Когато слушателят влезе в концертната зала и вземе програмата в ръце, той вече е в очакване да се потопи в света на емоциите. Обаче, малко преди да настъпи този миг, на сцената излиза един „говорител” и тази вътрешна хармония се нарушава. Той започва да говори за някои отвлечени неща /колко сме добри и колко по-добри ще станем, например след Коледните и Новогодишните празници/. След това продължава да обяснява необяснимото. Започва да чете и програмата на концерта, която слушателите притежават, и хората започват да се питат защо? Може би ни таксуват за неграмотни?! И на края „говорителят”, бидейки музикално некомпетентен, започва да греши, да казва ИЛАРГО вместо ЛАРГО, в други случаи да твърди, че „Тракийски танци” е от П. Владигеров и т.н. При такава ситуация цялата нагласа за добро преживяване рухва. За това говорител не трябва да има. Това, което се прави, е в противовес и с логиката, и с добрия вкус. На концерт, като на концерт, а не като на „Концертно събрание”. /У нас даже и диригентите си позволяват да говорят на дълго./

            Колкото до поднасянето на цветята, този ритуал също не се нуждае от думи. Това действие може да свърши едно хубаво дете или млада дама, независимо кой е поръчителят. Обикновено в цивилизования свят това са производителите на цветя. Това за тях и е реклама, и съпричастност към красотата, която се твори на сцената. Този акт има и обществен ефект – не се бърка в хазната.

            Нека споменем и за поканата, изготвена за Коледните и Новогодишните празници. На лицевата й част, на зелен фон /снимката е правена през пролетта/ достолепно стоят фигурите на новооткрития паметник на братята „Св. Св. Кирил и Методий”. И човек се пита, каква е връзката и между сезоните и между двата празника – Коледа и Нова година и 24 май?!

            Ако сме решили да се европеизираме, то трябва да се тръгне отгоре – от ИЗКУСТВОТО. Не е без значение и как ще се организира.

Ахил КАРАМУЗОВ