На 10 февруари църквата отбелязва св. свщмчк Харалампи Чудотворец и св. Валентина.
Денят е по-известен в народния календар като Чуминден и се празнува за здраве на хората, против чумата. В народните представи тя изглежда като старица, която постоянно е на път и носи със себе си тефтер, в който са записани имената на хората, които трябва да погуби. Свети Харалампи пък е познат на хората като лечител на болести и рани и господар на всички болежки. Легенда разказва, че чумата е затворена в шише и св. Харалампи я е хванал и държи. Господ ще пусне чумата, когато хората станат много грешни.
Според други предания, чумата се родила на Атанасовден и веднага започнала да скита и да мори де когото срещне с острата си коса. Ако не бил св. Харалампи - да я залови и окове в девет вериги, щяла да умори света. Затова в иконографията обикновено светецът е изобразяван с дълга бяла брада и с ръка, вдигната за благослов. Често могат да бъдат срещнати и изображения, в които той бие и мъчи чумата.
За да се предпазят от болести, на този ден хората сутрин рано премитат къщата и двора, почистват, след това готвят гозбите. Стопанките правят обредни хлябове. На обяд се слага трапеза, като задължително трябва да присъства питка с мед, свински джолан в гърне или мусака и картофено пюре. Най-възрастната жена в дома прикадява трапезата, сипва от гозбите, чупи от питата с мед и разнася от тях за здраве из махалата. Тъй като св. Харалампи е открил и чудодейните свойства на меда, това е празникът на пчеларите. На този ден медът се освещава и част от него се пази като лек срещу шарка и други болести през цялата година.

НДТ по "Български празници и традиции"