| изпрати публикация : календар : търсене : статистика : Архив : Има ли Дядо Коледа? : Интернет връзки : Polls |
|
|  |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
НДСВ е преобразувано в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски. Приет е устав и политическа декларация за основните ценности. Лидерът на партията подчертава, че новата формация трябва да започне обновлението на страната, всеки трябва да поеме своята отговорност, трябва също да се създадат структури в цялата страна. Според него партията трябва да бъде открита за възможно най-широк кръг хора. Знакът на НДСВ е бяла раковина на жълт фон, знамето е жълто с емблемата в средата. За ценности са обявени културните и духовни постижения на българския народ, грижите за децата и младото поколение, моралът и почтеността на гражданите.
Умира Славка Димитрова Славова - българска драматична актриса. През 1947 г. тя завършва пиано и пеене в Българската държавана консерватория и Държавната театрална школа в София. От 1947 г. до 1950 г. участва в Народния театър, през 1950-1955 г. в Младежкия и от 1955 г. отново в Народния театър. През 1950 г. е уволнена от Народния театър, след като баща й е арестуван около процеса на Т. Костов. Славова играе в “Антигона”, “Сън в лятна нощ”, “Всичко е свършено”, “Чайка”, “Вуйчо Ваньо”, “Последен срок”, “В полите на Витоша”, “Бягството”, “Театър, любов моя” и други. Изнася рецитали по творби на Горки, Мопасан, Достоевски, Чехов, Шолохов, Паустовски, Хайтов и други. От 1945 г. тя участва в предавания на Радио София, снима се и в киното - “Фаталната” (1979 г.). След пенсионирането си през 1994 г. продължава да играе в “Театър 199”, в “Сълза и смях” и в първия частен театър “Барбуков”. От този период са ролите й в “Дългият път на деня към нощта” (1996 г.), “Слънчево с гръмотевици” (1999 г.), “Най-древната професия” (2000 г.). 
Симеон Сакскобургготски в официално обръщение към българския народ обявява, че поставя началото на "Национално движение Симеон Втори". Според обръщението Движението ще участва в изборите на 17 юни 2001 г. за ХХХIХ Народно събрание. Акцентира се върху новия морал в политиката, който ще се основава на бърза и качествена промяна в стандарта на живот на българите, чрез привличане на световни капитали, скъсване с политическата партизанщина и въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията. Сакскобургготски гарантира промяната - не по-късно от 800 дни.
Тридесет и седмото Народно събрание ратифицира присъединяването на България към програмата "Партньорство за мир". Програмата развива сътрудничеството между алианса и 26-те страни-партньори по широк кръг от дейности, свързани със сигурността. На 14 февруари 1994 г. страната ни подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата “Партньорство за мир”.
България възстановява дипломатическите си отношения с Чили, прекъснати след преврата на ген. Аугусто Пиночет Угарте от 1973 г. 
В София е подписан втори договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ с Полша. 
В Прага умира Витезслав Незвал - чешки поет, художник и композитор. Той е роден на 26 май 1900 г. в Бискуопки, Моравия. Следва право и философия в университетите в Бърно и Прага (1919-1922 г.). Творчеството му от 20-те и 30-те години на XX век е белязано от търсенето на нови пътища в поезията. В сборниците "Пантомима" (1924 г.) и "Малка градинка с рози" (1926 г.) съчетава рев. мотиви с интереса си към екзотични теми и към ежедневието. Възпява творческия труд в поемите "Едисон" (1928 г.) и "Сигнал на времето" (1931 г.). В произведенията си от 30-те години (сборника "Обратен билет", 1933 г., и др.) възпява родния си край, критикува управляващите и предупреждава за фашистката опасност. В годините на фашистката окупация на Чехословакия публикува сборник с патриотична лирика "На пет минути от града" (1939 г.), сатиричната поема "Прусаци" (1939 г., издадена 1945 г.), поемата "Историческо платно" (1939 г.). След 1945 г. участва в обществено-политическия и културния живот на Чехословакия. Издава сборника "Криле" (1952 г.), поемите "Песен за мира" (1950 г.),за която получава отличието златен медал на Световния съвет за мир, "За родния край" (1951 г.), философско-сценичната поема "Днес слънцето още залязва над Атлантида" (1956 г.). Автор на спомени "Из моя живот" (1957-1958 г.), пиеси и пантомими. Превежда творби на А. Рембо, П. Елюар, Х. Хайне, А. С. Пушкин. 
