Макар че е подвижен, Лазаровден винаги е в съботата една седмица преди Великден. Православната църква посвещава този ден на Лазар, когото Исус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според народните традиции това е денят на нивите, пасищата и горите. За този ден най-важен ритуал е обичаят лазаруване. В него участват само моми от 9 до 17-годишна възраст, които се наричат лазарки. Момичетата са премени в народни носии, закичени с венци и свежи цветя по главите. В този ден лазарките обикалят домовете из селото на групи и пеят празнични обредни песни за плодородие. Стопанката на дома кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да се плодят домашните животни, дарявайки ги с парички и яйца и ги черпят с питка с мед, за да има берекет през годината. Лазарките обикалят и засетите ниви, като пеят също обредни песни. След това момите се събират на мегдана и изиграват своето обредно хоро, подредени в дълга редица по възраст и ръст, като най-високата или най-възрастната застава начело и държи тояга. В някои краища на страната на този ден се надпяват и пръстени, като по този начин момите гадаят за кого ще се омъжат.