София. Министерство на външните работи разпространи съвместно Заявление на правителствата на България, Унгария и Хърватия за Косово, съобщиха за Агенция “Фокус” от МВнР

Пълният текст на заявлението гласи:
Правителствата на България и Унгария като страни-членки на ЕС, правителството на Хърватия като страна-кандидат, преговаряща за членство в ЕС - и трите съседни на Сърбия държави - се споразумяха да направят следното Заявление във връзка с техните предстоящи национални решения по признаването на Косово:

• Декларацията за независимост на Косово бе приета след неуспеха на всички опити на международната общност за намиране на договорено решение между Белград и Прищина за статута на Косово. При тези обстоятелства статуквото повече не можеше да бъде поддържано и промяната му стана неизбежна. Случаят на Косово е sui generis, който произтича от уникалните обстоятелства, свързани с разпадането на бивша Югославия, както и с продължителния период на международно управление.

• За трите страни от първостепенна важност е да се осигури в максимална степен стабилността в Югоизточна Европа и ясна европейска перспектива за всички държави от региона.

• Косовските институции поеха ангажимент, вкл. чрез приемането на съответното законодателство, изцяло да приложат принципите и предписанията, съдържащи се във Всеобхватното предложение на Специалния пратеник на Генералния секретар на ООН (план Ахтисаари), за уреждане на статута на Косово. Те, също така, декларираха готовността си да приемат дългосрочно международно присъствие в Косово в съответствие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

• Решението за признаване на Косово се основава на задълбочен анализ и на заключенията на Съвета „Общи въпроси и външни отношения” на ЕС от 12 февруари 2007 г. и 18 февруари 2008 г., както и на Европейския съвет от 14 декември 2007 г.

• Трите страни ще продължат да подкрепят активния ангажимент на ЕС и НАТО към стабилността и изграждането на демокрация в Косово. Косовските институции следва да гарантират изграждането на мултиетническа държава, основана на принципите на демокрацията, върховенството на закона, осигуряването на широки права на сръбската и другите общности в Косово, включително тяхното ефективно участие във всички институции. Този процес ще бъде под наблюдението на международната общност.

• Трите държави изразяват своя интерес от развитието на връзки със Сърбия, която да поддържа добри отношения със своите съседи, да се радва на икономически растеж и да запази своята европейска ориентация.

• Трите държави са убедени, че европейската интеграция е единствената стабилна и устойчива основа за икономическо развитие, социален прогрес и благоденствие за всички държави в региона, включително и Сърбия.

• Трите страни подкрепят по-нататъшното укрепване на връзките между Сърбия и ЕС. По-рано те се обявиха за предоставяне на визови облекчения, а впоследствие подкрепиха и започването на преговори за либерализация на визовия режим със Сърбия, което би довело до по-нататъшно улесняване на пътуванията на нейните граждани.

• В духа на Дневния ред от Солун, който потвърди, че бъдещето на страните от региона е в ЕС, те подкрепят подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Сърбия и ЕС във възможно най-кратък срок, за да може Сърбия да стане своевременно страна-кандидат, а впоследствие - и пълноправен член на ЕС, който се ползва от наличната европейска помощ по време на целия процес.

• Трите държави очакват да продължи развитието на добросъседските им отношения със Сърбия, както и укрепването на традиционните им връзки с нейния народ.

Въпросът за признаване на независимостта на Косово ще бъде обсъден на редовното заседание на Министерския съвет на Република България на 20 март 2008 година, четвъртък, се казва още в съобщението на МВнР.


Агенция “Фокус” припомня:
Позицията на Хърватия и Унгария

Хърватското правителството може да признае независимостта на Косово в сряда, 19 март, наред с Унгария и България, разкри на 18 март хърватският ”Ютарни лист”. Независимо че всяка държава взима индивидуално решение по този въпрос, хърватски дипломатически източници посочиха, че “признаването в пакет би било доста целесъобразно”.
Информацията потвърди и “Вечерни лист”, който цитира източници, близки до хърватското правителство. Западен дипломат в Загреб, пожелал анонимност, също потвърди за АФП, че разполага с подобна информация. От правителството в Загреб обаче във вторник не коментираха твърденията.
Едва вечерта във вторник говорителят на унгарското министерство на външните работи потвърди, че е възможно в сряда Унгария да признае независимостта на Косово, след седмичното заседание на съвета на министрите. Попитан как ще коментира информацията, появила се в хърватска преса, че Хърватия, Унгария и България ще признаят независимостта на Косово, той отбеляза, че официалното решение ще бъде обявено след съвета на министрите в сряда, без да уточни подробности.
В София българският премиер Сергей Станишев, на свой ред заяви, че “със сигурност България няма да признае Косово в сряда”, тъй като правителствено заседание не е предвидено същия ден. Такова трябва да се състои в четвъртък.

Хърватия
Ден след обявяването на независимостта на Косово, на 18 февруари, хърватският премиер Иво Санадер заяви, че Загреб ще последва големите европейски сили и ще признае независимостта на Косово от Сърбия. “Хърватия ще последва примера на голяма част от страните-членки на ЕС, които признаха Косово, но засега не мога да кажа кога ще стане това”, посочи Санадер.
“Ще видим каква ще бъде реакцията на САЩ, на страните от ЕС. Дотогава има още време”, потвърди и хърватският министър на външните работи и европейската интеграция Гордан Яндрокович.
След обявената от Косово независимост Загреб призова за стабилност и за това да бъде гарантирана сигурността на сръбското малцинство.

Хърватското правителство може да признае независимостта на Косово в сряда, 19 март, разкри на 18 март хърватският ”Ютарни лист”. Изданието писа, че това решение може да доведе до нова криза в управляващата коалиция. Независимата демократична сръбска партия сигурно няма да подкрепи решението, което е било потвърдено и от заместник-председателя на партията Милорад Пуповац. “Смятаме, че трябва да изчакаме с признаването. Хърватия има много причини да чака”, посочи Пуповац.
Според източници на изданието премиерът Иво Санадер продължава да се опитва да спечели Независимата демократична сръбска партия на своя страна и да избегне кризата в правителството.
Информацията потвърди и “Вечерни лист”, който цитира източници, близки до хърватското правителство. Западен дипломат в Загреб, пожелал анонимност, също потвърди за АФП, че разполага с подобна информация. От правителството в Загреб във вторник не коментираха твърденията.
Лидерите на сръбската общност в Хърватия, която представлява около 4,5% от 4,4-милионното население на страната, предупредиха още преди това срещу прибързаното признаване на Косово. Съюзник на правителството на Иво Санадер, партията на сърбите в Хърватия, която има свой вицепремиер, дори заплаши да се оттегли от кабинета.
“Хърватските политици трябва сериозно да обмислят последствията от подобно признаване. Това ще има незабавно негативно отражение върху нашите двустранни отношения”, предупреди и сръбският президент Борис Тадич в ефира на сръбската телевизия РТС.
През 2007 г. стокообменът между Хърватия и Сърбия достигна близо един милиард евро, 660 милиона от които - от износ на хърватски стоки в Сърбия.
През 1991 г. обявената от Хърватия независимост от Югославия беше последвана от война между силите в Загреб и сръбски отцепници, подкрепяни от Белград. Конфликтът приключи през 1995 г. Оттогава политическите отношения между Загреб и Белград значително се подобриха.

Унгария
Унгария и Хърватия ще изчакат с признаването на независимостта на Косово, заявиха след среща в Будапеща на 22 февруари външните министри на двете страни.
“За нас е важно да поддържаме добри отношения със Сърбия. Унгария няма да е сред първите страни, които ще признаят независимостта на Косово, но това със сигурност ще се случи в следващите няколко седмици”, заяви унгарският външен министър Кинга Гьонц.
Наличието на унгарско малцинство в Сърбия прави признаването на Косово деликатен въпрос, допълни Гьонц. Унгария следи от близо събитията в Косово, защото голямо унгарско малцинство от 350 000 души живее във Войводина, Северна Сърбия.
Още преди обявената от Косово независимост обаче Унгария обяви, че ще участва в новата мисия на ЕС. “Унгария вече изигра важна роля в региона, ние имаме много войници в състава на КФОР. Унгарски експерти също така ще вземат участие в мисията”, заяви министърът в интервю за националната агенция MTI.

Обявяването на независимостта на Косово беше прието с ентусиазъм от унгарската общност в Румъния. Част от лидерите на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) - партия, която е част от коалиционното румънско правителство, заговориха за използването на този прецедент. Те искат унгарското малцинство, съсредоточено в областите Муреш, Харгита и Ковасна в Централна Румъния, да получи териториална автономия.
В декларация на ДСУР, подписана от нейния лидер Марко Бела, партията поиска “незабавно признаване на независимостта на Косово”. Официалните власти в Букурещ на няколко пъти заявиха, че няма да направят това, след като се случва без съгласие от страна на Сърбия.
Етническите унгарци са 6,6% от населението в Румъния. От доста години има планове за териториално-административна автономия на румънските окръзи Ковасна, Харгита и Муреш, където голяма част от населението са такива.

focus-news.net