изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 09:20 EET
АНТОЛОГИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ДОБРУДЖАНСКА ПОЕЗИЯ    
Поезия

Стихотворения от Петранка Божкова: ПОД ДЪГАТА, ЛЕГЕНДА ЗА ПЛАТНОТО, МОЛИТВА ЗА ХЛЯБА



ПОД ДЪГАТА

 

              На моя град Добрич

 

Под високия свод на небето

пъстроцветна дъга се извива.

Тук на Добруджа бяла в сърцето

се кръстосват съдби и се сливат.

Този град е роден под дъгата –

сякаш люлка в житата белее.

Нещо слънчево трепва в душата,

детски спомен в душите ни грее.

И насън да ни питат – ще кажем:

този град е орисан на светло.

Че отколе земята ни ражда

най-прекрасния хляб.И поети.

Че откакто се помним, в зениците,

скрили болка стаена, но с нежност,

все я търсим – най-бялата птица

на голямата наша надежда.

Че в живота ни, пълен с въпроси –

кръстопътни, тревожни, далечни,

чудо някакво мъдрост ни носи

и нашепва: “Доброто е вечно!”

Знам, ще тръгнат децата ни рано,

нови пътища ще ги прегръщат,

но градът ще е тук, ще остане –

за да има къде да се връщат.

Има стара легенда, която

паметта на сърцето дописва –

който мине веднъж под дъгата,

той с безсмъртна съдба е орисан!

 

 

ЛЕГЕНДА ЗА ПЛАТНОТО

 

Кенарено платно – за бяла риза,

на дъното на раклата лежи.

Един далечен глас отнейде слиза:

Пази го, дъще, - дар за бели дни!”

Втъканите от сърма нишки светят.

Платното е от бабиния стан.

Мъжете впрягали за път конете,

жените – с тях, на селския харман.

А късно нощем, щом светът заспивал,

запявал песен дървеният стан.

Совалката летяла и извивала

влакно за бяла риза и сукман.

Под шепота на бабините пръсти

искряло не платно – белеел сняг!

И всяка нощ кандилото до късно

примигвало над сгушения праг.

Пропявали петлите – втори, трети...

/Сънят за кратко грабвал своя дял.../

И като питка житена в полето

животът неусетно се въртял.

Променял се с годините животът –

замлъкнала на стана песента.

По бялата пътека на платното

и баба си отишла от света.

Докосвам с нежност сърмените нишки –

приличат ми на букви от писмо.

Навярно някой на небето пише

легенди от кенарено влакно.

 

 

 

       МОЛИТВА ЗА ХЛЯБА

 

 

Каквото си посял на младини,

това и ще пожънеш през годините.

Съдбата много често се мени.

Като насън животът ще премине.

Откакто свят светува, нощ и ден

в очите ни една молитва свети:

да има хляб, да е благословен!

И да са чисти, Господи, ръцете ни

пред него и във лош, и в хубав час!

За да е сладък залъкът на дните ни.

За да пребъде светлото у нас,

не е достатъчно да сме заситени.

Каквото днес посеем, цял живот

ще жънем своя труд и ще се молим

децата ни да вкусят този плод,

криле разперили за дързък полет.

Дано да ги закърмим с любовта,

да знаят своя род във дни на слабост.

И да запомнят – никой на света

не може да е по-голям от хляба!

 


Сходни връзки

АНТОЛОГИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ДОБРУДЖАНСКА ПОЕЗИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди