Как беше убит Георги Стоев? - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-23 @ 16:33 EEST

Как беше убит Георги Стоев?

2008-04-10 @ 13:10 EEST

Добрин Додев, приятел на убития писател Георги Стоев, в интервю за предаването на “Нова телевизия” “Здравей, България”

Водещ: Гостува ни приятелят на Георги Стоев, който е бил с него в момента на убийството, ще ни разкаже за това какво е видял и какво е чул в този фатален ден, Добрин Додев, който освен приятел на Георги Стоев, е и адвокат по професия. Кога се видяхте?
Добрин Додев: На 7 по обед се чухме по телефона, към 12 и пет, десет може би да е било, за втори път, преди това се чухме преди 12. И си уговорихме среща да се видим в 12,30 часа срещу ресторант “Капри” на “Плиска”. Точно в 12,30 часа се събрахме и двамата. Той дойде с колата, паркира, каза, че му е нещо много лошо станало, тъй като имаше нервни заболявания различни и повече от една-две, две-три преки не можеше да кара кола, няколко минути и му ставаше лошо.
Водещ: Призляваше му.
Добрин Додев: Да.
Водещ: Какво нервно заболяване?
Добрин Додев: Не мога да ви кажа, просто нерви…
Водещ: Беше ли изнервен?
Добрин Додев: Винаги е бил под напрежение някакво, но не във връзка да се притеснява от нещо, да се пази, просто си беше под напрежение.
Водещ: Коментираше ли в този ден, че се страхува от нещо?
Добрин Додев: Не. Ние се видяхме и, като оставихме колата, тръгнахме към “Плиска” да вземем вестници, да убием малко време, докато изчакаме срещата с Румен Леонидов, която не беше уточнена по час и трябваше с него да се видим. И като тръгнахме към “Плиска”, подлеза на “Плиска”, за вестници, на около 30 метра от колата проехтяха изстрели.
Водещ: От къде чухте изстрелите?
Добрин Додев: Откъм гърба, отзад.
Водещ: Близо ли бяха?
Добрин Додев: Много близо.
Водещ: Видяхте ли какво се случи?
Добрин Додев: Не, аз скочих настрани, инстинктивно, два бързи изстрела чух, не можах първоначално да осъзная за какво става въпрос, като пиратки малки.
Водещ: Колко близо бяхте до Георги?
Добрин Додев: Рамо до рамо бяхме. Един до друг.
Водещ: Не разбрахте обаче в този момент точно какво се случва?
Добрин Додев: Първоначално повече инстинктивно скочих настрани, към един микробус побягнах, там се обърнах, това са някъде две – три крачки, не повече. Обърнах се, не можах да видя стрелец с пистолет, помислих, че са две момчета, които се отдалечаваха бързо и бяха по-наблизо до нас. Но може би не съм гледал в правилната посока. Може да е дошъл изстрелът малко отстрани, а не точно отзад.
Водещ: Но видяхте две момчета, които се отдалечават?
Добрин Додев: Така видях, но доколкото разбрах от вестниците и по фоторобота, става въпрос за един човек с някакви такива дрехи, които аз не съм забелязал, така че може би не съм гледал в правилната посока.
Водещ: Значи този човек не сте го видели там, така ли, но е било много бързо, две момчета сте видели да се отдалечават?
Добрин Додев: Те може да се случайни, случайно да са били там. Просто погледнах в тази посока, в посоката, която погледнах, видях тях. Но имаше много свидетели, предполагам, че те са видели повече от мен.
Водещ: Много хора имаше?
Добрин Додев: Доста имаше.
Водещ: 12,30 часа, то е доста оживено по това време.
Добрин Додев: Да, особено това място е просто оживено.
Водещ: Следващото, което…
Добрин Додев: Аз веднага се надвесих над него, защото не можех да проумея какво става. Когато видях кръвта вече от главата му, започнах да осъзнавам какво става. Веднага се развиках за помощ. Понеже нямах възможност докато го държа да ползвам телефона. А и така се бях притеснил, че не можех да намеря копчетата. Дойде едно момче, което се обади на Бърза помощ и на полицията. И ги изчака.
Водещ: Той в какво състояние беше?
Добрин Додев: Не дойде въобще в съзнание, само хъркаше.
Водещ: Хората, които бяха наоколо, започнаха ли да викат – видяхме ги, накъде отидоха, кои са?
