изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-12-10 @ 12:59 EET
9 МАЙ - ДЕН НА ПОБЕДАТА И НА ЕВРОПА ФРОНТОВАЦИ СИ СПОМНЯТ ЗА ВОЙНАТА    
ПразнициИнициативен комитет предложи поставяне на паметна плоча с имената на всички участници във войните от 20 век от селата Богдан, Войсил, Дончево, Драганово и Опанец

Над 60 години по-късно те пазят спомените живи - фронтоваците от Втората световна война. Трима от тях - Иван Вълков, Добри Стефанов и Ганчо Димов, разказаха в кметството на село Дончево преживелиците си на фронта през 1944-45 г. Срещата се проведе по инициатива на пенсионерския клуб в селото. Кметът Паун Станчев съдейства активно за нейното организиране.  
Във войната победители няма - губи животът
"Войната ме свари на редовна войнишка служба - разказва Добри Стефанов от село Богдан.- Няма мърдане от фронтовата линия. Не можеш да разчиташ на по-леко, ако си мобилизиран. Германците ни напънаха. Убиха три момчета край мен и останах сам на минохвъргачката. Ония напират здраво, няма спасение. Нашите контраатакуваха. Така останах жив. Пратиха ми подкрепа - едно момче Добри. Откъде си, питам го. От Паскалево, казва то, младо и хубаво. Мобилизирали го. Пак почна боят. То заплака, ще бяга. Улових го за ръката. Оставил две деца, жена, ниви, волове. Мина офанзивата. Дадоха му двуколка - да носи мини, полезен да е. Тогава транспортът така беше, с коне. При немска атака  се окопал в лозята. По едно време се чува "фиуй". Снаряд удря до коня. Свърши канонадата. "Господин поручик, да видим на място?" Всеки ден носеше смърт. Главата на земляка беше отхвръкнала на двадесет метра... Друг случай с нашенец. Немците нападат. Сред нашите жертви има тежко ранен. При отстъплението на германците един от тях минава край нашенеца и го ритва с ботуша в главата. Подминава го. После се връща с автомата. Клати глава и се връща. Така беше. Не знаеш колко още ще си жив. Нашенеца натоварихме към лечебницата в тила. И оживя."
Бащата на Стоянка Койчева също е бил фронтовак. И също е бил смъртоносно ранен. Даже го оставят в моргата. И там се съвзема.
Ганчо Димов е бил свързочник. С макарата на гърба тича километри, за да осигури връзка на бойното поле в Сърбия. Проходил и протичал пеш от Белград до австрийската граница. Раняват го тежко. Случайно минава каруца от снабдяването и го спасяват. "Войната не е средство за решаване на въпросите - казва той. - Всеки от нас можеше да бъде ударен и убит.
 Посрещането ни в края на войната беше радост и мъка
Радост за близките на останалите живи и мъка за загиналите на фронта. Не се знаеше у дома кой е оцелял и кой не. Голямо вълнение за родителите беше. При завръщането си у дома моите и двамата паднаха...  След войната имаше голяма почит към воювалите на фронта. И уважението към възрастните бе друго преди. В училище още преди 70 години ни учеха да не минаваме пред възрастен човек, а да изчакаме той да мине пръв. Да поздравяваме и сваляме шапка при среща..."
А на фронта са отивали и доброволци. Знаели са, че може и да не се върнат. Млади момчета, тръгнали да воюват за България. Като Добри Колев от село Опанец, загинал още в първото сражение.
"Загинаха много. И от двете воюващи страни. Албанците избиха много наши - спомня си Добри Стефанов. - Те бяха на страната на германците. Имаше голяма жестокост у албанците към нас. Убиваха мъчително даже пленници. Раздирали ги, вадели вътрешности. Тежка гледка. Голяма жаля по убитите беше... И ние после не им прощавахме на албанците... При едно затишие гледаме - албанец на върха, дими, качил се на дървото. И с един снаряд в дървото - и без него...
Сърбите се отнасяха лошо към нас. Унгарците обаче ни посрещнаха добре. Уважаваха ни. Прегръщаха ни. А пък ние - с бради, отслабнали, само на хляб, ябълки и круши, в студ и кучешка мизерия. Дадоха ни по пакет - санитарно, най-нужното при раняване, с име и адрес на всеки.
По пътя срещнахме и ешалони с тежко ранени германци. Големи крясъци от болки бяха. Техни санитарки им помагаха. Без крака, без ръце - немците се държаха. По едно време бутаха дори вагона. И санитарките, и ранените помагаха. Рускините пък воюваха и на първата линия. Стигнахме до австрийките Алпи. И там ни свари краят на войната...
 Толкова години след войната тя още е пред очите ми
 Не мога да я забравя. Така и ще си отида. Във войната победители няма."
Иван Вълков е бил картечар в 46-и Добруджански полк. И за него спомените от онова време остават живи.
"Войната донесе много мъка и на близките на фронтоваците - спомня си Атанас Томов. Той е изпращал брат си на фронта. - Работата остана основно на жените - деца, ниви, животни. Коне и зърно на стопаните отидоха реквизиции за войната. Войната засегна добруджанци още по-рано. През 1943 г. Добрич преживя самолетните бомбандировки на англичаните и съюзническите войски. Затова днес може да се радваме, че българите повече от 60 години живеем в мир. И за този мир много добруджанци дадоха живота си." По време на срещата бе предложено да бъде поставена паметна плоча в с.Дончево с имената на всички участници в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война от селата Богдан, Драганово, Дончево, Опанец и Войсил. Това е признание към техния пример за беззаветна служба към род и родина.
Текст Румен ТОДОРОВ
 


Сходни връзки

9 МАЙ - ДЕН НА ПОБЕДАТА И НА ЕВРОПА ФРОНТОВАЦИ СИ СПОМНЯТ ЗА ВОЙНАТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди