На този ден Православната църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим
Цветница се празнува винаги в неделя след Лазаров ден и точно седмица преди Великден - Възкресение Христово. Това е един от най-хубавите пролетни празници - денят на цветята. На този ден Православната църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим. Пътят му тогава е бил осеян с маслинови и палмови клонки. При нас ролята на маслиновите клонки играят върбовите и оттам идва другото име на празника Връбница. Според традицията сутрин на този ден пред портите на всяка къща се окачва венче от върбови клонки, които пазят дома и обитателите му от зли сили и сиромашия. На Цветница се ходи на празнична литургия. На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата, приготвените венчета от върба. В Северозападна България и на отделни места в Тракия всяка мома приготвя специален обреден хляб-кукла, със залък, от който се кумичи (използва се за белег при избор на кумицата). В някои села на Карнобатско кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук кумицата ги освобождава от говеенето. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.