Добрин Додев: Не, поне в този момент не си спомням такова нещо. После полицаите разпитваха, не знам. Тече в момента следствие и те много бързо започнаха да действат…
Водещ: Бързо ли се отзоваха между другото?
Добрин Додев: Трудно ми е да определя като време, защото аз през цялото време с него се занимавах, просто бях много притеснен, не мога да кажа като време, но линейката се забави доста.
Водещ: Куршумите колко бяха, вие колко изстрела чухте?
Добрин Додев: Аз чух два бързи изстрела, след това ми писна ухото. Ако е имало някакви други изстрели, не съм ги чул. Бяха толкова близо до нас, че ми писна дясното ухо.
Водещ: “Стандарт” на следващия ден имаше на първа страница, че Георги Стоев е казал, че нещо се случва. Вярно ли е, малко преди изстрела?
Добрин Додев: Не, въобще не е споменавал такова нещо, още със слизането от колата говорихме, че му е зле, и след това веднага ми каза, че ще имаме среща с Румен Леонидов. Не е ставало въобще въпрос за…
Водещ: Нещо друго коментирахте ли? Какво си говорихте?
Добрин Додев: Точно това само успяхме да си кажем, за тези 20-30 метра.
Водещ: Колко често се виждахте с него?
Добрин Додев: Всеки ден.
Водещ: Това е заради дружбата ви или заради професионални отношения?
Добрин Додев: Не, заради дружбата ни. Нали ви казвам, той не можеше да шофира дълго, продължително време автомобил. И в повечето случаи ме караше, молеше ме аз да го съпровождам на срещите.
Водещ: Може би заради паметта му не искате да казвате какво точно заболяване е имал?
Добрин Додев: Аз никога не съм знаел и то не знам дали е някакво конкретно заболяване.
Водещ: Но казвате нерви?
Добрин Додев: Да, изнервен, пиеше такива дребни хапчета против нерви. Примерно “Шлемник Байкалски”, ей такива, билкови разни неща. Да поддържа някакво ниво, да не е постоянно под някакво напрежение.
Водещ: Имаше ли охрана?
Добрин Додев: Не. Имаше преди години, сега от доста време не.
Водещ: В последно време споменавал ли е за това, че даде няколко телевизионни интервюта, едното беше и за Нова телевизия, последното, в които казваше, че се страхува, че ще бъде убит, споделял ли е това с вас?
Добрин Додев: Не, вижте сега в контекста на това какви книги написа и какви неща изложи в тях, смятам, че е нормално да има едно наум за такива работи, че може да има някакво посегателство върху нещо, но общо взето се чувстваше преди всичко спокоен от тази гледна точка. Дето се казва, може да се опасявал, но не е вярвал, че ще се случи.
Водещ: Тези нерви, това нервно разстройство кога се появи?
Добрин Додев: Не, това си е от години. Не е от сега.
Водещ: Не е от сега?
Добрин Додев: Не, от дълги години е.
Водещ: 15 години казвате се познавате?
Добрин Додев: Трудно е да кажа точно от коя дата и от коя година, но доста години.
Водещ: Защо прописа книгите?
Добрин Додев: То това с книгите дойде впоследствие, първоначално идеята му беше по някакъв начин да излезе на светло. Така си беше решил. И първите му стъпки бяха, търсихме различни възможности за интервюта във вестници и списания, където да започне да разказва тези истории.
Водещ: Вярвахте ли на достоверността на това, което той излагаше в хрониките?
Добрин Додев: Като негов приятел би следвало да му вярвам. Говорили сме, споменавал е, че това всъщност е разказ на неговия живот. Сега, когато е вкаран в една художествена форма, възможно е да речем отделни…
Водещ: Да се е откланял от истината?
Добрин Додев: От истината не знам, но да речем отделни фрази кой какво е казал, какво точно се е случило, това може би са вече литературни похвати, но като цяло събитията, участниците в тях е твърдял, че е това, което му се е случило.
