изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-01-21 @ 07:49 EET
Днес честваме на св. Иоан Златоуст    
Общество Църквата почита паметта на св. Иоан Златоуст най-тържествено на 13 ноември, а днес се чества връщането на мощите му в Цариград.

Св. Иоан Златоуст е един от тримата велики светители на Църквата, наричани още и вселенски учители – заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. Тяхната обща памет се чества в на 30 януари.


Св. Иоан Златоуст е наричан светило на света, стълб и опората на Църквата, проповедник на покаянието... Родил се през 347 г. в Антиохия. Баща му заемал висока длъжност в императорската войска, но починал, когато Иоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, но не пожелала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитанието своя син. Св. Иоан учил в Антиохийската школа при прочутия езически учител по красноречие Ливаний. Иоан скоро проявил такива изключителни способности, че дори Ливаний се удивявал на неговите успехи. Запитан, кого би посочил за свой заместник по красноречие, Ливаний отговорил: “Бих искал след мене да назнача Иоан, но християните ни го отнеха”. А пък като гледал с какви добродетели е украсена душата на майката на светеца Антуса Ливаний възкликвал: “Какви удивителни жени се срещат между християните?”


След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Иоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба. Но суетата на света бързо го отегчила и той скоро изменил начина на живот. Започнал да изучава Свещеното Писание и, изпълнен с любов към Бога, прекарвал по-голямата част от времето си в молитва.


След смъртта на майка му Иоан раздал цялото си имущество на бедните и приел монашество. Постепенно той толкова възраснал в духовните подвизи, че Бог го дарил с чудотворна сила. И постепенно добродетелите му и високата му мъдрост така го прославили, че множество народ започнало да идва при него за съвет и изцеление. Иоан изцелявал душевните и телесни недъзи и винаги съветвал болните да започнат да водят благочестив и богоугоден начин на живот.


Притесняван от растящата си слава Иоан почувствал нужда от по-голямо усамотение, където да се отдаде спокойно на молитва и богомислие и затова се оттеглил самичък в една пещера. Но строгият живот, който водел и лишението от храна, което си налагал съвършено го изтощили и разстроили здравето му. Така по Божи промисъл се наложило той да се върне в света, където скоро Антиохийския епископ го ръкоположил за свещеник.


Тук разцъфнала дарбата му на проповедник. Неговите поучения действали потресаващо върху слушателите. Привлечени от красноречието му, те започнали масово да посещават храма, в който той проповядвал. Иоан обяснявал на слушателите християнските изисквания, укрепявал ги във вярата, изтъквал нуждата от добри дела, учел на любов и милосърдие. Тук той получил прозвището си Златоуст. Това станало след като веднъж една жена пленена от словото му, го прекъснала и извикала: “Златни ти уста Иоане, бъди благословен!”


През 397 г. въпреки, че се считал за недостоен за подобно служение, Иоан трябвало да отстъпи пред желанието на народа и императора и да приеме архиепископската катедра на Цариград.


След встъпване в длъжност, първа му грижа било духовното издигане на свещенството. Св. Иоан им давал личен пример, като проповядвал, подпомагал бедни, посещавал болни, строил болници. Любовта му към бедните нямала граници и затова в своите проповеди той често говорел за милостиня и убеждавал богатите да делят средствата си с бедните братя. Останалото си време св. Иоан посвещавал на молитва и изучаване на Свещеното Писание. Той написал тълкуване на книгите на Свещеното Писание и изложил чина на Божествената Литургия, която и до днес се отслужва в нашите храмове почти всеки ден и е известна с името “Златоустова Литургия” (Руското издание на съчиненията на св. Иоан Златоуст наброява дванадесет тома. (започна и издаването им на български език, до този момент са издавани само някои неща). Един от най-древните паметници на старобългарската литература например е т. нар. сборник "Златоструй", който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество.)


Впрочем, от това време е останал един твърде интересен случай. Една нощ някакъв велможа трябвало да дойде при св. Иоан и той поръчал на своя секретар Прокъл да го въведе като дойде. (Прокъл бил цариградски патриарх малко след св. Иоан и също е канонизиран за светец, паметта му се чества на 20 ноември.) Когато велможата дошъл и Прокъл се приближил до вратата на св. Иоан, за да му каже той чул отвътре разговор. Разбира се, Прокъл бил озадачен, кой може да е влязъл при патриарха без негово знание. Надникнал през ключалката и видял, че зад св. Иоан Златоуст стои благовиден мъж, който му диктува, а светителят пише. Прокъл казал на велможата, че патриархът е зает. Разговорът продължил до разсъмване. На сутринта св. Иоан запитал своя ученик дали не е идвал велможата да го търси. Прокъл отговорил: “Да, идва, но аз не посмях да го пусна, защото с тебе беседваше някой друг почти цяла нощ.”


“С кого съм беседвал! – казал св. Иоан – никой не е идвал при мене тази нощ.”


Прокъл му описал външния вид на човека, как стоял близо до него и му говорел нещо на ухото. После погледнал иконата на св. ап. Павел, която била на стената и изненадано казал: “Ето този беше човекът, който беше с тебе нощес!”. Оказало се, че самият ап. Павел се явявал нощно време на св. Йоан Златоуст и му изяснявал посланията си, които по онова време светителят тълкувал. Тук трябва да кажем, че писменото наследство от тълкувания и беседи са наистина безценни. Руското издание на съчиненията му е от 12 тома.


