Четири години затвор ефективно при първоначален общ затворнически режим постанови Районният съд в Добрич на 61-годишния сръбски гражданин Миролюб Гаич. Той бе признат за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление е възбудил и държал в заблуждение 7 вложители в “Югоагент”, като им е причинил имуществена вреда в размер на 2 693 660 неденоминирани лева или 2 693 сегашни лева, като е имал за цел да набави за себе си имотна облага. Присъдата може да бъде обжалвана. Съдът потвърди наложената в началото на февруари на Гаич мярка за неотклонение “задържане под стража”.

Непосредствено след като му бе прочетена присъдата, на сърбина бяха сложени белезници и той бе отведен в ареста. Миролюб Гаич беше в ареста и през 90-те години, в продължение на около три месеца. В началото на февруари Районният съд в Добрич постанови промяна на мярката му за неотклонение от подписка на задържане под стража, тъй като не се яви на предното заседание по делото, а представи медицинско направление за хипертонична криза. След това от полицията обявиха, че той е издирван от МВР и Интерпол. В петък сръбският бизнесмен сам се яви на насроченото срещу него дело, както ден по-рано обеща пред вестник “Нова добруджанска трибуна”. Съдът отхвърли искането му делото да се гледа в условията на съкратено съдебно производство и Гаич да получи присъда под минимума, предвидена по Закон.

Делото е по искане на 7 вложители в “Югоагент”. От тях петима се отказаха, тъй като не са съхранили необходимите им като доказателства документи. Само двама от ищците поддържаха исковете си и бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Те поискаха суми от 5 до 20 000 лева, но магистратите постановиха те да бъдат обезщетени с 1000 лева. Разпитаните свидетели обясняваха, че са вложили парите си във вложение “Югоагент” заради обещаваната лихва, която тогава е била много по-висока от предлаганите от банките. Част от дължимите суми след това Гаич е изплатил под формата на електроуреди. Вложителите се жалваха, че под такава форма са получили само главниците по влоговете си, но не са взели лихви.

Пред съда Галина Георгиева, която даде обяснения като една от  седемте измамени вложители, заяви: “Знаех, че е пирамида, но въпреки това вложих парите си. Внесох 37 000 лева. Част от парите ми ги върнаха, а срещу другата получих стока. Никой не ме е карал да взимам ел. уреди. Не се чувствам измамена от г-н Гаич”.

Недялка Иванова, която бе конституирана като частен обвинител, сподели, че е мечтаела да получи нещо отгоре парите, които имало семейството й, но нейната алчност я наказала.

Стефан Стоянов пожела да се оттегли от делото, но съдът отхвърли неговото искане. Той не предяви иск да му бъде върната сума и попита съдия Веселин Николов: “Кой ще ми плаща времето, за което сега съм тук”.     

Сред “ощипаните”, които съдиха Гаич, бе и областният лидер на ПД “Социалдемократи” Николай Николов.

В последната си дума пред съда Гаич посочи, че “Югоагент” е имал сключени един милион договора с вложители, като един спестител дори е подновил контракта си 37 пъти.  Бе категоричен, че е бил в състояние да дава и по-висока от 156 % лихва, колкото са били последните й нива. Посочи, че средната печалба на “Югоагент” е била 300 процента, а фирмата е инвестирала в имоти, като в края на 1995 година фирмата е разполагала с 52 магазина. Проблемите са започнали след арестуването на Гаич. 

Защитата на М. Гаич заяви, че банковите му сметки са били под разпореждане на прокуратурата и представител на държавното обвинение е посочил да бъдат изплащани само главниците на внесените от гражданите суми. Гаич представи документ, че по банковата сметка на прокуратурата, открита за изплащане на задълженията му, през 1998 година наличността е била 398 826 433 неденоминирани лева. По информация на бизнесмена вложителите в Добрич са били 12 хиляди, във Варна - 52 000, в Русе около 5 000, приблизително толкова са били спестителите от Бургас, имало е вложители и в Търново и Русе.

Сръбският бизнесмен - за разлика от останалите собственици на появилите се през 90-те години пирамиди в България, остана в страната ни. Той смята, че е стигнал до тук, тъй като банките и търговците през 1994 и 1995 година в негово лице са видели голям конкурент и са предизвикали масови проверки. Това не му е дало възможност да ръководи фирмата си така, както е започнал. Гаич смята, че в момента има мощна съдебна атака срещу него, защото може представител на Съдебната система в Добрич да поправи грешките си от средата на 90-те години, когато тримесечният му арест бил незаконен.

Представителите на медиите ще запомнят процеса в петък и с това, че всеки един от залата знаеше сръбски повече отколкото наетия от съда преводач, както и с това, че на няколко пъти представителят на държавното обвинение Н. Станчева, вместо да задава конкретни въпроси, се опитваше да разсъждава така, че да получи желаните от нея отговори.

А Гаич бе изведен от съда като най-големия престъпник по дело за измама, в което една от измамените не се чувствала такава. Той получи повече от Митьо Очите и от много други закоравели престъпници.

На 29 февруари т.г. в Окръжния съд е насрочено дело за укриване и неплащане на данъчни задължения. До приключване на съдебното следствие Гаич е погасил задълженията си, заедно с дължимите лихви. НДТ