Стихотворения от Петранка Божкова: ПОД ДЪГАТА, ЛЕГЕНДА ЗА ПЛАТНОТО, МОЛИТВА ЗА ХЛЯБА
На моя град Добрич
пъстроцветна дъга се извива.
Тук на Добруджа бяла в сърцето
се кръстосват съдби и се сливат.
Този град е роден под дъгата –
сякаш люлка в житата белее.
Нещо слънчево трепва в душата,
детски спомен в душите ни грее.
И насън да ни питат – ще кажем:
този град е орисан на светло.
Че отколе земята ни ражда
най-прекрасния хляб.И поети.
Че откакто се помним, в зениците,
скрили болка стаена, но с нежност,
все я търсим – най-бялата птица
на голямата наша надежда.
Че в живота ни, пълен с въпроси –
кръстопътни, тревожни, далечни,
чудо някакво мъдрост ни носи
и нашепва: “Доброто е вечно!”
Знам, ще тръгнат децата ни рано,
нови пътища ще ги прегръщат,
но градът ще е тук, ще остане –
за да има къде да се връщат.
Има стара легенда, която
паметта на сърцето дописва –
който мине веднъж под дъгата,
той с безсмъртна съдба е орисан!
ЛЕГЕНДА ЗА ПЛАТНОТО
Кенарено платно – за бяла риза,
на дъното на раклата лежи.
Един далечен глас отнейде слиза:
“Пази го, дъще, - дар за бели дни!”
Втъканите от сърма нишки светят.
Платното е от бабиния стан.
Мъжете впрягали за път конете,
жените – с тях, на селския харман.
А късно нощем, щом светът заспивал,
запявал песен дървеният стан.
Совалката летяла и извивала
влакно за бяла риза и сукман.
Под шепота на бабините пръсти
искряло не платно – белеел сняг!
И всяка нощ кандилото до късно
примигвало над сгушения праг.
Пропявали петлите – втори, трети...
/Сънят за кратко грабвал своя дял.../
И като питка житена в полето
животът неусетно се въртял.
Променял се с годините животът –
замлъкнала на стана песента.
По бялата пътека на платното
и баба си отишла от света.
Докосвам с нежност сърмените нишки –
приличат ми на букви от писмо.
Навярно някой на небето пише
легенди от кенарено влакно.
МОЛИТВА ЗА ХЛЯБА
Каквото си посял на младини,
това и ще пожънеш през годините.
Съдбата много често се мени.
Като насън животът ще премине.
Откакто свят светува, нощ и ден
в очите ни една молитва свети:
да има хляб, да е благословен!
И да са чисти, Господи, ръцете ни
пред него и във лош, и в хубав час!
За да е сладък залъкът на дните ни.
За да пребъде светлото у нас,
не е достатъчно да сме заситени.
Каквото днес посеем, цял живот
ще жънем своя труд и ще се молим
децата ни да вкусят този плод,
криле разперили за дързък полет.
Дано да ги закърмим с любовта,
да знаят своя род във дни на слабост.
И да запомнят – никой на света
не може да е по-голям от хляба!