Между България и Египет е сключена клирингова спогодба, която е първото търговско-платежно съглашение между двете страни след Втората световна война.
Публикуван е Закон за радиото. 
16-та пехотна дивизия от Първа българска армия освобождава гр. Чаковец.
Роден е Бари Левинсън - американки актьор, сценарист, режисьор и продуцент. Първоначално следва журналистика и кариерата си като сценарист и актьор започва в телевизията. Сътрудничи на Мел Брукс при реализацията на "Нямо кино" (1976 г.), "Големият страх" (1977 г.), "Луда история на света. Част I” (1981 г., в която участва и като актьор). С бившата си съпруга Валери създава сценариите за филмите "Справедливост за всички" (1979 г.), "Вътрешни движения" (1980 г.), "Най-добрите приятели" (1982 г.) и др. Левинсън е продуцент на "Кой?" (1974 г.) и "Първа любов" (1947 г.). Като режисьор постановчик, по-късно и продуцент, се изявява от 1982 г. Негови филми са: "Ресторант" (1982 г.), "Роден талант" ("Естественият") (1984 г.), "Младият Шерлок Холмс" (1985 г.), "Тенекеджиите" (1986 г.), "Добро утро, Виетнам" (1987 г.), "Рейнман" (1988 г., "Оскар"; "Златна мечка" в Берлин), "Авалон" (1990 г.), "Бъгси" (1991 г.), "Играчки" (1992 г.), "Разкритието" (1994 г.), "Джими Холивуд" (1994 г.), "Разобличението" (1994 г.), "Слийпърс" (1996 г.), "Да разлаем кучетата" (1997 г.), "Сфера" (1998 г.), "Върховете на свободата" (1999 г.), "Original Dinner Guys" (1999 г.), "Вечен мир" (2000 г.), "Бандити" (2001 г.), "Завист" (2003 г.). 
Немските армии започват настъплението си срещу Югославия и Гърция от българска територия. На 13 април влизат в Белград, а на 27 април - в Атина. На 11 април Италия окупира Дебър, Струга, Ресен и Охрид. В Солун като официален български представител е изпратен проф. Димитър Яранов, а в Костур - доц. Иван Дуйчев. 
Югославски самолети бомбардират Индустриалния квартал в София и Кюстендил. В столицата жертвите са 8, а в Кюстендил загиват 67 и 90 са ранени. 
Изпратен е италиански ултиматум до Албания. Ден по-късно започва италианската окупация над Албания. На 13 април Англия и Франция дават гаранции за независимостта и териториалната цялост на Гърция и Румъния. 
Роден е Васил Александров Михайлов - български драматичен и филмов актьор. През 1967 г. той завършва ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ). От 1970 г. е на сцената на Театъра на народната армия. Играе в “Нашествие”, “Време разделно”, “А утрините тук са тихи”, “Вишнева градина”, “От земята до небето”, “Делото “Дантон”, “Сизве Банзи е мъртъв”, “На гости у министъра”, “И слезе Господ на земята”, “Вуйчо Ваньо”, “Лицева опора”, “Последните”, “Краят на играта”, “Крал Лир”. Михайлов участва в “Хроника на чувствата” (1962 г.), “Свобода или смърт” (1969 г.), “Горловска история” (1971 г.), “Нона” (1973 г.), “Ламята” (1974 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Сбогом, любов!” (ТВ, 1976 г.), “Басейнът” (1977 г.). Успех актьорът достига в “Хирурзи” (1977 г. ), “По дирята на безследно изчезналите” (ТВ, 1977 г.) и “Сами сред вълци” (1979 г.). Михайлов е еднакво убедителен и в отрицателни (“Петимата от РМС”, ТВ, 1977 г.), и в положителни образи (“Отрова в извора” ТВ, 1978 г.), но постига национално признание след участието си в “Капитан Петко войвода” (ТВ, 1981 г.). Снима се също в: “Адиос, мучачос!” (1978 г.), “Всички и никой” (1978 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Златният век” (ТВ, 1984 г.), “Събеседник по желание” (1984 г.), “Денят на владетелите” (1986 г.), “Приземяване” (1987 г.), “Дом за нашите деца” (ТВ, 1987 г.), “Време разделно” (1988 г.), “Право на избор” (1989 г.), “Маргарит и Маргарита” (1989 г.), “Индиански игри” (1990 г.), “О, Господи, къде си?” (1991 г.), “България - во веки веков” (ТВ, 1994 г.), “Забраненият плод” (1994 г.). 
В Чикаго, САЩ е роден Джеймс Дюи Уотсън - американски биохимик, специалист в областта на молекулярната биология. Член е на Националната академия на науките на САЩ (1962 г.), Американската академия на изкуствата и науката (1957 г.). Завършва Чикагския университет (1947 г.). Работи в Копенхагенския университет (1950-1951 г.), в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет (1951-1953 г. и 1955-1956 г.). От 1956 г. преподава биология в Харвардския университет, а от 1961 г. е професор. От 1962 г. е консултант на президента на САЩ по науката. От 1968 г. е директор на лабораторията в Колд Спринг Харбър, щат Ню Йорк. Основните му изследвания включват изучаване на структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), ролята на рибонуклеиновата киселина (РНК) в биосинтеза на белтъка. Съвместно с Ф. Крик през 1953 г. предлага модел за пространствена структура на ДНК (т. нар. “двойна спирала”), което им позволява да обяснят генетичната информация, записана в молекулите на ДНК, и да изкажат хипотезата за механизма на нейното възпроизводство (репликация). С това се слага началото на молекулярната генетика. Известен е и с работите си върху структурата на вирусите и тяхната роля при възникване на злокачествени тумори. Лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология за 1962 г. 
САЩ се включват в Първата световна война на страната на Антантата, като обявяват война на Германия. С намесата на САЩ във войната настъпва обрат в хода на военните действия. Президентът Уудро Уилсън обявява война на Германия и Австро-Унгария, но не и на България и Турция. 
С Цариградския българо-турски протокол Турция признава независимостта на България. Документът е подписан от българския министър на търговията Андрей Ляпчев (на снимката) и от турския министър на външните работи Рифат паша. С протокола се признава провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. и се постига съгласие по всички спорни въпроси, произлезли от този акт. Уреждат се проблемите с мюсюлманските общини и вакъфските имоти в България, с компанията на Източните железници и други. Този протокол е подписан в изпълнение на Руско-турския протокол (1909 г.), който България приема. Руско–турският протокол (1909 г.) е подписан на 3 март в Санкт Петербург. С него се разрешават възникналите във връзка с провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. финансови проблеми. Турция настоява България да и изплати като обезщетение 125 млн. лева, като в тях е включена сумата от 40 млн. златни лева, които България дължи на компанията на Източните железници. Срещу посочените компенсации Турция е склонна да признае независимостта на страната ни. Русия поема финансовите задължения на България. Тя приспада исканата сума от военния дълг на Турция след Руско-турската война 1877–1878 г. Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България. Финансовите отношения между България и Русия се уреждат с подписването на Руско-български протокол 1909 г., подписан също на 6 април. Според него България се задължава да изплати на Русия сумата от 82 млн. лева в продължение на 75 години, като първата вноска трябва да се направи на 1 октомври 1909 г. България така и не изплаща на Русия цялата дължима сума. В началото на 20-те години съветското правителство опрощава остатъка от българския дълг.
Американският изследовател Робърт Пири пръв достига Северния полюс. Адмирал Пири проучва северните части на Гренландия в 5 пътешествия между 1891 и 1901 г. Той издава: "Близо до Северния полюс" (1906 г.), "На Северния полюс" (1910 г.) и други. На Пири е наречен проток в Канадския архипелаг и полуостров в Северна Гренландия. 
Роден е Кръстьо Петров Сарафов - български драматичен артист и режисьор, брат на Б. Сарафов и син на П. Сарафов. Кръстьо Сарафов учи в Серес, Солун и София. Дебютира на сцената като ученик на 6 януари 1891 г. в ролята на Спиро Македонски, в “Стефан Караджа” на Т. Хаджистанчев. През 1895 г. печели конкурс за стипендия и завършва Императорското драматично училище в Санкт Петербург през 1899 г. На 3 октомври 1899 г. дебютира в ролята на Борис Годунов в “Василиса Мелентиева” на А. Н. Островски. Кръстьо Сарафов играе в Народния театър, а през 1915-1919 г. е главен режисьор. Той е още актьор и режисьор на театрите в Русе , Варна и Бургас. Участва в много постановки на радиотеатъра, снима се в и няколко филма: Драган в “Децата на Балкана” (1918 г.), Дойчин в “Безкръстни гробове”(1931 г.) , вуйчото в “Изпитание”(942 г.) 
Васил Левски и Марин Поплуканов тръгват от Ловеч, за да присъстват на Общото събрание на Българският революционен централен комитет в Букурещ. Идеята за това Общо събрание възниква още в края на 1871 г. Според предварителния замисъл събранието трябва да спомогне за обединяване усилията на емигрантските и вътрешните комитетски дейци, като се изработи обща програма и устав на организацията. 
