| изпрати публикация : календар : търсене : статистика : Архив : Има ли Дядо Коледа? : Интернет връзки : Polls |
|
|  |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Министър-председателят на Македония Любчо Георгиевски е на официално посещение в България. Подписана е българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор, с която България признава македонския език, като език на територията на Македония, но не и на България. Декларацията е подписана в София от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Компромисът от българска страна се свежда до официалното признаване на македонския език за Македония. Тази взаимно приемлива формула е за преодоляване на т. нар. езиков спор при подписването на двустранните документи. С това е деблокиран процесът на изграждане на договорно-правната база на сътрудничеството между България и Македония. Вторият абзац от декларацията гласи, че "Двете страни нямат териториални претенции една спрямо друга" и "нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута на лица в България, които не са граждани на Република Македония". С този текст Македония декларира, че няма да предявява претенции за съществуване на македонско малцинство в България и съответно няма да настоява да му се предоставят права и свободи, като на такова. Това е в пряко противоречие на чл. 49 от конституцията на Македония, според който страната трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България. Съпротивата срещу декларацията има и в Македония, и в България. 
Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за създаване на международен трибунал за лица, обвинени във военни престъпления в Югославия. 
Приет е законът за аграрна реформа - земята е върната на бившите й собственици. 
Родена е Дрю Баримор – американска актриса. Първият й дебют е на четири години в "Altered States" (1980 г.) на Кен Ръсел. Роли в: "Подпалвачката " и "Котешко око", "Отровната Айви"(1992 г.). “Altered States”, “Подпалвачката”, “Irreconcilable Differences”,“Котешко око”,“See You in the Morning”,“Далеч от дома”,“Motorama”,“Отровната Айви”,“Guncrazy”,“No Place to Hide” ,“Inside the Goldminе” ,“Mad Love”,“Everyone Says I Love You”,“Scream”, “Best Men”,“Сватбата на певеца”,“Skipped Parts”,“Извънземното”,“Лоши момичета”,“Батман завинаги”,“Целуни ме”,“Ангелите на Чарли”,“Момчетата на моя живот”,“Мансардата”,“50 първи срещи”. 
Александър Солженицин завършва романа си “Архипелаг ГУЛАГ”. Академик Солженицин е руски писател хуманист и общественик. Роден е на 11 декември 1918 г. През 1941 г. Солженицин завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, от есента на 1942 г. е офицер, командир на батарея за звуково разузнаване. Като командир на батарея служи на различни фронтове по време на Втората световна война. През февруари 1945 г. е арестуван и осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. Солженицин е заточен до живот в Казахстан, но през 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област (Централна Русия). Става известен като писател след публикуването на повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г.). И двете повести са публикувани в сп. “Новйй мир” от А. Т. Твардовски. След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. Подложен е на преследване от властите и нападки в печата, радиото и телевизията. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. изпраща писмо, обявявайки се против цензурата. След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) Солженицин е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е съветското гражданство и е експулсиран в Германия (тогава ФРГ). Там живее, подпомаган от Х. Бьол. От 1976 г. живее в щата Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. Солженицин се завръща в Русия и през 2002 г. учредява награда на свое име. Пръв неин носител е писателят В. Распутин. Книги на Солженицин са: “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (т. 1-8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г., допълнена 1991 г.), “Април 1917 г. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., т. 1-2), “Публицистика” (т. 1-2, 1995-1996 г.), разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва едва през 1990 г. (т. 1-8). Носител е на Нобелова награда за литература за1970 г. Тогава той отказва да напусне СССР и неприсъства на награждаването. 
Подписан е договор, разрешаващ на САЩ да разполага ядрено оръжие на територията на Великобритания. 
Елвис Пресли за първи път попада в музикалния хит-парад - песента му “Heartbreak Hotel” остава на първо място 8 седмици. 
Комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Първата група включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка.
