В кабинета на кмета Детелина Николова категорични са две от момчетата, оцелели от огнения ад и помогнали за спасяването на спътниците си. За преживения ужас разказват третокурсникът Станимир Ангелов от УНСС и студентът  първи курс по компютърни технологии Здравко Георгиев

Станимир Ангелов: "Бях в осмо купе. Това, което чух по новините, е абсолютна глупост, че пожарът е тръгтнал от шумна копмания във влака. В коридора имаше момчета от съседно купе, които пиха по една бира и наистина бяха по-шумни, преди да си легнат, но реално трябва да са им благодарни, защото заради тях хората не бяха заспали. Това е пълна глупост, че компанията е подпалила влака" - разказа Станимир пред журналисти. Той самият си легнал към 23 часа. "По едно време гледам от прозореца хвърчат сакове и си помислих, че някой се шегува, но после видях и хора. Тогава разбрах, че нещо става. Излязох  в коридора, но там имаше дим. Всичко беше в пушек и тогава отворих прозореца, което беше глупава грешка от моя страна, защото взех да се задушавам. Влезе кислород и се разгоря огън. Тръгнах  да бягам, стигнах до вратата към спалния вагон и всичко това се разигра, по моя преценка, за около не повече от пет минути и в това време вече вагонът лумна в пламъци. Разбрах, че отначало на тези от спалния са им казали да стоят по местата си - положението ще бъде овладяно, но като тръгна огънят, отвориха и двете врати и хората слизаха от двете страни на влака, така че се разделихме на две групи. Шафнерът на вагона свърши много работа, той през цялото време се опитваше, дори още преди да спре влака, да откачи вагоните, за да не се запалят и другите. Започнахме да помагаме на хората да излизат. Едно момиче излезе босо, направихме му обувки от дрехи, като по филмите. Всички се опитваха да откачат горящите вагони. Не обвинявам никого, единият пожарогасител работеше. Имаше и пожарна, но бързо й свърши водата. В нашето купе имаше един човек пълен, на средна възраст, разменихме с него няколко думи, много възпитан. Когато вече бяхме навън, а и на гарата в Червен бряг - не го видях. Не съм го виждал оттогава. По списък ни водят 35, но според мен, сме били към 40 души, защото аз си купих билет от кондуктора, направо във влака. Имаше и други такива".

Здравко Георгиев: "Легнах си в 9 часа, бях в 3-то купе и ние там бяхме 6 души. Когато се събидух, половината ги нямаше. Беше много тъмно, без осветление, имаше много черно-зелен дим. Някой извика - на прозореца, да дишаме. Измъкнах се само по тениска през прозореца. Чупехме прозорците, за да събудим заспали. Момчетата от четвърто купе свършиха най-много работа - качваха се един върху друг, за да станат като стълба и през прозорците измъкваха хора. Аз помогнах да извадим едно момиче и препредавах виковете, защото викахме по верига от локомотива до човека, който заедно с момчета се опитваха да откачат горящите вагони. По едно вдреме тръгна пожара по тръбата на парното отдолу, вече покривът на вагона също гореше. Бях гол. От полицията никой нищо не ми помогна, един човек ми даде пуловер, като ми каза "Момче, трепериш, облечи се". Вятърът беше силен. Вървяхме пеш в нощта към гарата. Там дойде министърът, май Мутафчиев беше, нали, каза, че ще ни осигурят влак, а чакахме до 5.30 часа, когато дойде редовния. 5-о и 6-о купе бяха женските в  кушета. Момичета разказаха, че се стреснали от гърма на лампата, която изхвръкнала и подпалила пердето и якето на едно от тях. Всъщност тези момчета, които пиха бира, свършиха най-голямата работа. Глупост е, че влакът се подпалил от цигара. Имаше таксита, дето решиха, че това е моментът да направят пари. Затова всички тръгнахме в нощта пеш към гарата. На гарата в Червен бряг имаше едно отворено заведение. Чакахме там до сутринта влака".

Кметът Детелина Николова заяви, че според данни, предоставени й от ОД "Полиция" от Добрич, шестима били в неизвестност. Да се срещне със Станимир и Здравко бе дошъл и бащата на 25-годишния Даниел. Той им показа снимки на сина си и ги пита дали не са го видели. За жалост, нито едно от момчетата не можа да каже да е виждало Даниел. НДТ