По време на великденската служба банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица, Нишко. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац.
В Париж барон Карл Дедрез демонстрира първото средство за придвижване на две колела (първообраз на велосипеда). 
В двореца Фонтебло Наполеон абдикира, след което е заточен на остров Елба. През пролетта на 1815 г. напуска остров Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на тъй наречените "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г. ) Бонапарт е заточен на остров Света Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.
Умира Албрехт Дюрер – германски живописец и гравьор. До 1490 г. той учи живопис в работилницата на нюрнбергския художник М. Фолгемут, след което пътува из цяла Германия, Холандия и Италия. В началото започва с гравюри- "Мъжка баня", "Херкулес", "Св. Екатерина" и други. Рисува и маслени картини - централната част "Поклонението на младенеца" в олтарен триптих от 1496 г., "Автопортрет" от 1498 г., портрети на нюрнбергски граждани. Идеите в теоретичните му трактати "За живописта", "За прекрасното", "За пороците" се разминават с художествената му практика. Дюрер е верен адепт на естетиката на Високия ренесанс, но в творбите си не избягва гротескното, грозното и безобразното, съчетано с класическата правилност, отчетлива като математическа формула. Серията "Апокалипсис" - големи гравюри на дърво, изпълнени твърде рано, доказва самобитния му талант. Най-високо сред произведенията му се нарежда групата медни гравюри след 1513 г. -"Рицарят, дяволът и смъртта", "Свети Йероним в килията" и "Меланхолия". В последните години от живота си Дюрер рисува маслени и графични портрети, нови гравюри, пише два теоретични труда и прави крилата на гигантски триптих - "Четиримата апостоли ("Празникът на броеницата"). 
Умира Санти Санцион Рафаело – италиански художник и архитект от времето на Ренесанса. Учи в родния си град, а по-късно в школата на П. Перуджино в Умбрия. От 1504 г. работи във Флоренция, след 1508 г. - в Рим. Рисува много изображения на мадони, в които пресъздава сцени на майчино щастие. Най-известната му творба е "Сикстинската мадона" (1515-1519 г.). През 1519 г. под негово ръководство са завършени стенописите в Лоджиите във Ватикана. В началото на ХVI в. създава най-добрите си портретни творби: "Портрет на папа Юлий II" (1511 г.), "Портрет на граф Балтазаре Кастилионе" (1515 г.), "Дамата с покривало" (1514 г.), "Портрет на папа Лъв Х с кардиналите Лудовико деи Роси и Джулио деи Медичи" (ок. 1518 г. - един от първите групови портрети в живописта на Ренесанса). Като архитект участва в проектирането и строежа на храма "Св. Петър" в Рим. Изкуството на Рафаело заедно с това на Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти бележи връхна точка в постиженията на зрелия Ренесанс. Погребан е във Френския пантеон в Париж. 
Османският султан Мехмед II Фатих започва поредната обсада на Константинопол. Тя завършва на 29 май с превземането на града. Това бележи края на Византия. Преди това Мехмед II Фатих сключва мирни договори с Византия и Сърбия, а с Янош Хунияди и Скендербег – примирия. През пролетта на 1452 г. изгражда срещу Анадолухисар крепостта Румелихисар и блокира комуникациите на Византия с Черно море. Пред стените на Константинопол е концентрирана огромна сухопътна османска армия. На 29 май 1453 г. Константинопол пада. В битката загива последният византийски император Константин Палеолог-Драгаш. 
Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското Сърце. Той е английски крал от 1189 г., представител на династията Плантагенети. Ричард Лъвското Сърце води непрекъснати войни, струващи огромни средства. Участва в Третия кръстоносен поход през 1189-1192 г., по време на който превзема остров Кипър и крепостта Сен Жан д'Акр в Палестина. На връщане попада в плен при австрийския херцог Леополд V, който го предава на Хенрих VI. Английският крал е откупен през 1194 г. Същата година Ричард води война с френския крал Филип II Август, който се стреми да си върне обратно владенията на Плантагенетите във Франция. 
Умира св. Методий, брат на Константин - Кирил Философ. Въпреки че е подложен на непрекъснати преследвания от немското духовенство, Методий оставя завидно наследство от преводни и оригинални трудове и подготвя около 200 ученици – свещеници, проповядващи християнската вяра на славянски език. |
| Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България Всички права запазени. |
Powered By Geeklog Страницата е генерирана за 0.06 секунди |