120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДОРА ГАБЕ 5 НЕЗАБРАВИМИ ДНИ
2008-04-10 @ 11:23 EEST
През месец юли, 1972 г., на едноседмично посещение в тогавашния Толбухински окръг бе нашата именита землячка, поетесата Дора Габе. Тя би приела поканата на окръжното ръководство, изразявайки желание да посети "места, свързани с детството й", както сподели Габе при първото ни запознанство на аерогарата във Варна. Бях определен да съпровождам гостенката, като завеждащ сектор "Изкуство и култура" на окръжния комитет на БКП.
Още в колата Д. Габе ме разпитва, кой съм и откъде съм. Като разбра, че съм свързан с родното й село Харманлък /Дъбовик/, любопитството й се увеличи. През 1913 г. баща ми Атанас Карамфилов емигрира от тракийското село Хиделия, Одринско, заедно с двете си сестри, подгонени от нарушилия примирието турски аскер. Дядо ми Карамфил и баба Султана са убити зверски, заедно с всички решили да останат в родните си домове. Селото е разграбено и опожарено. Баща ми /21-годишен/ стига чак до добруджанското село Харманлък и се глави на работа като ратай в чифлика на Христо Йовчев. По него време сегашният Дъбовик всъщност се състои от три чифлика, единият който е на Петър Габе - бащата на голямата поетеса. Моят разказ развълнува Дора Габе и, докато стигнем до комитета, тя емоционално говори за страданията на откъснатите от България и Тракия, Македония и Добруджа. "Малко ли бяха теглилата и на моята мила Добруджа! Живеех в София, но всеки божи ден четяхме и слушахме за румънски издевателства, за грабежите, побоищата и убийствата, станали политика на омразния поробител" - съм записал в бележника си тези думи на голямата добруджанска патриотка. Дора Габе страстно обичаше Добруджа. При посещенията в следващите дни тя често се просълзяваше. Дълго стоя при двата вековни дъба между селата Дъбовик и Равнец, за които има и специално стихотворение в една нейна стихосбирка, посветена на Добруджа. Почти цял ден обикаляхме района, в който се развива действието на "Чифликът край границата". Когато разбра, че Йовков е любимият ми писател, тя сподели: "Когато разбрах, че съм прототип на Нона, бях приятно изненадана и благодарих на Йордан Йовков. Не знаех, че имал симпатия към мен, тогава бях студентка в Швейцария и само през лятото се завръщах. Разбрах, че ме е видял в града, в Добрич. Но, признавам, тогава не съм му обърнала голямо внимание. Та той си беше един свит, скромен и обикновено облечен селски даскал... Кой да знае, че под тази делнична външност се крие такъв магьосник на словото!" Другото, което съм запомнил от тези незабравими 5 дни е изключителната виталност на тази вече над 80-годишна жена. Тя беше неуморима и жадна буквално за всичко! Хапваше и пийваше добре, беше очарователен събеседник, разказвайки десетки любопитни истории, свързани с царското семейство, със света на столичния политически и духовен елит, със съперничеството й с другата голяма българска поетеса Елисавета Багряна. На вечерята в Балчик, тя разплака домакините със спомените си за Белия град, в който зае пръв път, като малко момиченце вижда морето. А в часа на танците това "бабе" засрами всички ни със страстните танга и валсове... Връх на посещението на Дора Габе онова далечно лято бе кръщаването на една новопостроена детска градина в Добрич. Там тя рецитира свои стихотворения за малчуганите, които бяха вперили очички в поетесата и не шаваха. "Обичайте България, обичайте нашата Златна Добруджа!" - бяха последните й думи към малките добруджанчета, към всички нас. Йовчо КАРАМФИЛОВ