- Г-н Александров, приключи поредният творчески сезон на ансамбъл "Добротица". Като какъв го оценявате?
- Учебната година за всеки един творчески колектив, поне за ансамблите, започва от октомври и завършва през лятото или продължава - зависи кой състав с какво се занимава. Ако говорим за сезон 2006/ 2007 г. можем да се похвалим с много неща. Първата ни проява беше през декември м. г. Както всяка година детският танцов ансамбъл "Добротица", участва в 13-то поред издание на национален конкурс "Коледно надиграване" във Варна. Върнахме се с най-голямата награда, специалната - купата на Двореца на културата и спорта във Варна, и с първа награда за тематично-сюжетен танц - за "Шарени  черги тъкали" по моя хореография. Също спечелихме и наградата на публиката. Последва един период на работа в залата. По Коледните празници, естествено, имахме участия. През май последва ново участие в конкурсна програма на ансамбъл "Добротица". На две години в Разград се провежда национален конкурс "Децата на България танцуват". Там завоювахме втора награда за изпълнение и първа награда за тематично-сюжетен танц. Последва участието ни в международно турне. Много трудно е да се намират за деца участия в чужбина. Въпреки всичко имахме късмет, посетихме Италия, където участвахме в международен фестивал. Децата се представиха много добре с наша програма. Бяха много радушно приети. Последва лято, от което много не разбрахме, че е лято, защото бяхме на турне и трябваше да се подготвяме за 25 септември. Трябваше да възстановим програмата на целия ансамбъл, на школата и на концертния състав. Така приключи годината. Тя беше много успешна. Защото през последните три години ансамбълът бе основна грижа на младежкия дом в лицето на директора Камелия Койчева. Бяха осигурени средства както за двете турнета, така само за една година вече шием втори костюм. По нейна докладна до Общинския съвет ни бяха отпуснати доста средства. Направихме нов тракийски костюм, сега шием северняшки, с който ще участваме в следващия конкурс "Коледно надиграване" във Варна.
- С какво са свързани плановете ви за сезон 2007/ 2008?
- Не може едно изкуство да бъде затворено само за себе си, в някаква зала и там ръководителите да не издигат равнището на колектива, да не участват в конкурси, а само в градски прояви. Това нещо в нашия ансамбъл го няма. Съставът трябва да бъде не само на сцена, а да участва в конкурси, да премери сили с други колективи. Тогава се вижда равнището на един състав. Ние няма да пропуснем и тази година участието си в конкурси. Създадена е вече нова постановка, с която ще участваме в поредното надиграване. Тя се казва "Хванали се на бас". На детска тематика е. Изследвахме много обичаи във връзка с облозите, в които са участвали деца, в приказки и т. н. и се получи нещо много интересно. Ще участват най-малките деца от школата и ще се представят добре във Варна. Целта е децата да отидат на конкурс, да участват в проява на друго място на сцена, да премерят сили с други деца. Наред с това създадохме нова композиция "Добруджа - обич моя". В нея децата показват трудовия процес в добруджанските танци. Това ще бъде втората постановка, която ще представим във Варна.
- Имате ли идея и за други нови танци през този творчески сезон?
- В основната концертна група възстановяваме танца "Полъх от Дунав", който се изпълняваше преди няколко години от големия ансамбъл. С този танц от сега се подготвяме за участие в конкурси за по-следващата година. Плановете ни са ансамбъл "Добротица" да бъде на такова високо ниво, че постоянно там, където се появи конкурс ние да участваме.
- Колко деца - малки и големи, участват в ансамбъл "Добротица"?
- Ние сме на път да направим една от най-големите школи в България, тъй като се работи много усилено в детските градини. Всяка година през февруари подбираме деца от трета и четвърта група и от първи и втори клас. Само за последните години се оформиха три групи. Първа група - деца от четвърта група и първи клас, втора група - от по-напреднали деца от първи, втори и трети клас, и концертната група - от четвърти, пети и шести клас, която след няколко години вече ще стане възрастова група. По такъв начин ние очакваме, след година две, благодарение на тези условия, които ни предостави кмета Детелина Николова - имам предвид залата, да възстановим цялата сила и мощ на ансамбъла, когато имаше три основни звена - представителен голям ансамбъл-възрастни, средношколски ансамбъл и детски групи.
- Децата проявяват интерес към народните танци. Какво, според Вас, ги привлича?
- Тази година е бум в детските градини. Сега, когато давам това интервю, в детските градини са записани деца от втора група, дори от първа. Още м. г. ние вече работихме с първа група. От начало се чудихме, но намерихме форма да приобщим децата в танца. Важно е - щом родителите разчитат на нас да учим децата на родолюбие, на традиции, на песни, на танци. Родителите осмислят, че децата им трябва да се занимават със спорт, с музика и с танц. Не трябва да стоят само пред компютъра. Това е едната страна на въпроса. Другата е, че обществото ни трябва да бъде така устроено, че всички деца в начална възраст, ако е възможно, да учат до обяд, а следобед да бъдат на такива извънкласни форми. Така децата са по-освободени. Това го констатирах по време на стачката. За три седмици ние направихме това, което трябваше да направим за една година. Защото децата идваха тук и се разтоварваха.
- Трудно ли се работи с деца? Как успявате да постигнете това - излизайки на конкурс, на голямата сцена, те да печелят, да бъдат отговорни, да изпълняват наученото?
- След настъпилите промени в страната в един момент действително ни се стори, че много трудно се работи с деца. Ние се стреснахме като ръководители. Дисциплината в училищата беше на едно много ниско ниво. А изкуство без дисциплина е невъзможно. Първо трябва да въдвориш ред, а после да насадиш любов в детето към това, което показваш. Ти не му говориш, седнало на чина. За два часа трябва да научи много неща. Или два пъти в седмицата. За това кратко време ние му даваме много. Учиш го на техника и едновременно - да се приобщи, да заобича народния танц. Ръководителят трябва да работи с хъс. В някои моменти го правя много лесно. Но има моменти трудни. Зависи с каква група работиш. Ако не сме успели да приобщим няколко от децата те са пречка в развитието на групата. И ще ни пишат слаба оценка. Родителите. Да не говорим за обществото - от там ни наблюдават постоянно.
Искам да кажа, че всичко, което казах, не би било възможно без отношението на такъв кметски екип и кмет, какъвто имаме в лицето на Детелина Николова. В града трябва да има повече ансамбли, за да има конкуренция. Защото като няма конкуренция изкуството пада. Минал съм през този период - когато бях най-добрият в града, най-силният и като нямаше конкуренция мислех, че съм някакво чудо. В града ни  трябва да се направи всичко възможно, за да има повече колективи. Да се обърне внимание художествените ръководители да не се оставят на улицата, да бъдат подкрепени. Тези, които могат да правят изкуство - да бъдат подкрепени по всякакъв начин. Със заплащане, с база, с костюми. Базата, която ни бе осигурена, спаси нашия ансамбъл. Така успях да го съхраня, възстанових го и вече е на лице едно голямо развитие, той има голямо бъдеще.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА