвета Троица, макар и да има три Лица, обаче не се дели на три божества.

Синът Божий е единосъщен с Отца. Той е Бог, а не твар. Някои казват: „Ние вярваме, че Иисус Христос е Син Божий, но така, както сме всички ние синове Божии.” Такова твърдение е напълно погрешно. Иисус Христос е Бог истинен от Бог истинен, както казва Символът на вярата, а ние грешните твари сме осиновени от Бога по милост, по благодат. Ние нямаме и не можем да имаме Божествени свойства, които има Синът Божий. Затова и Той никога не се отъждествява с хората и не назовава никога заедно с тях Бога – Нашият общ Отец, а винаги казва Вашия Отец и Моя Отец. За да подчертае, че Той е Син по Същество, а ние – синове по благодат. Ние сме сътворени от Бог, а Синът Божи е роден от Отца. Роденият пък има същите свойства, същото битие, които има и родителят му. Тъй че Синът Божий не само, че не е твар, както учел еретикът Арий, но Сам е Творец на тварите наравно с Бога Отца и Светия Дух. Затова истинските православни християни винаги са въздавали на Сина еднакви почести, както на Отца и Светия Дух.
 
В едната Личност на въплътилия се Син Божий Иисус Христос се съчетават две природи: Божествена и човешка, т.е. Той е едновременно Син Божи и Син Човешки. Защото без съединяването на всецялата Божествена природа с всецялата човешка природа в Лицето на Иисус Христос (при боговъплъщението), не би могло да се извърши нашето изкупление. Защото човекът Иисус не би могъл да спаси света. Твар не може да изкупи тварите, или, както казва Псалмопевецът, човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него (Пс.48:8). А Бог не би могъл да пострада за човечеството, защото това би означавало, че Бог е несъвършен. Ако Иисус беше само човек, не би могъл да покаже Божията любов във всичкото й смайващо величие, както в действителност я изяви на Голгота Богочовекът Христос. А ако Спасителят беше само Бог, не би могъл чрез страдания и смърт да удовлетвори вечната правда. Затова Спасителят се е явил като въплътил се в човешка плът Бог, като Богочовек.


Владимир Дойчев

bgnewsroom.com