"Нарекох книгата "Бунтовната вода" по името на едно от стихотворенията. Бунтовната вода е българският народ" - сподели за НДТ Иван Атанасов. Той разказа, че в първата част поддържа своята социална и патриотична позиция. "Явяват се и гневни нотки - заради нелепостите в нашата национална и политическа действителност - разказва авторът. - Възмутен съм, че живи хора горяха като въглени, като клечки кибрит и виновният е все още министър". Иван Атанасов сподели, че стихотворенията са писани в различни периоди, има и много отдавнашни. "За голямо съжаление, нищо не се е променило през годините - споделя той. - В началото на т. нар. демокрация се залъгвах, че може да има някаква промяна. Струва ми се, че се преиграва с тази дума. Тя означава народовластие, такова никога не е имало в България". Поетът сподели учудването си как е станала размяната на ценности и се е променила психиката на народа ни. "Възмутително и страховито е, че има деца-убийци, че ученици набиват учителите си" - коментира той.
Втората част на "Бунтовната вода" е с интимни, нежно лирични стихове. Те също са писани в различно време. Образно казано, това е един интимен дневник, сподели авторът. "Беше ме питал Драгни Драгнев - коя любов е най-силната - разказа Иван Атанасов. - Най-силната любов е въображаемата, защото след нея не идва разочарование".
Премиерата на "Бунтовната вода" ще бъде на 28 май в Генерал Тошево. По-късно ще бъде представена и в Добрич. НДТ

БЕЗДОМЕН

Изсмяха се. И злобата жестока
като секира в мене се заби.
И аз понесох раната дълбока
сред хилядите стенещи съдби.
Одрипан. Със торба. С нозе подбити.
Сподирян с камъни и кучи лай...
А те са угоени. Важни. Сити.
И всеки свойто място точно знай...

Изсмяха се. Показаха ми пътя!
Отлъчиха ме. Тряснаха врата!
И слънцето към мрака се запъти.
Засрами се. И скри се от света.
Аз нямах и трошица във торбата.
Край мен крещеше злобна тишина,
бездомните закриля ги съдбата
и Господ даже носи им храна!