Водещ: От къде е черпил информация, за да кажем Любен Гоцев, Маджо…
Добрин Додев: Не мога да ви кажа, не сме обсъждали такива подробности чак, точно от къде, кога, къде…
Водещ: Не можете или по-скоро не ви се иска да коментирате, защото ако сте приятели и се познавате от 15 години…
Добрин Додев: Не, наистина, той беше доста затворен, не всичко споделяше, дори и с близките си. Имаше някои неща, които си пазеше за себе си. По начало не обичаше много да разказва за това - каквото имам да казвам, съм го написал в книгите си…
Водещ: Само още нещо, “24 часа” вчера излезе с една информация, “Стандарт” също, за това, че той използва името на друг Георги Стоев, който е бил близо до Поли Пантев и че всъщност това е…
Добрин Додев: Абсолютно несериозно… Аз не мога да ви кажа точно каква длъжност и каква степен в йерархията на организираните групировки тогава е заемал, никога не сме говорили, не ми е споменавал въобще. Виждал съм го да идва при мен с охрани, с три- четири автомобила, но никога нито аз съм го питал, нито той ми е споменавал. Викам – ако иска да ми каже, ще ми каже. Не ми е споменавал.
Водещ: Един откъс ще пуснем сега от разговор на Георги Коритаров с Георги Стоев, който касае именно Любен Гоцев и Маджо. Ще видите.
Водещ: Защо борците победиха боксьорите? Борците действаха според тактиката на борбата, а боксьорите според тактиката на бокса. Разликата беше единствено в подкрепата на Гоцев, той свиреше мача и затова борците победиха. Кой Гоцев?
Георги Стоев: Визирам митичен разузнавач от времето на Студената война.
Водещ: Визирате го него, като човекът, който е свирел състезанието? Как точно е свирено това състезание?
Георги Стоев: Нечестно.
Водещ: В полза на …
Георги Стоев: В полза на борците.
Водещ: Добре, каква би била ролята на този ваш герой, според вас?
Георги Стоев: Аз го определям като кадровик на групировките. Като кадровик на идеолозите.
Водещ: Кадровик на идеолозите или …
Георги Стоев: Кадровик на идеолозите, а създаването на групировките.
Водещ: Кадровик на идеолозите обаче ще рече човекът, който е подбрал идеолозите, които да измислят групировките.
Георги Стоев: Не, човекът, който е подбрал хората, които да участват в групировките.
Водещ: Какъв беше Андро – Луканката, вашият герой? Т.е. в книгата ви, според вашата книга, това ли е идеологът?
Георги Стоев: Според моята книга той беше… Да, според моята книга това е един от идеолозите.
Водещ: Добре, но каква е връзката между Андро – Луканката и този ваш герой, митичния генерал?
Георги Стоев: Значи следната – Андро оперира с парите на една изчезнала партия, другият ми герой, в случая Гоцев, е част от силовите структури в държавата.
Водещ: Наистина ли, според вас, Маргините са искали да убият човек на име Гоцев, това е Любен Гоцев, който е реален човек?
Георги Стоев: Като страничен наблюдател мога да говоря само.
Водещ: Като страничен, да.
Георги Стоев: Според мен това е някаква измислена версия. Аз не вярвам бизнесмени от ранга на Маргините да се занимават с такава глупост.
Водещ: Имаше ли, според вас, координационен център, който да е координирал ВИС, СИК, т.е. това да са две крила от една и съща система? Или може би много повече?
Георги Стоев: Да, според мен – да.
Водещ: Имаше такъв център. Кой беше той, съдията на мача, вашият герой?
Георги Стоев: Главно той.
Водещ: Главно той, вашият герой Гоцев.
Георги Стоев: Да, съдията на мача.
Водещ: Има една друга личност от този свят. Младен Михалев – Маджо, познавахте ли го?
Георги Стоев: Не, никога не съм го срещал и никога не съм се запознавал с него.
Водещ: Той живее в чужбина, какво носи това на България, че такава личност живее зад граница?
Георги Стоев: Нямам представа.
Водещ: От това, което виждате, какво си милите сега?
Добрин Додев: В смисъл?
Водещ: От това, което виждате да говори, той всъщност след това е давал много други изявления, последните му пък бяха съвсем различни…
Добрин Додев: Това изявление е от преди доста години.
Водещ: Е, не.
Добрин Додев: От преди доста време. От миналата година.
Водещ: Миналата година.
Добрин Додев: Едно от първите му явявания на екран. Какво да ви кажа, тук става въпрос за първите книги, където визира вече тези герои. За СИК и за ВИС, и след това вече излязоха вече и тази последната трилогия, “БГ кръстникът”, където повече от нещата са компресирани, така да кажа.
Водещ: Едно от последните неща, които казваше, е че е молил МВР и прокуратурата за помощ. Вие като адвокат консултирал ли сте го в тази посока?
