Всеки ден бившата комунистическа държава България гордо обявява поредният чуждестранен инвестиционен проект на нов мол, голф игрище или жилищен комплекс. Така започва анализ на агенция Ройтерс за състоянието на българската икономика.
Бумът при имотите създаде нови работни места и правителството докара икономическия ръст до 6% тази година. Но инвестирането само в строителство не може да донесе дългосрочен просперитет на най-бедната страта в Европейския съюз, продължава анализът. Според анализатори проблемите на България включват недостатъчно инвестиции в инфраструктура и производство, голям дял на сивата икономика, западащо образование, растящи потребителски дългове, пълзяща нагоре инфлация и надуващ се дефицит по текущата сметка във времена на глобални кредитни проблеми. Те предупреждават, че за балканската страна предстоят трудни времена, ако бързо не се заеме със задаващите се икономически рискове.
“Виждаме строенето на молове и инвестициите в имоти, но не и в сектори за производство на стоки, което би могло да увеличи потенциала й в бъдеще. Това определено е проблем“, казва Ивайло Веселинов, старши икономист в “Дрезднер Клайнворт“. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) също заяви, че инвестиционните тенденции са притеснителни и че в средносрочен план България вероятно ще изпита отрицателни последици.
“Би трябвало да има повече усилия за справяне с такива въпроси като човешкия капитал, образованието и изтичането на сиво вещество“, казва икономистът от банката Фабрицио Коричели. От общо 4.36 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции през тази година почти 3.2 млрд. са отишли в имоти и строителство, финансови услуги и търговия. Производството е получило едва 804 млн. евро. Неотдавна Световната банка предупреди, че България никога няма да достигне равнищата на доходи в ЕС, ако производителността на труда й продължи да нараства само с 2% годишно. Делът на услугите - банково дело, търговия и особено имотите - днес съставлява над половината от годишното производство в икономиката, докато тозина промишлеността остава непроменен около 30%, а земеделието се е сринало три пъти.
При положение, че глобалните условия за кредитиране се влошават, анализаторите очакват темповете на растеж на цените на имотите в посткомунистическа Европа - средно 20% годишно - да се забавят и инвестициите там да станат по-умерени. Намаляването на потока на чуждестранни капитали ще ощети България, която разчита изцяло на преките чуждестранни инвестиции за попълване на дупката в текущата сметка, достигнала над 20% от БВП тази година заради растящия внос.
“Кредитната криза няма да свърши утре... С течение на годините ще има негативни последици за България“, казва Даниел Грос от базирания в Брюксел Център за проучвания на европейската политика.
Друг проблем е растящата инфлация, достигнала годишно 12.6% през ноември. Анализаторите казват пред Ройтерс, че без известно забавяне на експлозивното потребителско кредитиране и търсене, българската икономика е сериозно застрашена от прегряване. Българите леко се съгласяват да се натоварят с дълг само и само да имат модерни телевизори, нови коли и къщи след десетилетия на комунистически дефицит, продължава Ройтерс.
Преизчислените през инфлацията лихви на кредитите излизат около нулата или дори отрицателни, което води до опашки за още кредити пред банковите гишета. Кредитите са се увеличили с 60% към октомври, а депозитите са нараснали с 30%. Макар да е невероятна една финансова криза като тази от 1996-97 г., ликвидирала една трета от българските банки, страната ще понесе удар, ако западните финансови институции, които контролират по-голяма част от местния банков сектор, затегнат кредитирането на своите поделения, казват анализаторите. Предвожданото от социалисти правителство на няколко пъти потвърждава, че ще води строга фискална политика и ще поддържа бюджетен излишък от над 3% от БВП за 2008г., за да контрира външните рискове. Но анализаторите казват, че трябва първо да видим дали управляващата коалиция, чиято популярност се топи, няма да се поддаде на натиска запо-високи заплати.
Основното средство за управляване на икономиката е фискалната политика, понеже България е във валутен борд, ограничаващ монетарната политика на страната и фиксиращ лева към еврото, припомня Ройтерс в анализа си за състоянието на българската икономика.  dir.bg