Те живели в началото на ІV век. Ермил бил дякон, а Стратоник – воин. И двамата изповядали Христа и приели мъченически венец при едно от последните езически гонения срещу християните при император Лициний (първата икона е на св. Ермил, а втората на св. Стратоник). Почитайки светата им памет си струва да си зададем въпроса, дали ние приличаме на тези велики изповедници на вярата. Дали ние, съвременните вярващи, изповядваме Христовото име и Неговото Божествено учение или го държим само на върха на езика си, а в сърцата сме си измислили някакъв „свой Христос”, някакво удобно „свое Христово учение”… Например, сред днешните християни, подобно на някаква духовна пандемия е разпространена вярата в прераждането. Мнозина дори и не подозират, че теорията за превъплъщенията противоречи на Християнството и наивно поставят на едно ниво светите Божи угодници и различните окултни учители и теософи. Но, ако наистина искаме да бъдем Христови, то не бива да не знаем какво е истинското Христово учение.
Вижте какво пише архимандрит Серафим Алексиев: „Изхождайки от предпоставката, че Бог е любов и че не може да съществува вечен ад, днешните пропагандатори на идеята за превъплъщението учат, че основен закон в духовния живот било развитието на душата, за което един живот бил недостатъчен. Понеже не можела в краткия период на едно земно съществуване да постигне съвършенство, душата се вселявала след смъртта на тялото – след повече или по-малко продължително време – в друго, ново тяло, за да продължела в него пътя на своето самоусъвършенствуване. Преражданията следвали едно след друго и имали за цел обогатяването на прераждащия се с духовен опит – с оглед да се извиси той до високо съзнание и голяма мъдрост. Кармата обуславяла не само превъплъщението, но и неговото качество: добрите дела водели към бъдещо щастливо прераждане, а лошите – към злочестина и превъплъщаване в по-унизено състояние, даже в животно. Смисълът на човешкия живот, според това лъжеучение, се състоял в следното: чрез много прераждания да се издига човек към пълно себеочистване, към висша разумност и да постига все по-голямо развитие на всички свои способности, осъществявайки уж все по-голямо освобождаване от животинските си инстинкти. Лъжеучението за прераждането претендира да поддържа надеждата за всеобщо спасение. Макар че това "спасение" в индуистко-теософски аспект не представлява никакво индивидуално отвъдно блаженство, а вливане в някаква си вечна нирвана или даже, според някои, разтапяне в небитието.
Това лъжеучение има вид на нещо много привлекателно и много правдоподобно, но ако човек се задълбочи в същината му, ще открие в него хитро сплетена дяволска измама и тънко безбожие.
Най-напред за ония християни, които си позволяват да съвместяват Християнството с учението за прераждането, трябва подчертано да изтъкнем, че това лъжеучение, идващо от езическа Индия, няма нищо общо с Християнството! Христос никъде нищо не е споменавал за превъплъщаване на душите. Ако доктрината за преражданията отговаряше на истината, Спасителят щеше да ни я разкрие достатъчно подробно, както ни е разкрил спасителното Си учение за покаянието като път за спасение (Мат.4:17; Лука 13:3-5; 15:10-24). Според Божественото благовестие, след смъртта се очаква не прераждане, а възкресение и съд Божий (Иоан. 5:26-29; Мат.10:28 и др.). И светите Апостоли не споменават нищо за прераждане на душите, а за съд над тях (Евр. 9:27). В речта си пред ефеските презвитери св. ап. Павел изрично подчертава, че през време на тригодишното си пребиваване сред тях той не пропуснал да им извести "всичката воля Божия" (Деян.20:27), което впрочем вършел навсякъде, където проповядвал. Но той никъде нищо не споменава за каквото и да е прераждане.
Божественото Откровение ни учи, че има само два живота: първият временен, а вторият – вечен. Земният живот ни е даден, за да се подготвим в него за вечния. Пропуснем ли времето на тукашния единствен живот, ние сме загубени навеки! Затова словото Божие ни предупреждава: "Търсете Господа, когато можете да Го намерите; призовавайте Го, когато е близо! Нечестивецът да остави пътя си и беззаконникът – помислите си и да се обърне към Господа, нашия Бог, – и Той ще го помилва, понеже е многомилостив" (Ис. 55:6-7).