Добрин Додев: Не е искал съвети от мен за това нещо. За този епизод със СДВР много по-късно ми разказа, той…
Водещ: Какво ви разказа?
Добрин Додев: Точно това, което е описано в книгата, същото ми разказа и на мен. Че е търсил някакво съдействие, как са се развили нещата.
Водещ: А защо не е искал да свидетелства?
Добрин Додев: Не мога да ви кажа, не сме обсъждали такива подробности, да каже – затова не искам… Доколкото тогавашният ни разговор беше…
Водещ: Тук казва, че не познавал Младен Михалев, в едно от последните си изказвания, което мисля, че беше при …
Добрин Додев: Не мога да ви кажа какви са му били…
Водещ: …казва точно обратното, че е искал да свидетелства срещу него.
Добрин Додев: Не мога да кажа какви са му били съображенията в единия и в другия вид, в единия и другия случай, но ми е споменавал за този епизод, как е искал, търсел е контакти, как в крайна сметка… Това, което е описано в книгата, горе-долу така ми го разказа и на мен.
Водещ: Как пишеше книгите си той? Беше ли по поръчка на определени групировки, за да очерни другите групировки?
Добрин Додев: Няма такова нещо.
Водещ: Вчера имахме такъв разговор с един негов колега писател.
Добрин Додев: Няма такова нещо, абсолютно импулсивно започна да пише книгите, това беше след смъртта на Христо Калчев.
Водещ: Колко импулсивно обаче, защото в някои от тези книги той квалифицира свои герои като гейове, проститутки и то хора, които са именно от подземния свят.
Добрин Додев: Е това са вече неща, които в последствие разработи като герои, първите му романи бяха в съвсем друга насока. След смъртта на Христо Калчев, писателя Христо Калчев, покойния, той тогава някак си се амбицира да пропише, дето се казва, литература. И единственият човек, който му е помагал през тези години да пише и да го учи на писане, това е писателят Владо Даверов. Освен като редактор негов, Жоро сам ми е признавал, че от него е научил много.
Водещ: Вярно ли е, че не той е авторът на книгите, а всъщност поръчвал е на определени хора да ги пишат?
Добрин Додев: Това е абсолютна глупост.
Водещ: Петър Христозов.
Добрин Додев: Абсолютна глупост, особено това, което прочетох в “Телеграф” за Петър Христозов, това направо ме хвърли в шок. Такова нещо как може въобще да се каже, как може въобще да се твърди. Аз направо не знам, малко е да се каже, че съм шокиран от това изявление, това голямо заглавие.
Водещ: След смъртта на Калчев, всъщност, вие казвате тогава се е амбицирал да започне повече да пише.
Добрин Додев: Да, с такова впечатление останах.
Водещ: Защо? За да заеме тази ниша?
Добрин Додев: Не, просто такъв момент може би дойде, когато реши вече да се включи в литературата като писател. Никога не е бил писател, затова ви казвам, че той започна с помощта на съвсем конкретни хора като един суперписател като Владо Даверов.
Водещ: Как се запознахте?
Добрин Додев: Ние ли? Нямам спомен точно как. Преди много години…
Водещ: Сигурно сте си спомнили на фона на всичко това, предполагам, че сте си припомнили.
Добрин Додев: Преди много години той се занимаваше, вече не знам дали като страна на някоя групировка или сам, беше тогава на мода, игралните апарати, хазартния бизнес с игрални апарати, електронни, имаше желание да си направи една зала за игрални апарати. И един наш общ приятел ни свърза, за да мога аз като адвокат тогава да направя регистрацията.
Водещ: През много неща ли е минал през тези години, като бизнес?
Добрин Додев: Не, не мога да ви кажа точно с какъв бизнес, имаше един период от време, в който не се виждахме, няколко години.
Водещ: Защо?
Добрин Додев: Той на една страна, аз на друга, знаете как е, много работа, просто загубихме връзка, това беше отдавна, 1994, 1995,1996 година.
Водещ: Кога ви потърси отново?
Добрин Додев: Случайно се видяхме един път. Държеше едно нощно заведение на “Стамболийски”, там една от преките.
Водещ: И сте го срещнали случайно?
Добрин Додев: Случайно се срещнахме и от тогава вече останахме заедно.
Водещ: Коментираше ли с вас книгите си?
