Интервю с Георги и Мария Николови

Коледа е! Тази година Елхите са черни. Дядо Коледовците са облечени в черно. Черни са и новогодишните топки на елхата. Стилно, но тази модна тенденция е посрещната със смесени чувства. По стечение на обстоятелствата, в навечерието на най-християнския празник брат и сестра спазиха тазгодишната мода, като заложиха на черното. Георги и Мария Николови са състезатели по карате и постигнаха голямо признание, като смениха цвета на колана си. Двамата успешно взеха изпитите си за черни колани. Постижението на Георги го направи най-младият носител на черен пояс в Добрич. Едва на 17 години е, а вече може да се похвали с такъв успех.

Той

Георги Пламенов Николов

Роден на 20 юни 1990 г.

Зодия - Близнаци

Цвят на колана – черен

Отличия – два сребърни медала и едно бронзови отличие от Балканските първенства в България (2004 г.), Македония (2005 г.) и Гърция (2006 г.). Шесткратен шампион на България на “кумите”

Тя

Мария Пламенова Николова

Родена на 24 май 1989 г.

Зодия – Близнаци

Цвят на колана – черен

Отличия – Пето място на “кумите” на Балканското първенство в Македония. От 6 години неизменно е сред медалистките на републиканските първенства на “ката” и “кумите”

- Как и кога започнахте да се занимавате с карате?

Мария: И двамата преди 10 години започнахме да се занимаваме с карате по препоръка на нашия баща, за което съм му много благодарна.

- До колко ви хареса този спорт? След първите тренировки  казахте ли си: “Това е нашият спорт”?

Мария: В началото не ме привличаше толкова много, но след известно време мога да кажа, че най-голямото наказание, което можеха да измислят родителите ми, бе да ме спрат от тренировки.

- След 10 години упорит труд сложихте черен цвят на колана. Какво е за вас този успех?

Мария: Черният пояс означава както признание за личните ти качества, така и един вид отговорност, защото може би, когато хората знаят, че си с черен пояс и го видят на кръста ти, очакват повече от теб.

Георги: Това според мен е един вид отговорност. Например по-малките състезатели от клуба, когато дойдат и ме питат за разни неща от самия спорт и ако не мога да им отговоря, това означава, че не съм си защитил колана. Черният пояс означава сенсей - треньор. Задължаваме ме да съм в отлична форма, да не показвам слабости и да знам всичко.

- Как вашите родители посрещнаха успеха Ви?

Мария: Те бяха много щастливи. Ние все още не сме родители и не знаем какво означава детето ти да постигне такъв успех. Ние самите още не можем да осъзнаем успеха, който сме постигнали. За нас сега това е едно стечение на събитията и просто поредният цвят на колана, който сме имали желанието да вземем.

- Кой ви изведе до върховете в този спорт?

Георги: Благодарим на настоящия треньор сенсей Димитър Христов и на бившия Ивелин Керанов, който почина - Бог да го прости!, за цялостната подготовка през годините. Много е трудно състезателите да попаднат на добри учители. Ние имахме и имаме щастието да тренираме при добри специалисти.

- Някога налагало ли ви се е да демонстрирате на улицата наученото в спортната зала?

Мария: На нас ни е забранено да демонстрираме каквито и да е било знания, освен при самозащита. Случи ми се само веднъж, тогава беше наложително.   

- В исторически план майсторите в школите по бойни изкуства подбирали много строго учениците си, с цел да запазят автентичността на знанията, които преподават. Днес вие сте едни от най-добрите ученици в клуб "Самурай" (Добрич), който е сред водещите в България. На какво отдавате това?

Георги: В миналото бойните изкуства са били практикувани тайно или са били привилегия на дадена фамилия. Майсторите са вземали ученици само с нечия авторитетна препоръка, за да избегнат попадането на изкуството в лоши ръце. Днес всеки може да практикува бойни изкуства, но малцина достигат до същността им.

Записването в клуба е доброволно. С течение на времето, когато изискванията станат по-високи, се очаква от теб повече и ако ти не можеш да отговориш на изискванията, сам усещаш, че ставаш ненужен.  

- Как бихте коментирали израза „Карате започва като спорт и завършва като начин на живот“?

Георги: След 10 години бих казал, че ходенето на тренировки е вече част от ежедневието, а без каратето не можем. За нас е удоволствие, че се занимаваме с този спорт. Учи ни на постоянство, търпение и умение за концентрация.  

- Основното впечатление за карате е за бойно изкуство, чиято основна цел е печеленето на схватки. Това, обаче, отразява едно непълно разбиране на духа на изкуството. Кое е основното, което трябва да знаем за каратето?  

Георги: По време на тренировка и състезания трябва концентрация върху стила ти на игра, противника, върху всяко едно движение, защото и най-малкото разсейване може да ти коства загуба. Каратето, както и много други спортове, учи човека на дисциплина, отговорност и да се гони победата. Когато един състезател застане срещу друг, стремежът му е да бъде по-добър от съперника си. Мога да кажа, че този спорт ни калява като хора и ни подготвя за живота, когато пораснем.

- Расте ли интересът към каратето в Добрич?

Георги: Желаещите да тренират карате днес са много повече отколкото преди 10 години, когато аз и сестра ми започнахме да се занимаваме.