Срещу тия думи на Писанието лъжеучението за прераждането лукаво ни нашепва: "Не бойте се! Не бързайте да се каете! Ако сега грешите, нищо още не е загубено. След смъртта си ще се превъплътите в ново тяло и тогава ще имате възможност да се поправяте. Сега си поживейте както ви е угодно! Пред вас лежи необозрима вечност, през която вие можете да се превъплъщавате безброй пъти! И все накрая ще стигнете до съвършенство!..." Излъганите от лукавия християни се поддават на тези сатанински внушения, грешат, не се каят и след смъртта си се изправят не пред възможността за някакви нови превъплъщения, а пред Божия неумолим съд!
Св. ап. Павел ни е открил това по най-недвусмислен начин, като пише под озарението на Св. Дух: „На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27). Тук особено е важен изразът „един път” (арах - гр.). Великият Апостол употребява този израз, за да обозначи и подчертае с него не само еднократността на човешкия живот на земята, но и неповторимостта на Христовата Голготска жертва. Той пише за Изкупителя: "Христос влезе не в ръкотворно светилище..., но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас; и не за да принася Себе Си много пъти в жертва.., а сега веднъж завинаги (арах - гр. ), в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва. И както на човеците е отредено да умрат един път (арах - гр.), а след това – съд, тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение" (Евр. 9:24-28).
Ето в какъв внушителен и възвишен паралел с Христовата еднократна Жертва на Голгота е поставен еднократният човешки живот на земята! Както Христос веднъж е принесъл Себе Си в жертва, тъй и човек веднъж умира, за да се яви веднага след това пред Божия съд, т.е. пред т.нар. частен съд. Ако можеше да се говори за много Христови жертвоприношения, което впрочем и най-отявлените еретици не учат, тогава би могло да се говори и за много човешки съществувания на земята. Но понеже първото е немислимо, то и второто е недопустимо.
Теософи и окултисти искат да сближат своето лъжеучение с Христовото Евангелие, но те не доотчитат, че тяхната доктрина за превъплъщенията прави абсолютно излишна Голготската жертва на Христа! Щом човек може сам да изкупи греховете си, стига да има на разположение достатъчно много "животи", в такъв случай съвсем не му е нужен Христос. Отричането на Изкуплението пък обезсмисля Християнството, защото Изкуплението е неговата ядка. Чрез злополучния си опит да омаловажи Христа и Неговото доброволно Голготско жертвоприношение теорията за преражданията издава демонично-богоборческата си същност.
С това не се изчерпват различията между доктрината за преражданията и християнството. Лъжеучението за превъплъщенията пренебрегва Божията милост, и то тъкмо тогава, когато уж излиза в нейна защита. На практика това лъжеучение обявява Божията любов за ненужна, защото и без нея, чрез преражданията си, човек можел сам да се усъвършенства и самоспасява. В словото Божие четем, че Всевишният "иска да се спасят всички човеци" (1 Тим.2:4) и че благодатно им помага в това важно дело, особено чрез Боговъплъщението и Изкуплението. Заради изкупителната кръстна смърт на Господа Иисуса Христа правилно вярващите в Него получават благодатта на Светия Дух, с чиято възраждаща и укрепяваща сила те възрастват по пътя на духовното усъвършенстване. Да се мисли, че такова усъвършенстване е възможно без Божията благодат, само по силата на някаква верига от множество прераждания е абсурдно.
Ако поредица прераждания можеше наистина да доведе до някакво усъвършенстване, то това би могло да бъде само "усъвършенстване" в злото. Христос ни изкупи и спаси "не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост" (Тит 3:5). "По благодат сте спасени чрез вярата" (Еф.2:8). Бог е благ и милосърден и няма да отвърне лицето Си от нас, ако се обърнем към Него (2 Пар. 30:9). Той е готов всичко да ни прости, стига само в дълбоко покаяние да потърсим Неговата любов и да Му поднесем като жертва нашите смирени и съкрушени сърца (Пс.50:19). От всички тези основоположни истини на християнството в доктрината за преражданията няма нито следа.
Привържениците на това гибелно лъжеучение обещават лесно "спасение", постигнато уж по пътя на превъплъщенията. Но този измислен начин за спасение е механически. Той не може сам по себе си да прероди човека, да промени душата му, да съкруши сърцето му, да облагороди мислите му, колкото и прераждания да предлага. Ако поквареният човек не се покае и чрез Тайнствата на светата Православна Църква не приема и възгрява в себе си Божествената благодат на Светия Дух, той никога няма да стане от лош – добър. Ако пък се покае, той няма нужда от прераждания, защото праведниците и покаялите се грешници веднага след смъртта си могат да наследят вечен живот у Бога.
