От 1940 година, по силата на Крайорския договор, е изселен в генералтошевското село Кардам. Тук се установява със своите родители и се занимава със земеделие. Има завършено четвърто румънско отделение. В училището го сочели за добър ученик. От 1930 година се научава да свири на кавал. През 1942 година отива да служи в Българската армия в Скопие, Македония. Свирел редовно, когато бил в почивка. Командирът на ротата чул мелодиите на кавала и попитал кой свири. Заповядал да извикат редник Атанас Илиев да им посвири, но той отказал категорично. Командирът се ядосал, повикал го повторно и му ударил два шамара, защото не изпълнил заповедта му. Тогава Атанас хвърлил кавала и дълго време не свирил. Атанас Илиев участвал в Отечествената война като радист. Сочели го като майстор - за минута подавал 110 морзови знака. 
След войната Атанас се прибира в Кардам и се жени за Иванка Колева от с. Горняк. От съвместния си живот има три деца, - Коста /1977 г./, Величка /1950 г./ и Кольо /1953 г./. От 1978 година по настояване на читалищната секретарка Янка Дочева се включва в оркестъра на читалището - свири и на кавал, и на гайда. Жена му Иванка умее да пее, има над 80 народни песни. Участва в битовия хор на селото и в пенсионерския клуб.
Никое от децата и внуците не поело по пътя на Иванка и Атанас - да изпълнява хубавата българска народна музика и песен. За своя житейски път Атанас казва, че музиката му е давала кураж. Свирил е на надпяването в Дебрене, на Текето, по села и градове.
Сега, в тези зимни дни Атанас и Иванка, които са в понапреднала възраст, разказват спомените си. Обръщат се към мен: "Иване, хубаво, че ни потърси, намери се кой да ни отвори вратата и да ни погостува. Благодарим ти за хубавата раздумка и приятните мигове". Атанас, въпреки 88-годишната си възраст, взема гайдата, свири и на кавал, след това кани жена си Иванка да изпълни няколко песни. Сред тях са "Диляна, мома хубава" и "Тръгнала Стойна за вода". Атанас също е бил певец като младеж, сега неговите песни се изпълняват от младото поколение. Той пази гайдата и кавала си като археологическа находка.
През 2005 година дядо Атанас получава очно заболяване и в момента не разпознава хората. Въпреки тежкото увреждане взема гайдата и посвирва. Ако не свири - стяга му се душата. Обръщам се към всички читатели - да знаят за Атанас Илиев.

Иван ЖЕЧЕВ