Един от предпочитаните тайници е нишата зад елтаблото в коридора на вагона, признаха железничари. Те обаче оправдават постъпката на кондукторите, защото за всяка липса те били санкционирани от компанията с по 190 лева. Друг е въпросът, че никой от железничарите не си спомня кога за последно е проверявана изправността на гасителните съоръжения. Повечето от по-младите кондуктори и шафнери дори не са обучени как се работи с различните видове.
 Едва след жестокия инцидент с влака София-Кардам шефът на БДЖ Олег Петков пуснал заповед преди всяко потегляне на влака кондукторът да проверява наличността на пожарогасителите, да докладва за това на началник-влака, а той да подава веднага справката на пътническия диспечер. От два дни с микробуси по гарите "на пожар" се доставят и чисто нови пожарогасители, съобщиха служителите.
 Опитните жепейци са убедени, че каквато и да е причината за възникването на пламъците, огънят е подсилен от лесно възпламенимо вещество, което умишлено или по невнимание е било разлято по пода. За останалото думата си е казала възрастта на вагона и материалите, от които е направен. В старите български кушет-вагони почти няма материал, който да не гори, твърдят запознати. Завесите на прозорците пламват за секунди и развиват висока температура. Отвътре стените са облицовани с дърво, шперплат и стиропор. Подът е застлан с дъски и гума. Леглата са дървени, дюшеците също се палят много лесно. Дървени са и преградите между отделните купета. Голяма част от тези материали освен че горят, отделят и силно токсични вещества. Такива са например пластмасата от облицовките и стиропорът от изолацията на стените.
 Не е възможно пожарът да е предизвикан от електрическото отопление във влака, твърдят железничарите. Според тях участъкът между гарите Синдел и Кардам не е електрифициран и шафнерите палят печки с дърва и въглища, за да поддържат отоплението.
 Костадин  Аршинков, в-к "Стандарт"