Срещу бездушния, фаталистичен и сляп "закон" за някаква си карма словото Божие издига истината за Божията жива прошка и ободрява грешника, стремящ се покайно към спасение, като изтъква пред него Божията любов и Божията справедливост.
В перспективата на човешката свобода на волята се вижда ясно цялата несъстоятелност на лъжеучението за превъплъщенията. Бог не насилва човека в делото на спасението, но иска човекът сам да насилва себе си към добро (Мат. 11:12). Ако човекът би се прераждал и милион пъти и все не желае да се поправи, каква сляпа карма може да му помогне да се усъвършенства? И обратното, без всякакви превъплъщения, а само по силата на Божията любов и справедливост, обърналият се към Бога беззаконник може да се спаси и действително се спасява, стига от все сърце, в дълбоко покаяние, да оплаче пред духовника греховете си и да скъса решително с тях. По силата на свободната воля нито грешникът може да бъде спасен, ако не желае, нито праведникът може да очаква спасение въз основа на предишната си праведност, ако се е отклонил от нея в престъпления. Това са Божиите пътища – пътища на любвеобилна грижа и на неподкупна правда. А лъжеучителите-теософи казват: "Не е прав пътят Господен" и си позволяват да го коригират със своите басни за някакви си прераждания, когато тъкмо техният път не е прав (Иезек. 33:17).
Тук е много уместно да си зададем въпроса: "Защо са нужни много прераждания?" – Възможни са два отговора: или понеже Бог вероятно е престанал да се интересува от човека и е предоставил на слепия "закон" на кармата да го усъвършенства постепенно чрез постоянни превъплъщения, или понеже Бог вероятно е безсилен да очиства грехове, да прощава беззакония и да спасява. И двата отговора са кощунствени и абсолютно несъстоятелни.
За силата на Христа да спасява най-отчаяни грешници, и то само за няколко мига искрено покаяние от тяхна страна, говори убедително случаят с благоразумния разбойник. Този престъпник имал ужасяващи грехове, довели го до смъртна присъда, както и сам признал, като казал на събрата си, разпнат отляво на Иисуса: "Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си" (Лука 23:41). И ето, този злодей, след като се покаял и повярвал в Христа, чул от Спасителя дивните думи: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43). Кое му помогнало да влезе в Царството на спасените? Някакви негови множество превъплъщения ли? Не! Помогнали му: вярата му в Христа, дълбокото му съкрушение, което го разтърсило в последните минути от живота му и Божията непостижима милост, Божията всеочистваща благодат, към която той се приобщил чрез смиреното си покаяние.
Примерът с разкаялия се разбойник не е единствен. В миналото, а и днес съществуват множество случаи на помилвани закоравели грешници, каквито са били разбойникът Мойсей Мурин (житие – 28 август), убиецът Варвар (6 май), разпътната Мария Египетска (1 април), блудницата Евдокия (1 март), магьосникът Киприан (2 октомври) и много други. Те всички искрено се обърнали към Христа и станали светци, без да имат нужда от някакви превъплъщения за изкупуване на безбройните си грехове. След като намерили пътеката на благодатта, за тях е бил достатъчен един кратък човешки живот и една безкрайна Божия милост, за да постигнат в късо време благословената цел на нашата вяра – спасението на душата (1 Петр. 1:9).
Истината и лъжата са несъвместими. Тръгнеш ли със заблудите, ти напускаш пътя на истината. Приемеш ли лъжеучението за преражданията, ти отхвърляш богооткровеното Божие слово за Изкуплението и се отказваш от Христа, пролял Кръвта Си за нас! Да помним съвета: "Нека държим неотклонно изповеданието на надеждата!... Защото ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците... По-тежко наказание ще заслужи оня, който е потъпкал Сина Божи и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен и е похулил Духа на благодатта!" (Евр. 10:23-29)
От подобно нещо да ни опази Бог, по молитвите на честваните днес св. мъченици Ермил и Стратоник.
Из книгата на доц. д-р архимандрит Серафим Алексиев „Беседи за живот след живота”.