Това заяви в интервю за НДТ 28-годишният добричлия Стилиян Георгиев, обявен за сумист №1 на България за 2007 година, след като стигна до сребърните отличия на световното и европейското първенство м.г.

-   Кога започна да се занимаваш със сумо?

-   Със сумо започнах да се занимавам преди осем години. През 2000 г. бях студент по борба в Национална спортната академия. Видях състезатели, които тренираха сумо и проявих интерес. Така започнах, на шега. Отидох на една тренировка и от тогава досега  тренирам сумо. 

-   Какви успехи имаш като състезател?

-   Бил съм републикански шампион шест или седем пъти, не мога да кажа точно. Четирикратен европейски шампион, три пъти втори и три пъти трети на Европейско първенство, веднъж световен шампион, два пъти втори и два пъти трети на Световно първенство.

-   Тази година си обявен и за сумист №1 на България, което се случва за първи път. Очакваше ли това признание? Какво представлява то за теб?

-   Очаквах го, макар да се съмнявах, тъй като доста години подред Петър Стоянов все беше шампион и постоянно той беше обявяван за сумист №1 на България. Бяхме свикнали все той да е, но тази година и двамата сме в челото на класацията на Българската федерация по сумо. За мен това е едно признание.

-   Когато кажем "сумист", се сещаме за  човек, който е много едър, дебел, с много мазнини. Ти не отговаряш на тази характеристика...

-   Настина, когато се чуе "сумист", представата е за много дебел човек. Това е така, защото представата е изцяло от сумото, което се практикува в Япония. В световен мащаб има три категории - до 85 кг, до 115 кг и тежка, където състезателите наистина изглеждат физически много добре сложени. Аз съм виждал хора, които са по на 200 килограма и почти нямат мазнини, което показва, че сумото не е само спорт за дебели и увиснали хора.

-   Колко тежки сумисти ти си побеждавал?

-   Аз съм побеждавал от най-малките - от моята категория - до 85 кг, до по 240-260-килограмови състезатели. Има турнири, в които участваме в абсолютна категория, където няма ограничения за килограмите. Там съм надвивал доста хора над 150 килограма.

-   Големите сумисти имате прозвища. Твоето е Лъвското сърце. Кой ти го даде и как?

-   Лиляна Кънева - председател на Българската федерация по сумо. Тя е поетеса и търси по-различен поглед. Избрала е Лъвското сърце, може би, заради това, че в единоборствата с големите и едри противници се хвърлям с всички сили и отстрани изглежда сякаш мишка дърпа котка. Може би, затова.

-   Ти доказа, че имаш Лъвско сърце на изминалото Световно първенство в Чанг мей в Тайланд, където участва, може да се каже, с един крак, тъй като беше сериозно контузен...

-   Да, това беше едно от най-трудните ми състезания. Първо, като противници, после като нагласа дали да изляза. Имах много тежка контузия с разкъсване на кръстни връзки, разкъсване на менискус, нарушаване на ставния хрущял. Една седмица преди Световното първенство състоянието ми много се влоши. До петък не можех да вървя. В събота мислех да не участвам, но в неделя адреналинът ме вдигна на крака. Бях със специални превръзки. Дори криех от докторите, тъй като имах метални пластини отстрани. Успях да се закрепя, да се сборя и да стигна до финала, където кракът ми не издържа. Когато с една крачка стъпих встрани, кракът ми поддаде, аз се опрях без да имам контакт с противника.

-   Колко време ще се лекуваш?

-   Ден след като се прибрахме от Тайланд, бях на операция. Вече минаха 50 дни. Възстановяването е около шест месеца. Надявам се да се възстановя малко по-рано, за да мога да участвам тази година във всички големи първенства.

-   Кое задържа българските сумисти да се занимават с този спорт. В световен мащаб сумистите получават луди пари, има големи наградни фондове, а у нас ситуацията е доста по-различна...

-   Наистина, в Япония се получават много големи суми и в доста страни по света сумистите получават много добри заплати и премии. Но, това не се случва в България. Премиите у нас са, да не казвам оскъдни, но минимални, с които състезателят не може да покрие дори храната си. И това е, ако си шампион. Ако не си - всичко правиш на добра воля. Аз живея в САЩ. Прибирам се изцяло на мои разноски, имах операции, които са доста скъпи, а всичко излиза от джоба на състезателя. Затова сумото може да се характеризира като спорт на добра воля. 

-   Колко струваше последната ти операция и колко бе премията ти за медал от световно или европейско първенство?

-   От европейското и от световното първенство парите са около 3 000 лева, а операцията ми струваше 4 000 лева.

-   Ти участваше в една интересна верига "Big Boys" в САЩ. Разкажи повече за нея...

-   Това бе малко по-различно сумо и в тона, в който трябва да се движи световното сумо. Това бяха професионални турнири, наподобяващи на японската лига. Бяха поканени 24-те най-добри състезатели в света. В това число бях и аз. След мен най-лекият състезател бе 150 кг. Наистина, състезанието беше много атрактивно. Бяха вложени много пари. Състезателите получаваха много добри премии, особено, ако се вземе медал. Медалът там беше по 10 000 долара. Всичко бе осигурено. Плащаха се седмични заплати. Беше наистина голямо шоу и доста хора присъстваха на тези турнири. Сега временно прекъснаха, поради финансови или други причини, не съм точно запознат. Но, очаквам до края на годината тези турнири да се възобновят. Организаторът им твърди, че новото издание ще е още по-добро и по-мащабно.

-   В него вие сте се чувствали като големи звезди. Как ви предразполагаха?

-   Спяхме в най-хубавите хотели. Състезанията се провеждаха в най-хубавите зали - като "Медисън скуеър гардън" и от този ранг. Всичко ни бе платено. Храната бе колкото желаем и то много добра. Постоянно обикаляхме по шоута. Движехме се само с най-мощни лимузини. Дори накрая се шегувахме с един състезател, защото до летището ни изпратиха с обикновена лимузина, че ще се оплачем и че сме обидени.

-   Колко бе общият награден фонд?

-   Турнирите бяха с награден фонд, който осигурява 10 000 долара за първия, 5 000 долара за втория и 2 000 долара за третия. Имаше и седмични възнаграждения. Последният турнир, който не се състоя, предвиждаше победителят да получи 1 милион долара.

-   От две години живееш в САЩ, след като съпругата ти Мария спечели "Зелена карта". Америка това ли е, което вие очаквахте?

-   Доста хора, като чуят думата Америка, мислят, че който е там, живее много добре, взема много пари, живее един много добър живот. Това не е точно така. Всеки, който е отишъл в друга държава, знае колко трудно е едно начало, колко трудно се достига добра работа, особено, ако езикът ти не е на ниво. Наистина, началото в САЩ е много трудно. Отиваш в една държава, в която всичко е различно. Това е хубавото на Америка, че когато имаш амбиции, можеш да успееш. Много малко хора изкарват много пари и са много богати в САЩ, но те дават, ако си работещ човек, спокоен и нормален начин на живот.

-   В кой град живееш и с какво се занимаваш?

-   Живея в Атланта, щата Джорджия. Работя като треньор към един университет. В този щат борбата е много слабо развита. С треньора, който откри борба към този университет, започвам да популяризирам и сумото. В САЩ спортът изцяло разчита на университетите и армията - това са местата, откъдето израстват световните шампиони.

-   Разбрах, че си получил и предложение от националния селекционер по сумо - да му помагаш. Вярно ли е това?

-   Да, на Световното първенство в Тайланд новият треньор на американския отбор, който бе дългогодишен състезател, разбра, че съм в САЩ и ми отправи оферта. Тя все още не е конкретна. Просто каза, че иска да работим заедно. Когато се прибера в САЩ, ще уточним условията за нашата взаимна работа.

-   Защо не се състезаваш от името на САЩ?

-   Тъй като все още нямам американско гражданство - трябват ми още две години и половина-три. САЩ оценява хората- професионалисти, на които може да разчита. Дори и за тези, които са отишли като бегълци там, но са добри в дадена област, има случаи, когато им се дава Зелена карта. Това може да стане и при мен, но още е много рано. САЩ има нужда от хора - работещи емигранти, които си плащат данъците и така издържат тази държава.

-   Навремето ти си открил Котоошу. Как стана?

-   Аз навремето бях състезател по свободна борба. Калоян тренираше. Видях го, голямо момче, което може да се вмести в сумото и го викнах в залата. С него дълго време тренирахме. Доста време тренирахме и само двамата. Това може да се определи като откриване, защото Котоошу наистина е роден за спортист.