Умира Антонио Мачадо-И-Руис - испански поет и драматург, свързан с демократичните и свободолюбиви традиции на испанската литература. Роден е на 26 юли 1875 г. в Севиля. Автор е на няколко тома лирика, между които сб. “Мъка” (1903 г.), “Полята на Кастилия” (1912 г.) и др. Заедно с брат си Мануел Мачадо (също поет) създава няколко пиеси. 
Забранява се прелитането на самолети над Белия дом. 
Поставя се началото на българския балет със спектакъла „Копелия“ от Леон Делиб в хореографията на Анастас Петров. 
Роден е Джулиано Монталдо - италиански актьор и режисьор. Снима се в: “Внимание, бандити!” (1951 г.), “Повест за бедни влюбени” (1953 г.), “Разгромените” (1955 г.). Дебютира като режисьор през 1961 г., а през 1965 г. снима “Здрава хватка”. Снима развлекателния филм “На всяка цена” (1967 г.). От края на 60-те години разработва теми от т. нар. политическо кино: “С нам и Бог” (1969 г.), “Сако и Ванцети” (1971 г.),“Джордано Бруно” (1973 г.). През 1976 г. Монталдо снима “Анеза отива на смърт” по романа на Р. Вигано. През 1978 г. снима тв фантастичен детективски филм “Затворен кръг”. Успех Монталдо постига с трагикомичния трилър “Играчката” (1979 г.). През 80-те години работи върху тв сериали: “Христофор Колумб” (1984 г.), “Сбогом, Енрико Берлингуер” (1984 г.),”Октопод 2” (1985 г.), “Златни очила” (1987 г.), “Време за убиване” (1990 г.). 
Умира Влас Михайлович Дорошевич - руски писател, театрален критик и публицист. Автор е на фейлетони и памфлети: "Московската консерватория" (1899 г.), "Старият палач" (1900 г.), "Форма за журналисти" (1902 г.), "П. Н. Дурново", "Граф Вите" (1906 г.), "Послание към кадетите" (1907 г.), "Черносотненци" (1916 г.), "Николай II" (1922 г.) и др. Сборник с разкази и фейлетони: "Ролки за коса" (1893 г.), "На смях" (1912 г.), сатирически повести: "Премиер" (1907 г.), "Гений" (1916 г.) и др., книги с очерци: "В обетованата земя (Палестина)" (1900 г.), "Легенди и приказки за Изтока" (1902 г.), "Сахалин (Каторга)" (1903 г.), статиите, фейлетоните и очерците за театъра са обединени в сб. "Стара театрална Москва", издаден посмъртно през 1923 г. 
Църковна "преобразователна" комисия, съставена от Светия синод, с председател митрополит Симеон Варненско-Преславски и членове: архимандрит Стефан, архимандрит Павел и протойерей Ст. Цанков започва работа по преработване на Екзархийския устав (до края на 1920 г.). 
Умира Панайот Иванов Хитов - български хайдутин и четнически войвода, деец на национално-революционното движение. Роден е през 1830 г. в Сливен. През 1858 г. влиза в четата на сливенския войвода Георги Трънкин, а след неговата смърт я оглавява. През април 1864 г. се отправя за Белград, за да събере четници. Поради забраната на сръбското правителство за формиране на българските чети на негова територия, Хитов се прехвърля тайно със свои четници в български земи и се установява в Западна Стара планина. През пролетта на 1866 г. се прехвърля във Влашко и влиза във връзка с Г. С. Раковски. Включва се в създадената от него революционна организация “Върховно народно българско тайно гражданско началство”. През пролетта на 1867 г. участва в организирането на чети и на 28 април с около 30 души (със знаменосец В. Левски) преминава р. Дунав близо до Тутракан. Целта е да се установи настроението и готовността на българския народ за борба. Насочва се към Стара планина и се установява в Котленския балкан, а после в Сливенско. Свързва се с останалите живи четници от разгромената чета на Филип Тотю и заедно се прехвърлят в Сърбия. Участва във формирането на Втора българска легия (1868 г.) в Белград. Избран е за член на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Присъства на общото му събрание в Букурещ (1872 г.), поддържа връзки с комитетски дейци в български земи. През август 1873 г. разработва подробен план (останал нереализиран) за дейността на БРЦК, който представлява синтез между четническата тактика на Г. С. Раковски и тактическите разбирания на В. Левски. Председателства Общото събрание на БРЦК през 1875 г., което взема решение за вдигане на Старозагорското въстание. Не участва непосредствено в него и в Априлското въстание 1876 г., но се включва активно в Сръбско-турската война същата година. След обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се явява като доброволец. След преминаването на р. Дунав от руски войски е привлечен в щаба на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко. След освобождението на България е околийски началник в Сливен, след това се установява в Русе. Взема участие в Сръбско-българската война (1885 г.). Избиран е за народен представител. Поради откритите си русофилски позиции си спечелва неприязненото отношение на княз Фердинанд I и на Стефан Стамболов. Автор е на “Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи” (1872 г.). Около 1880 г. оставя в ръкопис “фамилиарни бележки”, които допълват издадените вече мемоари. 
Умира Фердинанд дьо Сосюр - швейцарски езиковед, предтеча на структурализма. Роден е на 26 ноември 1857 г. в Женева. Следва физика в Женевския университет (1875 г.), като посещава и курсове по философия и история на изкуството. През есента на 1876 г. се прехвърля да учи в Лайпцигския университет, където слуша лекции по староперсийски при Х. Хюбиман, по староирландски при Е. Виндеш, по история на немския език при Т. Брауне, по славистика и по литовски език при А. Лескин, участва в семинара по сравнителна граматика при Г. Курциус. По това време обнародва и единствената си монография - “Изследване върху първоначалната система на гласните в индоевропейските езици” (1878 г.). През февруари 1880 г. защитава успешно дисертацията си върху частен проблем на санскрита. През есента на 1880 г. се установява в Париж, където посещава лекционни курсове на М. Бреал, Ж. Дармшетер, Л. Аве, А. Берген. Избран е за частен доцент по готски и старовисоконемски в Секцията по исторически и филологически науки на Ecole des Hautes Etudes. Член е на Парижкото лингвистично дружество от ученическите си години. В края на 1882 г. е избран за заместник-секретар на дружеството и става фактически редактор на печатното му издание “Memoires de la Societe de linguistique de Paris”. От 1891 г. живее и преподава в Женева, където е редовен професор по санскритски и сравнителна граматика на индоевропейски езици. До 1912 г. води около 20 разнообразни курсове. До 1908 г. се занимава успешно с анаграмите. През 1916 г. излиза посмъртно “Курс по обща лингвистика” - лекциите му от периода 1907-1911 г., събрани, обработени и издадени от Ш. Байи, А. Сеше в сътрудничество с А. Ридлингер. 
Умира Франциско Индалесио Мадеро - мексикански политик, президент на Мексико (1911 г.). Учи в Мексико, Франция, САЩ. Политическата си кариера започва през 1904 г. Той е един от ръководителите на Мексиканската революция (1910-1917 г.). Обявява се против засиленото влияние на чуждестранния капитал. Убит е в резултат на контрареволюционен преврат. 
Открива се XI ОНС с председател Иван Ев. Гешов от Народната партия, заменен на 25 октомври от Марко Балабанов, съответно представител на прогресивнолибералите. Изборите за XI ОНС се провеждат на 28 януари 1901 г. Гласуват 43,5 % от имащите право на глас. Сформирано е т.нар. "шарено" Народно събрание. В него влизат депутати демократи, народнолиберали и прогресивнолиберали, следвани от народняци, либерали и земеделци. 
Въведен е задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив. “Законът за депозиране на печатни издания в народните библиотеки” се свързва с името на Константин Величков, който по това време е министър на Народното просвещение. Член 1 от закона гласи : “Всеки съдържател на печатница, литография или друго подобно заведение е длъжен да дава безплатно в библиотеките в София и Пловдив едновременно с обнародването по два екземпляра (всичко четири) от всяка книга, брошура, вестник, списание, възвание, гравюра, карта и въобще всяко напечатано или възпроизведено по друг начин произведение и предназначено за обръщение на публиката.” 
Високата порта дава съгласие за влизането на руски части в Сан Стефано. Това става ден след като главнокомандващият Дунавската армия - великият княз Николай Николаевич предава ултиматум на Турция за получаване на покана. На 23 февруари главнокомандващият и щабът на Действащата армия тръгват от Одрин за Сан Стефано. Княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Реуф паша. 
Умира Чарлз Лайъл - английски естествоизпитател, един от основоположниците на актуализма в геологията. Следва в Оксфорд древни езици, право и геология. През 1827 г. Лайъл се отказва от адвокатската практика и се посвещава на геологията. В основния си труд "Основи на геологията" (т. 1-3, 1830-1833 г.) развива учението за бавното и непрекъснато изменение на земната повърхност под влияние на постоянните геологически фактори. Поддържа еволюционната теория на Ч. Дарвин. 
Руският посланик в Цариград княз Алексей Лобанов-Ростовски получава от Али паша, министър на външните работи на Турция, отговора на Високата порта по отправеното от руска страна запитване, дали Турция ще се противопостави на преселванията на българи към Крим. Турското правителство потвърждава намерението си да разреши на всички желаещи българи свободно да се изселват, като обещава да осигури възможност на “преселниците да продадат движимата и недвижимата си собственост и въобще няма да се съпротивлява на това изселничество”. 
Роден е Хайнрих Рудолф Херц - германски физик, професор е в Бонския университет от 1889 г. Херц прави експериментални и теоретични изследвания в областта на електродинамиката и споделя възгледите на М. Фарадей и Дж. Максуел за близкото действие на електромагнитните вълни. Пръв създава генератор на електромагнитни вълни и доказва, че те имат свойствата на светлинните вълни и същата скорост на разпространение (1886-1889 г.). С това потвърждава изводите на теорията на Максуел за електричеството и магнетизма. Изследва свойствата на катодните лъчи (1892 г. ) и създаването на електрическа проводимост в газовете при облъчване с ултравиолетови лъчи (1887 г.). Херц разработва теория за получаване на електромагнитни вълни от отворени трептящи системи и доразвива Максуеловата теория за електричеството и магнетизма. Създава и пълна теория за удара на две еластични сфери (1882 г.). В негова чест единицата за честота е наречена херц (Hz). 
Фактически започва Февруарската революция, която унищожава монархията във Франция и довежда до създаването на Втората република. Организиран е антиправителствен митинг в Париж. Той е забранен от властите, в отговор на което хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. Започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа. На 23 февруари крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират. През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади. Крал Луи Филип се отрича от престола и бяга в Англия. На 2 март е издаден декрет за намаляване на работния ден с 1 час до 10 часа в Париж и до 11 часа в провинцията. Два дни по-късно е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. Проведените на 23 април избори за Учредително събрание са спечелени от републиканците. На 4 април 1848 г. Учредителното събрание започва своята сесия. На 4 ноември е приета конституцията на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента. На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон I. Проведените на 13 май 1849 г. законодателни избори са спечелени от т. нар. Партия на реда. 
Завършва престоя на Георги Раковски в затвора в Русе. На следващия ден, оковани във вериги, Раковски и баща му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в затвора. На 30 януари 1844 г. двамата са арестувани в Котел. Наклеветени са от котленските чорбаджии, че готвят бунт. В жалбата написана от чорбаджиите до видинския управител пише: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а сега дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си... Отървете ни от тях!" На 31 януари баща и син са изпратени през Търново за Русе. 
Роден е Август Бебел - германски политик. Той е един от основателите (1869 г.) и ръководителите на Германската социалдемократическа партия и на Втория интернационал. През 1867 г. Бебел става депутат в Райхстага. През 1871 г. протестира против анексията на Елзас и Лотарингия. Автор е на политически трактати. 
Русия и Иран сключват Туркманчайския мирен договор, според който Армения се присъединява към Русия. 
Роден е Пиер Жул Сезар Жансен - френски астроном, член е на Парижката академия на науките (1873 г.), член е на Лондонското кралско дружество (1875 г.). През 1868 г. (независимо от Дж. Н. Локер) открива спектрален метод за наблюдение на слънчевите протуберанси. Умира на 23 декември 1907 г. в Мьодон. 
Роден е Алексей Михайлович Жемчужников - руски поет, почетен член е на Петербургската академия на науките (от 1900 г.), братовчед е на А. К. Толстой. Създава заедно с него и братята си Владимир и Александър съчинения на Козма Прутков. Пише сатирични поеми: "Странна нощ" (1850 г.), "Лудият" (1852 г.), "В какво е цялата работа?" (1872 г.). Умира на 7 април 1908 г. в Тамбов. 
Подписан е Испано-Американският договор за предаването на Флорида на САЩ. 
Роден е Фредерик Францишек Шопен - полски композитор и пианист. През 1817 г. Шопен написва 2 полонези в духа на М. К. Огински, а през 1818 г. изнася първия си концерт. Учи в лицей (1823-1826 г.), където продължава да усъвършенства музикалната си техника, концертира и изучава теория на композицията. През 1928 г. Шопен посещава Берлин, а през 1829 г. - Виена, където се изявява като композитор и пианист. В родината си, възприел опита на Огински, Елснер, Шимановски, Курпински, Островски и др., той създава два концерта за пиано с оркестър (1829-1830 г.), трио за пиано (1829 г.), “Голяма фантазия” (1930 г.), “Голямо концертно рондо” за пиано и оркестър (1828 г.), “Соната” (1828 г.), редица полонези и мазурки, ноктюрно в ми минор (1827 г.) и първите от дванадесетте “Големи концертни етюди” (1829-1830 г., завършени в Париж). След Полското въстание (1830-1831 г.), което го заварва във Виена, заминава за Париж през Мюнхен и Щутгарт. Там създава Първото скерцо (1831-1832 г.), Първа балада (1831-1835 г.), “Революционен етюд в до минор” (1831 г.). От септември 1831 г. Шопен живее в Париж, където се среща с най-значителните творци на литературата и изкуството не само във Франция - Ф. Лист, Е. Берлиоз, В. Белини, Дж. Майербер, Х. Хайне, Й. Дьолакроа . От края на 1838 г. дружи с Ж. Санд. През 1848 г. гастролира във Великобритания. Болестта му се задълбочава и през 1849 г. Шопен умира. От 1927 г. във Варшава се провежда международен конкурс за пианисти на неговото име. Създадено е общество “Ф. Шопен”, което се занимава с голяма концертна, научно-изследователска, издателска и организационна дейност. 
Роден е Артур Шопенхауер - германски философ-идеалист. От 1820 г. е частен доцент в Берлинския университет. Основното му съчинение е “Светът като воля и представа” (т. I, II, 1819-1844 г.). Философските идеи на Шопенхауер оказват влияние върху творчеството на Р. Вагнер, Е. фон Хартман, Ф. Ницше, Т. Ман и др. През 1911 г. във Франкфурт е основано Шопенхауерово дружество. 
Роден е Джордж Вашингтон - американски държавник, пръв президент на САЩ (1789-1797 г.). Вашингтон организира американската армия и се обявява против английското владичество. Той е главнокомандващ във Войната за независимост на Северна Америка. Воюва срещу индианци и французи (1753-1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес. 
Умира Америко Веспучи - испански и португалски мореплавател, флорентинец по произход. В периода 1499-1504 г. участва в няколко експедиции към "Новия свят" , за които разказва в няколко обширни писма. Те получават широка популярност и са преиздавани многократно (1505-1510 г.). Едно от тях е включено в трактата на Мартин Валдземюлер "Увод в космографията" (1507 г.), който приписва откриването на "четвъртата част на света" Америко Веспучи и предлага, тя да бъде наричана "Америка". |
| Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България Всички права запазени. |
Powered By Geeklog Страницата е генерирана за 0.08 секунди |