Добрин Додев: В най-общи линии, за какво горе-долу смята да пише в следващата книга.
Водещ: Последният ръкопис коментираше ли?
Добрин Додев: За последния ръкопис доста неща направихме заедно.
Водещ: Какво?
Добрин Додев: Фактически те бяха направени на отделни разхвърляни глави, но не са подредени хронологично. Подредихме главите, изчистихме някои думички, промени някои имена, той в книгата, дописахме една–две глави.
Водещ: Защо и вие сте се включили?
Добрин Додев: Ставаше въпрос така, той диктува, аз пиша на компютъра. За да може да …
Водещ: За какво ставаше дума в този ръкопис?
Добрин Додев: Тази книга е интересна най-вече с това, че няма нищо общо принципно с тези, които е писал досега. Тук става въпрос за това, как едно момче от село, бедно момченце, става спортист и как постепенно през перипетите в живота си стига да стане бандит, да се включи в сенчестия бизнес и т.н. Т.е. генезисът искаше да покаже, защо един нормален човек стига до това положение.
Водещ: Защо точно тази история искаше да разкаже сега?
Добрин Додев: Точно поради това, искаше да разкрие генезиса на това как един обикновен човек, който няма нагласа, никой не се ражда престъпник.
Водещ: Имаше публикации, че той иска да разкаже собствената си история с тези…
Добрин Додев: Много е възможно.
Водещ: Не ви е казал?
Добрин Додев: Неговият герой Дичо тръгва от съвсем друго място, тръгва от едно бедно родопско село и т.н.
Водещ: Визира ли някой, както в останалите книги, които е правил до момента, реални лица?
Добрин Додев: Не, тук имената са измислени изцяло. Но сега, ако някой е по-запознат с историите, структурите, живота на някои герои, може би ще познае някого, но не е ставало въпрос, че визира конкретни лица.
Водещ: Кои например, кои бяха могли да се разпознаят? Все пак вие сте писал, той ви е диктувал.
Добрин Додев: Примерно братята Осоговци, така наречените братя Осоговци в романа. Човек може да ги оприличи на братята Илиеви, примерно.
Водещ: Какво друго?
Добрин Додев: Ми това е пример.
Водещ: Дописа ли я изцяло?
Добрин Додев: Да, книгата я завършихме миналия четвъртък, окончателният вариант, и в петък я дадохме на Румен Леонидов, като идеята беше той да я погледне, да я прочете, ако има някакви корекции нещо…
Водещ: Само накрая да ви попитам, защо според вас беше убит?
Добрин Додев: Това ми е много трудно да отговоря, тъй като причини биха могли да има много. В тези години, в които написа тези книги, той засегна смятам доста хора. По един или друг начин някой може да се е почувствал по-засегнат от друг. Но не намирам някаква друга връзка, освен с книгите му. Не е извършвал някакъв бизнес, не се е занимавал с нещо друго, освен с писане.
Водещ: А кой ги издаваше, как ги издавахте тези книги, кой ви даваше пари за издаването?
Добрин Додев: Първите му книги са издавани от издателство “Световит” с редакцията на г-н Даверов. Описани са самите книги, отпред си пише. И ги издаваше издателство “Световит” в една поредица, която все още предполагам, че ще продължава да се развива. По-късно последните три романа, “БГ кръстникът”, ги писа сам. Диктуваше на една наша позната и тя пишеше на компютъра и после ги давахме за печат. Трите последни романа ги издаде вестник “Уикенд”, групата на вестник “Уикенд”.
Водещ: Накрая какво искате да кажете за него?
Добрин Додев: Искам да кажа, че това посегателство върху нещо е всъщност посегателство върху, как да кажа, може би върху част от обществото, върху нашето в момента, тъй като Жоро, макар и по свой начин, все пак намери смелостта и достойнството да каже някои неща как са точно, да каже истината и да ги назове с истинските им имена нещата. Намери достойнството и смелостта. Веднага след неговата първа книга стана рояк от книги на тази тема. Преди това, дори и някой да е имал желанието да пише, е нямал смелостта да публикува. Но след като той вече един път започна да казва истината, излязоха много романи, вие знаете.
Водещ: Добре, благодаря ви много. Това беше Добрин Додев, който е приятел на Георги Стоев, бил е с него по време на убийството. focus-news.net

Сходни връзки
Още от Интервюта

Как беше убит Георги Стоев? | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats