Обществото обикновено се държи с отделилите се държави като с разведена двойка. Приема го като тъжно събитие. Освен това, в случая с Косово, може да се стигне до нова геополитическа криза на Балканите. Ако обаче, разделянето на някоя държава се направи мирно и с разбирателство, това е повод за празнуване. Анализаторите вече определят 21 век, като ерата на малките държави.

Ако погледнем отново към статистиката, ще забележим доста интересни неща за държавите по света. Според класацията на МВФ, която подрежда страните по големина на БВП, излиза че четири от петте най-богати държави имат население под 5 млн. души. Единственото изключение е Съединените Щати, които са с население от над 300 млн. и заемат 4-то място по богатство в света.

Според световният индекс на мира, който се публикува в отчетите на Economist Intelligence Unit и отчита показатели за всяка държава като: брой убийства, брой затворници, грабежи и др., също е в полза на малките държави. Най-спокойното място за живеене на света е Норвегия (също и доста хладно), а осем от десетте най-сигурни държави имат население под 10 млн. души. България се нарежда на 54 място от общо 121 държави, а САЩ е далеч назад в класацията (96 място).

Ако погледнем към индекса на конкурентоспособността, няма как да не ни направи впечатление, че пет от седемте първи в списъка държави, са такива с население под 10 млн. души. Според индексът на човешко развитие, който подрежда страните в света по критерии като продължителност на живота и образование, има само една голяма държави сред първата десетка и това е Япония.

Ако погледнем от различна гледна точка, ще разберем защо е по-добре да си малък. От петте най-големи страни в Света, единствено за САЩ може да се каже, че е богата страна. Бразилия, Китай, Индия и Индонезия отбелязват бърз икономически напредък, но все още се броят за развиващи се държави. Да управляваш голяма държава е невероятно голяма предизвикателство.

Наскоро финландският финансов министър беше на посещение в Индия, а след срещата, индийският му колега отговори на въпрос на журналист, който го попита защо е така унил. Индиецът отговори, че до сега е разговарял с държавен представител на богата Финландия, която има население от 5 млн. души, докато в Индия 5 млн. са само слепите хора. Трудностите при управлението на голяма държава са неимоверно много, което дава преднина на по-малките.

Естествено, индийците и китайците, не винаги страдат от това че живеят в държави с над 1 млрд. население. От друга страна, това не ги прави по-велики, тъй като отношението между големината на страната и нейния просперитет, вече е отживелица. През миналия век беше по-добре да си голяма държава, поради две основни причини. Това бяха икономическо благосъстояние и сигурност. Големите държави разполагат с огромен вътрешен пазар, което води до по-силно производство и търговия. От друга страна, големите държави разполагат с големи армии, което ги прави много сигурни и трудно превземаеми.

В модерния свят, тези два фактора, като че ли губят от значението си.

Глобализацията отвори пазарите на света. Китай и Индия стават все по-богати, тъй като имат бърз и лесен достъп до развитите пазари на Запада, а не толкова заради силата на вътрешното търсене. Малките държави също търгуват усилено и трупат големи богатства, например Сингапур и Швейцария.

Да си малък също вече не е синоним на нестабилен и несигурен.

Малките държави в Европа си решиха въпроса със сигурността, като се обединиха в общ военен пакт наречен НАТО. Така страни като Белгия и Люксенбург могат да си позволят да бъдат малки и със слабо развити въоръжени сили, тъй като съществуват спокойно под опеката на американската армия, която е в основата на НАТО.

Присъединяването към обща военна организация, не е задължително условие за една малка държава. Ирландия и Швейцария не членуват в НАТО, като нито една от двете не е заплашена от инвазия. Това е така, тъй като големите държави днес, имат много по-малки амбиции за разширяване, отколкото в годините на великите империи.

Така след като оснвноните негативи на това да си малък вече ги няма, на масата остават само преимуществата. Освен всичко останало, малките страни са много по-хомогенни от големите си събратя. Това ги прави много по-слабо изложени на вътрешни социални катаклизми или диктатура. Те разполагат с много по-голямо обществено доверие и както е примера със скандинавските държави, разполагат с добре изградена социална система.

Правителствата на малките държави намират за по-лесно да въвеждат по-либерална политика и да управляват с по-малки разходи населението. Независимостта е важна и за самочувствието на една държава. Кой обръщаше внимание на балтийските републики, докато бяха част от Съветския Съюз? Никой. А сега Литва, Латвия и Естония са самостоятелни държави, които привличат огромен чуждестранен интерес.

Като вземем това предвид, не е трудно да обясним, защо навсякъде по света се говори за обявяване на независимост, сепаратизъм и създаване на самостоятелни държави. През 1945 г., в ООН членуваха само 45 държави. През 1968 г., след края на колониалния период, техният брой нарасна до 126. Днес, членки на ООН са 192 държави. Когато те станат 200, много хора по света ще кажат "на здраве", за ерата на малките държави.

money.bg