В народния календар на българина Сирни заговезни е винаги седем седмици преди Великден. Този ден се празнува за здраве и берекет. Празникът е познат още като Прошка, Сирница. След като се заговее на Сирни заговезни, вече не може да се ядат и млечни продукти и оттук до Великден се пости. Не се извършват също така и венчавки и сватби до Великден.
На този ден по-младите ходят на гости на по-възрастните си близки и кумове, като носят със себе си вино, баница, пиле и влизайки в дома - целуват ръка и искат прошка за нанесени обиди през годината с думата "Прости". Отговорът е: "Простено да ти е". На този ден още се палят огньове. Символът е колкото по-висок е огънят, толкова по-защитена ще е реколтата от градушка. Когато огънят намалее, момчетата и ергените го прескачат за здраве и да се пазят от бълхи. Друг разпространен обичай на Сирница, е мятането на стрели. Ергените приготвят стрели от дрян или леска и горящи ги изстрелват в дворовете на момичетата, които харесват. След тази вечер започва и строгият Великденски пост. Трапезата е обредна и съдържа баница, сирене, маслини, риба, яйца, жито, халва, орехови ядки, сушени плодове и тиква. Когато всички се съберат на трапезата се прави т.нар. хамкане, което е много чакано от децата. На червен вълнен конец, спуснат от тавана, се завързва здраво твърдо сварено яйце или халва. Конецът се залюлява в кръг, като всички деца се стремят да го заловят само с уста. Смята се, че който го хване, ще бъде здрав през цялата година. На този ден Православната църква отбелязва свети четиридесет мъченици от Севастия, загинали мъченически заради вярата си.