Както в Антиохия, така и в Цариград проповедите на св. Иоан привличали все повече и повече слушатели. И трудовете на добрия пастир не останали без последствия. Благочестието на цариградските жители значително се усилило. Живото и пламенно слово на Йоан възбуждало в сърцата на слушателите любов към добродетелите и отвращение от греха. Простичко казано, проповедите на св. Иоан променяли живота на жителите на столицата, толкова истински и въздействащи били (Ние във времето при всеки удобен повод, разбира се, ще ви представяме негови проповеди, за да се убедите в това и заедно да почерпим наставление в добродетелта от великия светител). Обикновеният народ твърде много обикнал св. Иоан и се стичал да го слуша.


Обаче тия, които той изобличавал в своите проповеди, започнали да негодуват срещу него. Защото св. Иоан бичувал лихварството, сребролюбието, безсмисления разкош и застрашавал с Божия съд всички, които угнетяват невинните и ограбват бедните (Затова словата му и до днес звучат изключително актуално).  Така недоброжелателите на св. Иоан започнали да плетат интриги срещу него. Те говорели, че той е гневлив, зъл и горд, че в своите проповеди не толкова съветва, колкото укорява и обижда. Скоро в лицето на императрицата Евдоксия тия хора си намерили своя покровителка. Евдоксия била необикновено сребролюбива, правила лъжливи доноси и обогатявала своята хазна по разни нечестни начини. Св. Иоан често се застъпвал за онеправданите от нея. Когато той в своите проповеди говорел за лихварството, или против сребролюбието, когато застрашавал със справедливия Божи съд ония, които угнетяват невинните, ограбват имуществата на бедните, тя приемала неговите слова за лична обида и, като намразила Иоан, започнала да търси начин да го отстрани от катедрата.


Няколко пъти императрицата изпращала да му отправят предупреждения за неговите смели речи, но св. Иоан отговарял на пратените така: “Не мога да не чувам гласа на обидените, стенанията и въздишките на плачещите; не мога да не укорявам тия, които не вървят по правия път! Аз съм епископ и мен ми е поверена грижата за душите на вярващите. Изобличавам беззаконието, бичувам греха на съгрешилия, не назовавам по име никого и уча всички да не правят зло, да не обиждат ближния. Ако съвестта на някой от моите слушатели го изобличава, той трябва да негодува не против мене, а против самия себе си и да се старае да поправи живота си. Ако царицата вижда злото в себе си, тя няма защо да се сърди. Аз няма да престана да говоря в защита на правдата, защото съм длъжен да угаждам на Бога, а не на човеците.”


Веднъж една проповед на св. Иоан направила особено впечатление на слушателите. Злонамерени лица донесли на императрицата, че в речта патриархът е изобличил самата нея. Тя се оплакала на императора и след серия от интриги светителят бил свален от катедрата си и осъден на заточение. Св. Иоан бил в църква, когато вестта за осъждането му се разнесла в града. Започнало силно негодувание. Две денонощия народът не допускал стражата да откара техния любим архипастир. Но блаженият Иоан решил да излезе от църквата и сам да се предаде в ръцете на стражата, която трябвало да го отведе на мястото на заточението.


По този повод, в препълнения от народ храм, той произнесъл следната трогателна реч:


- Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажете от какво да се боя? От смъртта ли? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка (Фил. 1:21). От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, явно е, че и нищо не можем да изнесем (1 Тим. 6:7). Не се боя от бедност, не желая богатства, не се боя от смърт и не искам да живея, освен за вашия успех. Аз за туй говоря за сегашното мое положение, възлюбени, за да ви успокоя. Никой на може да ни раздели! Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата любов - в непоколебимата вяра. Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е крепост, то ми е спокойно пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата му са за мене стена и ограда. Кои са тези слова? Христос казва: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Христос е с мене! От кого да се боя? – нека се надигат срещу мене вълните, морето, неразумието на силните – всичко това за мене е по-слабо от паяжина... от никого и от нищо не се смущавайте. Бъдете усърдни в молитвата! Ние се разделяме по място, но чрез любов сме съединени, дори смъртта не може да ни разлъчи. Макар и да умре тялото ми, но душата ми е жива и ще си спомня за вас – за тоя народ.


Така светителят бил изпратен на заточение. Но той не само, че не паднал духом, но даже и утешавал другите от мястото на своето изгнание. Оттам той писал: „Който сам на себе си не вреди, нему никой не може да навреди”. Той бил многократно местен от място на място, а на стражите било наредено да се отнасят жестоко към него. В продължение на три месеца св. Иоан бил жестоко измъчван. Вследствие на това той не могъл да стигне до мястото, където последно бил заточен – на брега на Черно море. По пътя спрели в едно градче – тук св. Иоан отслужил св. Литургия и се причастил. Последните му думи били: „Слава Богу за всичко!”


Тридесет години след смъртта му мощите му били пренесени при особена тържественост в Цариград. Тогава Босфорът буквално почернял от лодките на благочестивите посрещачи. Тъкмо това връщане на мощите честваме и ние днес. Затова нека се уподобим на тези благочестиви цариградски жители и да се помолим на великия духовен пастир св. Иоан Златоуст така:


От твоите уста, подобно на светлина от огън, като възсия благодатта просвети вселената: не световните съкровища на сребролюбието потърси, а висотата на смиреномъдрието ни показа, и с твоите слова, като ни учиш, отче Иоане Златоусте, моли Словото, Христа Бога да се спасят нашите души.

Владимир Дойчев

bgnewsroom.com

 


Сходни връзки

Днес честваме на св. Иоан Златоуст | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди